Решение № 718 от 28.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100501128 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Изи Финанс“ЕООД -гр.

София–ответник по гр.д. № 6773 /2025 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1112/07.05.2026 год.постановено по същото дело ,с което е прието за установено в отношенията между А.-Б. С. С. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ж.к. *** бл.*** ет.* ап.**, и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1408, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Борислав Иванов Николчев, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 468745 от 02.01.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е осъждено въззивното дружество да заплати на А.-Б. С. С. сумата от 711. 62 €/седемстотин и единадесет евро и шестдесет и два евроцента/, подлежаща на връщане като платената без основание съгласно чл. 23 от ЗПК, поради нищожността на сключения между тях договор за потребителски кредит № 468745 от 02.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на 1 подаване на исковата молба – 21.10.2025 г., до окончателното й 6 изплащане, както и сумата от 197. 53 € /сто деветдесет и седем евро и петдесет и три евроцента/ за направените по делото разноски,както и да заплати на адвокат Николай Валентинов Русинов от АК – Бургас, личен номер 1300088880, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „А. Велики“ № 72, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 500 € /петстотин евро/.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за недопустимо ,неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения .

Счита се на първо място ,че исковата молба била нередовна и като не е била върната постановеното решение се явява недопустимо .Доколкото искът с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД е осъдителен ,на осн.чл. 127 ал. 4 ГПК ищецът бил длъжен да посочи банкова сметка ,по която да му бъде преведена сумата ,а такава сметка не е посочена .Този пропуск според въззивника е индикация за възможна злоупотреба по чл. 3 ГПК.Затова се моли да бъде отменено решението и да се върне исковата молба като нередовна .

Оспорва се изводът на съда ,че сумите по разписките от 27.12.2024 г. и от 20.01.2025 г. са платени от ищеца.Сочи се ,че по делото не било доказано кой е действителния платец,поради което не е доказано ,че ищецът действително е обеднял посредством тези плащания.Именно това е било главното обстоятелство ,което е следвало да бъде доказано от ищеца,поради което не е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване .

Не е била взета предвид счетоводната експертиза ,като не е доказано по делото ,че сумата от 107,22 лв. е платена от ищеца.Затова се настоява за отхвърляне на иска за тази сума.

Съдът е допуснал оспорени документи ,за които е отказал поизводство по чл. 193 ГПК .Неправилно са приети по делото разписките ,в които липсва подпис и не представляват документи ,а съдът е приел ,че тези оспорени документи доказват наличието на плащания по договора до твърдяния размер /особено след като вещото лице е посочило ,че не може да отговори дали тези плащания са извършени от ищеца ,или от трето лице/.И тъй като по делото не може да се направи категоричен извод,че именно ищецът е извършил плащанията ,не може да се приеме ,че е налице фактическият 2 състав на неоснователното обогатяване,още повече ,че доказателство са единствено оспорените разписки ,които не носят подписа му и не може да се установи кой е платецът.

Оспорва се и извода ,е процесният договор е със съдържанието на приложения по делото СЕФ,като се излагат съображения.

Моли се за отмяна на решението като недопустимо и връщане на исковата молба ,евентуално –за отмяната му и постановяване на ново ,с което се отхвърли исковата претенция .Не се сочат нови доказателства .Претендира се заплащане на разноски пред двете инстанции.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор си по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемият -ищец чрез процесуалния си представител счита решението за правилно .Сочи

,че исковата молба не страда от сочените пороци ,доколкото по делото е депозирана нарочна молба ,в която е посочена банковата сметка на ищеца

Що се касае до възражението ,че не ставало ясно кой бил физическия наредител на плащанията ,се подчертава ,че безспорно е по делото ,че въпросните плащания са постъпили по процесния договор .Сумите са разнесени дори счетоводно по кредита и не буди съмнение от кое име са платени –същите са платени за погасяване на задълженията именно на ищеца по конкретния договор ,който е обявен за нищожен .Без правно значение е дори и физическият наредител да е трето лице .Разписките все пак са подписани от служител на ответника ,поради което и правилно са възприети от съда като доказателство .

Подчертава се ,че ответникът е възпрепятствал събирането на доказателства по делото . Въпреки дадените му указания не е представил процесния договор за кредит.

Моли се за потвърждаване на решението .

Постъпила е и частна жалба против определение № 4952/20.05.2026 г. постановена по същото дело ,постановена по повод подадена молба по чл. 248 ГПК ,с което е оставена без уважение молбата за намаляване на присъдените разноски на процесуалния представител на ищеца .Подчертава се ,че 3 възнаграждението не съответства на реално положение от адвоката труд,а и делото не се отличава с фактическа и правна сложност .Съдът оказва пълна и всестранна защита на страната – потребител ,действията на защитника се свеждат само в подаване на исковата молба и провеждане на две съдебни заседания ,по които са подадени само бланкови становища.И без участието на адвокат изходът на делото е бил ясен с оглед на константната съдебна практика по идентични дела.Цитирана е съдебна практика .Сочи се ,че възнаграждението на адвоката е единно ,като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор ,а не броя на предявените искове и броя на ответниците . В случая материалният интерес е 711,62 евро ,а присъденият адвокатски хонорар е 500 евро.

Моли се за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново ,с което се намали присъденото възнаграждение съобразно реално положения труд и по справедливост .Моли се за присъждане на разноски по настоящото производство .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. с чл. 11, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК

Към исковата молба е приложено приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК от 02.01.2024 г., съгласно което ответното дружеството предоставя от разстояние, чрез страницата на www.minizaem.bg , потребителски кредит в размер на 2 000 лв., платими веднага след подписване на договора на каса на „Изи Пей“ АД. Срокът на договора е 720 дни, като сумата подлежаща на връщане, е в размер на 2 824. 69 лв. Сумата за връщане при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 е в размер на 3 866. 17 лв. Посочен е и погасителен план, съгласно който кредитът е платим на 24 месечни вноски, като падежът на първата вноска е на 01.02.2024 г., а на последната такава на 22.12.2025 г., с различни варианти, съобразно плащане с или без обезпечение. Посочен ГЛП от 40.15 % и ГПР от 48. 44 %. Представени са били и разписки за плащане чрез Изи Пей в полза на ответното дружество на следните суми: 250 лв. на 27.12.2024 г., 130 лв. на 16.01.2025 г., 892. 81 лв. на 20.01.2025 г., както и 4 удостоверение за извършени плащания от сметката на ищеца в iCard в общ размер на 2 119 лв. Т.е общо на сумата от 3 391. 81 лв. Видно също така от ОУ на договорите за предоставяне на кредити от „Изи Финанс“ ЕООД, кандидатстването става именно чрез платформата www.minizaem.bg интернет платформа за предоставяне на бързи кредити, онлайн кредити на физически лица, създадена от дружеството

Всичко това е дало основание на първостепенния съд да приеме ,че ищецът е подписал процесния договор ,което се потвърждава и от получения на неговия ел. адрес в gmail съобщение 02.01.2024 г. от 12. 30 ч., че е одобрен за заем от 2 000 лв. от Минизаем – размер на главница от 2 000 лв., обща сума за връщане – 2824. 69 лв. и 3 866. 17 лв. при непредставяне на обезпечение, падеж на последната вноска – 22.12.2025 г. Последващо такова от същата дата от 12. 50 часа, с което го уведомяват, че сумата от 2 000 лв. въз основа на сключения договор за заем от разстояние № 468745 на посочена банкова сметка (за която от представено по делото удостоверение се установява, че е с титуляр ищеца; по нея е постъпила сумата от 2 000 лв. от Изи Финанс на 02.01.2024 г. с посочено основание – договор за заем 468745 и от нея са извършени плащанията в полза на ответното дружество съгласно удостоверението от iCard), със срок за връщане – 720 дни, обща сума за връщане 3 866. 17 лв., съгласно приложен погасителен план и дата на последната вноска 25.12.2025 г. Налице е и последващо писмо от 20.01.2025 г., 17. 46 ч., с което го уведомяват за изплащането на заема;както и следващо такова от за прието плащане по заем от Минизаем

Видно от другите данни и заключението по назначената съдебноикономическа експертиза, което съдът изцяло е кредитирало, се установява, че въз основа на издадено съдебно удостоверение № 3369/23.03.2026 г. е получена информация от Уникредит Булбанк АД, вх №13007/25.03.2026. г.у съгласно която по сметка с IBAN: ************************ на клиент А. С.

С., ЕГН **********, е налице постъпление по банковата сметка на сума 2000.

00 лева (1022. 58€) на дата 02.01.2024 г. от контрагент (наредител): Изи Финанс ЕООД, сметка на контрагента: ****************, с основание на превода: Дог. за заем номер 468745. По кредита на банкова сметка на ответника IBAN: *************************, която е посочена в Раздел VII „ИЗПЛАЩАНЕ НА КРЕДИТА“ от Общите условия към договорите за предоставяне на кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, са постъпили 8 (осем) 5 броя суми в общ размер на 2119,00 лева (две хиляди сто и единадесет лева)/1083,42 €(хиляда и осемдесет и три евро и четиридесет и два евроцента) от контрагент (наредител): А. С.. Освен тях се потвърждават и извършените плащания плащания по Микросметка на „Изи Финанс“ ЕООД съгласно представените по делото разписки, подробно анализирани от вещото лице. Т.е. общата платена сума 3 391. 81 лв. Отделно от това на 23.03.2026 г.експертизата е получила отговор от правния отдел на „Изи Финанс“ ЕООД, как са разпределени плащанията по договора за кредит № 468745 от 02.01.2024 г.

Всичко това е дало основание на районния съд за извод , че от анализа на всички събрани по делото доказателства безспорно се установява наличието на соченото от ищеца договорно правоотношение с ответника с уговорки съгласно приложеното към исковата молба приложение № 2.В тази връзка неоснователно е възражението във въззивната жалба ,че неправилно е прието от съда ,че сключеният между страните договор съдържа клаузите на приложения СЕФ,тъй като въпросният СЕФ се предоставял на първоначалния етап при сключване на договора ,преди разменени волеизявления за сключване и по всяко време ищецът да предложи други клаузи ,с които а сключи договора .В тази връзка следва да се подчертае ,че въззивникът- ответник е възпрепятствал по всякакъв начин събирането на доказателствата относно сключения договор за заем ,като въпреки изричните указания от съда не е представило договор за кредит с ищеца ,като е бил предупреден за последиците от възпрепятстване събирането на доказателства в тази насока по смисъла на чл. 161 от ГПК .Ето защо жалбата му в тази връзка относно недоказаност съдържанието на процесния договор е несъстоятелна .