Решение № 495 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501550 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.124 от ГПК и чл.

50, ал.2 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /обн.

ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „***********, чрез адв.

М. Ч., против

Решение № 1760/19.04.2023г., постановено по гр.д.№

6543/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу „**********, за признаване за установена недължимостта на сумата за разликата над 3039 лв. до 18111,56 лв. по фактура № 8291948252/15.03.2023г. на стойност 18 111,56 лв. – дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № *******за период от 21.11.2022г. – 21.02.2023г. за обект с ИТН ***********; както и е осъдено „********** да заплати на „*********** сумата от 522,88 лв. за направени по делото разноски. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция за признаване за 1 установена недължимостта на сумата за разликата над 3039 лв. до 18111,56 лв. по фактура № 8291948252/15.03.2023г., ведно със законните последици за разноските.

Въззиваемата страна „***********, е депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „******** против „*********“ ЕАД е заведена искова молба, с която посочва, че е мрежови клиент на ответното дружество по силата на Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, приети на основание чл.104а ЗЕ, регистриран в базата данни на ответното дружество с кл.№ *********за обект на потребление с ИТН ***********. През месец април 2023г. при проверка на сметката си същият с изненада установил, че редом с редовната му месечна фактура за ползвана ел.енергия, издадена от доставчика-краен снабдител „********* има начислена и друга сметка, от ответното дружество, на стойност 18111.56 лв. по фактура № 8291948252/2023г. До момента ищецът не бил получавал фактура и документи в тази връзка. След телефонно обаждане му било обяснено, че процесната сума представлява корекция на сметка във вид на допълнително начислена, неизмерена, непълно или неточно измерена ел.енергия ведно с мрежови услуги. Оспорва задължението по основание и размер. Ищецът нямал облигационно отношение по доставка на ел.енергия с ответното дружество.

Продавач на ел.енергия и собственик било друго дружество – „*********.

Ответното дружество било лицензирано единствено за разпределение на електрическа енергия на обособена територия. Позовава се на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009г. и ЗЕ.

Ответното дружество било собственик на електроразпределителната мрежа, но не и на ел.енергията, пренасяна по нея. Електромерът не бил поддържан в изправност именно от ответното дружество, за което бил задължен на основание чл.89 от ЗЕ, чл.120 от ЗЕ, Наредба № 6. Разпоредбите на чл.55 и 56 2 от ПИКЕЕ, даващи право на мрежовия оператор да извършва едностранна корекция на сметката за вече доставена ел.енергия на крайните потребители противоречали на цитираните в исковата молба директиви. Никъде в ЗЕ не била предвидена възможност разпределителните дружества да търгуват и продават електроенергия. Било налице противоречие между закона и подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, като се съдържа позоваване на чл.15, ал.3 от ЗНА. Поради това е направено искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 18111,56 лв. за допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена ел.енергия по фактура № 8291948252/2023г., а пред въззивна инстанция се поддържа искането за разликата над 3039 лв. до 18111,56 лв.

Ответникът „********* е депозирал Писмен отговор в срока по чл.

131 от ГПК, с който счита предявения иск за неоснователен. В същия е посочено, че на 21.02.2023г. служители на ответното дружество извършили проверка на електромер 2022340, отчитащ доставка на електрическа енергия на обекта. При проверката било констатирано наличие на монтирани шунтове в междинен клеморед, с което била повредена правилната схема на свързване на електромера, вследствие на което ползваната от ищеца ел.енергия не е измервана изцяло. Посочените действия на служителите на ответника били обективирани в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 699094/21.02.2023 г. Налице били предпоставките по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, като била начислена допълнително ел.енергия на клиента за период от 90 дни. Била издадена цитираната в исковата молба фактура, която е изпратена на ищеца, с обратна разписка.

Поддържа, че КЕВР е приела правила за измерване на количеството електрическа енергия, които регламентират условията и реда за установяване на случаите на неизмерена, неправилно измерена или неточно измерена електрическа енергия, като в конкретния случай е приложима нормата на чл.

50, ал.2 от ПИКЕЕ. Стойността на енергията се пояснява, че е изчислена на база регламентацията в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Посоченото, според ответното дружество, представлява законовото основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия, доставена на ищеца. Изтъква, че липсата на установяване на конкретния извършител на присъединяването е ирелевантно обстоятелство, доколкото посоченото не се явява предпоставка за осъществяване на корекция на сметката. Посочва, че от 04.05.2019 г. действат 3 нови ПИКЕЕ, според които преизчисляването на количеството електрическа енергия и фактурирането им се извършва от оператора на съответната електрическа мрежа, към която е присъединен конкретният обект на потребителя – в случая от ответника, поради което не е необходимо уведомяване на клиентите. Разпоредбите по ПИКЕЕ не касаели допълнително начисляване на реално потребена и доставена ел.енергия, а създавали фикция за потребление, която имала за цел да компенсира техническите разходи и загуби на дружеството.

В хода на производството е допусната и приета СТЕ, изпълнена от в.л. инж.*********. Разпитан е и един свидетел *******, служител при ответното дружество.

Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че страните нямат спор по делото, а и това се е установило и от представените писмени доказателства, че ищцовото дружество е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.**********. Съгласно Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 699094 от 21.02.2023г., служители на „********** ЕАД са извършили проверка на електромер с фабричен № 2022340, отчитащ доставяната ел. енергия на абоната на посочения адрес. Констатирано е, че са монтирани шунтове в междинен клеморед във вторични токови вериги на фаза „А“ и „В“, с което електрическата енергия не се измерва правилно. Предвид на това, че ползваната от ищеца ел.енергия не е измерена, съответно не е заплатена, е извършена корекция на сметката на абоната за ел.енергия за периода от 21.11.2022г. до 21.02.2023г., за 92 дни, като допълнително начислената сума възлиза на 18111,56 лв.

Районният съд е кредитирал изцяло приетото по делото заключение на изготвената СТЕ, че в случая в резултат на шунтирането на токовата верига, част от тока на консуматора не преминава през измервателната верига на фази „А“ и „В“ и консумираната енергия се отчита частично.

Районният съд е приел, че проверката отговаря на материално – правните изисквания на чл.49 и сл. от ПИКЕЕ. Проверката на място е била извършена от служители на ответното дружество, като фактите и констатациите във връзка с проверката на електромер от 21.02.2023г. не са били оспорени от ищцовото дружество в дадения срок за това, поради което 4

Районният съд е наложил правен извод, че при така установените факти, са спазени изискванията на ПИКЕЕ, позволяващи на ответното дружество да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя. Липсва необходимост от виновно поведение на потребителя.

Районният съд е мотивирал също, че съдебната практика, постановена по сходни дела, след приетите изменения в Закона за енергетиката, ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., еднопосочно е приела, че е налице законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период от време – приетите ПИКЕЕ, като не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху средството за измерване. Цитирани са по-конкретно в този изричен смисъл - Решение № 111/17.07.2015 г., по т.д.№ 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, І о., Решение № 173/ 16.12.2015 г., по т.д. №3262/2014 г., второ търговско отделение на ВКС, Решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д.

2605/2014 г. на I т.о., ВКС, Решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. 1671/2015 г. на I т.о., ВКС, Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II т.о., ВКС, Решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на II т.о., ВКС.

Районният съд е изложил доводи, че съгласно актуалната практика на ВКС се приема, че ако в Общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Районният съд цитира Решение № 124/ 18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., което приема, че се касае за договор за продажба (доставка), при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл.183 ЗЗД. От правилото на чл.183 ЗЗД, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.

Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователното обогатяване. Позовава се на Решение № 21/ 5

01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/ 2016 г. на ВКС, I г.о.

Районният съд е изложил аргументи, че в най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 100 от 29.06.2021 г. по гр.д. № 2996/2020 г., III г.о. на ВКС, Решение № 60188/18.10.2021 г. по гр.д. № 872/2021 г., III г.о. на ВКС, Определение № 60463 от 08.06.2021 г. по гр.д. № 466/2021 г., III г.о. на ВКС, Определение № 60555 от 12.07.2021 г. по гр.д № 311/2021 г., IV г.о. на ВКС, постановена във връзка с новите ПИКЕЕ от 2019 г. е прието, че материално-правно легитимиран да отговаря по идентични искове е именно Електроразпределителното дружество.

В тази насока е наложен следващият правен извод, че ответникът е материално-правно легитимиран да извършва корекция по сметки на потребителите на ел. енергия при неизмерено или неточно измерено количество ел. енергия, съобразно предвидено в ПИКЕЕ.

Районният съд мотивира, че не възприема възраженията на ищеца, че в случая следва да намери приложение методиката по чл.50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ, с оглед констатираната от служители на ответното дружество точна грешка в измерването /процент на неизмерената електрическа енергия/, при което сумата за доплащане би следвало да бъде в размер 3 039 лв., като счита, че неизмереното количество електроенергия е остойностено правилно, съгласно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Аргументира, че в процесния случай метрологична проверка от Българския институт по метрология не е извършена, а е извършена проверка от служители на ответното дружество.