Решение № 16615 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16615 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110165983 по описа за 2024 година

Ищецът „*************** „ЕАД твърди, че ответника С. Е. Л. е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот магазин, находящ се в гр. София, общ.”***************, за периода м.07.2021г. до м.04.2023г., с аб.№ 336454/ инсталация **********.

В исковата молба се твърди, че между С. Е. Л. и “***************” ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана , поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

Цитира се § 1, т.

43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, С. Е. Л. е потребител на ТЕ и за тях важат действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.

За процесния период в сила били Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от “***************” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-01 3/06 03,2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.

Дружеството е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако 1 ответникът, не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, “***************” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.

Въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което дружеството на 14.05.2024г. депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Е. Л., за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

Настоящия установителен иска се води за установяване на вземанията, предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №28381 /2024г. по описа на СРС, 38 състав. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. Е. Л. че дължи на „***************” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на ******лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2021г. до м.04.2023г., *******лв. - законна лихва за забава от 01.12.2021 г. до 04.07.2024г., както и ******.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2022г. до 31.03.2022г. и *****. - законна лихва за забава за периода от 01.05.2022г. до 04.07.2024г., ведно със законната лихва от 14.05.2024г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 о г ТПК вх. №***** до окончателното изплащане на сумите.

Моли, да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ТПК.

Особеният представител на ответника оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. По-специално отбелязва, че:

-/Ищецът не сочи никакви годни доказателства, че процесното количество топлинна енергия е доставено реално до абоната или до имота, поради което ответницата да дължи неговото заплащане. Отчет на уредите за измерване не е правен.

/С. Л. не е собственик на процесния имот и не го е ползвала.

/Претендираната сума за процесния период не била фактурирана от „***************” ЕАД. По делото не били представени изравнителни сметки и фактури, издадени от ищеца, които да са получени от ответницата.

Същите не били включени в дневниците за продажбите на Дружеството.

-/ Оспорва показанията на средството за търговско измерване /СТИ/, с оглед на това, че в рамките на исковия период същото не отговаряло на съответните технически и метрологични изисквания, не е извършвано надлежно отчитане на показанията му и тяхната стойност, съобразно действащите цени на топлинната енергия.

-/ Исковете са погасени по давност.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на сезиращите съда главни искове при изложените от ищеца обстоятелства, съставляващи основание на спорните вземания, се предпоставя от установяване елементите на правопораждащия фактически състав по чл.

59, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1/ обедняване на ищеца, съизмеримо със 2 стойността на доставената от него за процесния имот топлинна енергия при дялово разпределение от избран търговец; 2/ обогатяване на ответника под формата на спестени разходи за топлофикационната услуга; 3/ връзка между обедняването и обогатяването, изразяваща се в наличие на общ факт, от който са произтекли посочените изменения в патримониумите на страните, в случая ползването на топлинна енергия и услуга дялово разпределение; и 4/ липса на правно основание за настъпилото имуществено разместване.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства намира, че доколкото недоказана е първата предпоставка за уважаването на иска, същият е недоказан, без да е необходимо разглеждането на останалите предпоставки. С оглед становището на ответника, ищецът следваше да ангажира доказателства, че в процесния период ответника е притежавал вещно право в топлоснабдения имот, доколкото не се твърди и няма данни по делото друг, а не собственика, да е ползвал доставената топлинна енергия. Приетата техническа експертиза установява, обстоятелството, че имота е топлоснабден. Не бе ангажирано доказателство за наличието на задължение на ответника да заплати консумираната в имота енергия. Въпреки дадената му възможност, ищецът представи само доказателства, че имота е бил придобит от наследодател на ответника през 90-е години на миналия век. Тази индиция не е достатъчна, за да се приеме, че и в процесния период С. Е. Л. е притежавала вещно право върху процесния имот респ. че се обогатила под формата на спестени разходи за топлофикационната услуга. Не са ангажирани други годни доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че през процесния период именно ответницата е бил собственик и/или вещен ползвател на процесния имот. Правото на собственост върху недвижим имот се доказва със специален документ, предвиден в закона - нотариален акт, договор по специалните закони, делбени протоколи, но не и със съдебни или извънсъдебни признания на факти. Не е ангажирано по делото и съдебно решение, с което правото на собственост на ответника върху процесния обект, да е признато. Приетото съдебно решение по иск с правно основание чл. 108 от ЗЗД няма такава стойност, тъй като същото е постановено по отношение на други страни. Предвид изложеното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски, но такива не са сторени, тъй като са представлявани от особен представител и не са реализирали разходи за разноски, не са заявили и искане за присъждането им. Така мотивиран, съдът

Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***************” ЕАД, ЕИК *********, 3 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, срещу С. Е. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********************* за сумата в общ размер на ******лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2021г. до м.04.2023г., *******лв. - законна лихва за забава от 01.12.2021 г. до 04.07.2024г., както и ******.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2022г. до 31.03.2022г. и *****. - законна лихва за забава за периода от 01.05.2022г. до 04.07.2024г., ведно със законната лихва от 14.05.2024г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 о г ТПК вх. №***** до окончателното изплащане на сумите.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на ищцовата страна „Далсия“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4