Решение № 814 от 11.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Б., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501049 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от „Съюз на глухите в България“ с ЕИК 000703130, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул.

„Иван Денкоглу" № 12-14, представлявано от Николай Динков Нинов, чрез процесуален представител адв. Ивайло Арсениев-САК, срещу решение № 600/16.03.2023 год. по гр.д.№ 7354/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, на което с решение № 944/04.05.2023 год. по гр.д.№ 7354/2022 год. по описа на Бургаския районен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и същото е допълнено, с което е признато за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на М. М.

Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл. **, вх. *, ет. *, от работодателя „Съюз на глухите в България“ с ЕИК 000703130, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул. „Иван Денкоглу“ № 12-14, представлявано от Николай Динков Нинов, и е отменена заповед № 1

201/21.09.2022 год. на Председателя на „Съюза на глухите в България“.

Възстановена е М. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл.

**, вх. *, ет. *, на заеманата преди прекратяване на трудовия договор длъжност “к.” при работодателя „Съюз на глухите в България“ с ЕИК 000703130, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул.

„Иван Денкоглу" № 12-14, представлявано от Николай Динков Нинов, териториално звено-Районна организация гр.Бургас. Осъден е „Съюз на глухите в България“ с ЕИК 000703130, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1000, ул. „Иван Денкоглу“ № 12-14, представлявано от Николай Динков Нинов, да заплати на М. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к.

„Б. М.”, бл. **, вх. *, ет. *, сумата от 5758,62 лв. /пет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 27.09.2022 год. в размер на брутното трудово възнаграждение за всеки месец от по 959,77 лв., съгласно чл. 225 КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.11.2022 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 852 лв. /осемстотин петдесет и два лева/ – разноски. Осъден е „Съюз на глухите в България“ с ЕИК 000703130, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул.

„Иван Денкоглу" № 12-14, представлявано от Николай Динков Нинов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС, сумата от 430,34 лв. /четиристотин и тридесет лева и тридесет и четири стотинки/ – държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Сочи се, че в трудовите правоотношения добросъвестността се предполага до доказване на противното, като в случая тежестта на доказване за недобросъвестност на работодателя е на ищцата. Твърди се, че ищцата не е ангажирала нито едно доказателство относно използване от страна на работодателя на правната възможност по чл.328, т.6 от КТ целенасочено превратно. Сочи се, че изводът на съда за недобросъвестност на работодателя, направен само на базата на длъжностната характеристика е необоснован, тъй като е в противоречие с доказателствата по делото. Твърди се, че по същество съдът е ревизирал целесъобразността на решението на работодателя за въвеждане на специфични изисквания за заемане на длъжността „к.“, което е 2 извън неговите правомощия. Сочи се, че трудовите функции на тази длъжност са предимно в икономическата и счетоводната сфера, като по-високите изисквания са свързани с осигуряване на финансовата стабилност на предприятието. Оспорен е извода на районния съд, че ищцата притежава висше образование в областта на икономическите науки. Сочи се, че нейната диплома съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления е за специалност „Стопанско управление“ към направление „Администрация и управление“, а не към направление „Икономика“ – т.е. не е в областта на икономическите, а е в областта на стопанските науки, с което също са мотивирани твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.

В дадения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от М. М. Ч., чрез процесуален представител адв. Мима Иванова- БАК, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение и неоснователност на възраженията на въззивника. След описание на фактическата обстановка относно заеманите от ищцата длъжности при ответника и трудови й функции по длъжностните характеристики, са изложени съображения в подкрепа на изводите на съда, че е налице недобросъвестност от страна на работодателя при уволнението на ищцата, както и, че притежаваното от нея образование й позволява да изпълнява трудовите функции на заеманата от нея длъжност. Сочи се, че изводите на районния съд са направени при задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и са обосновани. Сочи се, че за периода 2006-2022 год. длъжностните задължения на ищцата не са се променили съществено, а промяната им е в посока намаляване, като не е била налице реална и обективна нужда от промяна на изискването за образование за заемането на длъжността „к.“ чрез изменение в длъжностната характеристика от 2022 год., което е извършено от работодателя в нарушение на принципа на добросъвестност. Сочи се, че изводите на съда за недобросъвестност на работодателя са в съответствие с материалния закон и съдебната практика, на базата на точно установена по делото фактическа обстановка. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

3

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, вр. чл.225 от КТ.

Районният съд е сезиран с искова молба подадена от ищцата М. М. Ч., срещу ответника Съюз на глухите в България, за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението извършено със Заповед № 201/21.09.2022г. на Председателя на Съюза на глухите в България, с което трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „к.” в Съюза на глухите в България, териториално звено- Регионална организация гр.Бургас, и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение на основание чл. 225, ал.1 КТ, за оставането без работа, в размер на месечното трудово възнаграждение от 959,77 лв., считано от 27.09.2022 год. занапред, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, начиная от внасяне на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че уволнението и е незаконно, тъй като промяната за изискванията за образование на заеманата от нея длъжност „к.“ не е наложена от обективни причини и реална нужда, а единствено с цел прекратяване на трудови й договор, поради което е налице заобикаляне на закона и недобросъвестно упражняване на правомощия от страна на работодателя.

Ищцата поддържа предявените искове, ангажира доказателства, прави искане за уважаване на исковете и за присъждане на съдебните разноски.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищцата не отговаря на изискванията за образование по новата длъжностна характеристика на заеманата от нея длъжност „к.“, тъй като притежаваното от нея висше образование по специалността “Стопанско управление” е към направление “Администрация и управление” в Публичния сектор, а изискванията посочени в длъжностната характеристика са за притежаване на висше образование в областта на икономическите науки или счетоводството. Прави искане за отхвърляне на 4 предявените искове и за присъждане на съдебните разноски, ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по допустими искове, поради което е валидно и допустимо.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че ищцата работи в предприятието на ответника от 04.07.2005 год., като е започнала работа по срочен трудов договор на длъжността „о. с.“.

Преназначена е с договор от 29.12.2005 год. на длъжността „о. с. т. с. к.“.

Преназначена е с договор от 31.07.2006 год. на длъжност „о. с. т. с. к. и д.“.

Преназначена е с договор от 03.07.2007 год. на длъжността “с. с. д.“.

Преназначена е с договор от 26.04.2010 год. на длъжността „к.“. Към горепосочените моменти, включително към момента към който е назначена на длъжността „к.“ ищцата е била със средно образование.

На 15.03.2006 год. на ищцата характеристика на длъжността „о. с.“. е била връчена длъжностна

През 2014 год. ищцата е придобила висше образование по специалност „Стопанско управление”.

На 08.09.2017 год. на ищцата е била връчена длъжностна характеристика на длъжността „к.“. При съпоставка, става ясно, че както основните длъжностни задължения на двете длъжности, които съвпадат изцяло и се състоят в „организира и координира цялостната организационна и масова работа в Районната организация е следа за изпълнението на годишния план на РО и решенията на Районния съвет, общите събрания /конференциите/ на РО, събранията на пълномощниците на СГБ, указанията на ЦУ на СГБ“, така и основните функции и изискванията за заемане на длъжностите, с несъществени разлики, също съвпадат. Към момента на връчване на длъжностната характеристика на ищцата за длъжността “к.“ на 08.09.2017 год. изискването за образование за заемане на длъжността е било „средно или висше“, без пояснения в коя област да е висшето образование.

5

На 02.09.2022 год . на ищцата е връчена нова длъжностна характеристика на длъжността „к.“. При сравнение с предходната длъжностна характеристика, става ясно, че по последно връчената на ищцата длъжностна характеристика разликата е само в предвиденото образование – от „средно или висше“, изискването за образование по новата длъжностна характеристика е – „висше образование в областта на икономическите науки или счетоводството.“ Останалите пунктове по двете характеристики, включително квалификационните изисквания изцяло съвпадат. Без промяна са основните длъжностни задължения. Основните отговорности присъщи на длъжността и допълнителните функции и задължения също се запазват, като с по-новата длъжностна характеристика е отпаднала функцията по изготвяне на удостоверения и служебни бележки при необходимост и във връзка с дейността на РО.

С обжалваната заповед № 201/21.09.2022г. на Председателя на Съюза на глухите в България, връчена на ищцата на 26.09.2022 год. при условията на неспазено предизвестие с изплащане на обезщетение, трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ – поради това, че „служителят не притежава необходимото висше образование в областта на икономическите науки или счетоводството“ за изпълняваната работа.

Съгласно чл.328, ал.1, т.6 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

По спорния и пред настоящия съд въпрос, дали работодателят е упражнил законосъобразно правото си да прекрати правоотношението с ищцата на посоченото основание, спазвайки принципа за добросъвестност по чл. 8 КТ, районният съд е изложил следните мотиви, които се споделят от настоящия съд и към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща, но, които ще бъдат преповторени за яснота от въззивния съд: