Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3548 от 14.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6863/2023
Вид
Определение № 3548
Подписан
14.12.2023
В сила
14.12.2023
Състав
Александра Йорданова, Стоян Михов, Анна Кофинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3548 гр. София, 06.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20231100606863 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

С определение от 24.10.2023 година, СРС, НО, 5 с-в по НЧХД № 1058/23 г. е прекратено наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Н. А. Н. срещу Б.М.Р., с която е сезиран съда за твърдяно престъпление по смисъла на чл. 145, ал. 1 НК.

Срещу определението е постъпила частна жалба от частния тъжител, с която се иска отмяна на същото, като се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и се претендира връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като съобрази материaлите по делото и доводите на жалбоподателя намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на гл. 22 НПК от настоящата инстанция на осн. чл. 250, ал. 4 НПК. Разгледа по същество жалбата е неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.

Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано по тъжба от Н.

А. Н. срещу Б.М.Р., с повдигнато обвинение за това, че същият на 18.10.2022 година в гр.

София, бул. "****, пред Комисия за защита на личните данни противозаконно е открил чужда- на Н. А. Н. тайна, че Н. А. Н. е бил настанен на принудително лечение в психиатрично заведение и страда от психично заболяване, която тайна му е станала известна във връзка със занятието му като адвокат в производството по гр.д. № 5760/2019 година на Районен съд-Варна, чрез представяне на протокол от съдебното заседание по визираното дело от 03.06.2020 година.

С определение от 24.10.2023 година съдията-докладчик е прекратил наказателното производство относно повдигнатото от частния тъжител обвинение срещу подсъдимия. За 1 да прекрати същото е приел, че деянието не съставлява престъпление, тъй като информацията за здравословното състояние на лицата по същество не съставлява тайна, защитена от нормата на чл. 145, ал. 1 НК, а лични данни и нейното неправомерно разгласяване следва да се преценява през призмата на административно нарушение по реда на Закон за защита на личните данни.

В правомощията на съдията - докладчик се включва задължението след образуване на делото да извърши проверка дали описаното в тъжбата престъпление се преследва по частен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. Посочената законова разпоредба предвижда, че тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Това е така, тъй като тъжбата е онзи сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване по делата от частен характер, поради което описаните в същата обстоятелства следва да отговарят на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

В рамките на проверката съдията-докладчик е оправомощен да прецени дали изнесената в тъжбата фактология по своето съдържание може да се отнесе към хипотезата на състав на престъпление по смисъла на НК и ако установи, че описаното деяние изначално не осъществява състав на престъпление следва на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да прекрати наказателното производство.

Настоящият съдебен състав преценявайки на сoбствено основание фактите, изложени в тъжбата намира, че крайният извод на първия съд е законосъобразен макар и по други съображения.

Престъплението по чл. 145, ал. 1 НК, предмет на изследване в конкретния случай е престъпление против личността, като нормата има за цел защита доброто име на гражданите в обществото чрез ограничаване знанието на останалите правни субекти на обстоятелства досежно лице, които са истински, но опасни за доброто му име в обществото и по съдържание са от естество да го увредят, и които представляват тайна, защото са поверени или известни само на определени лица във връзка с тяхното занятие, по силата на правни норми, които ги задължават да не ги съобщават на трети, неовластени за това лица.

Всъщност по същество правната норма регламентира защита на професионална тайна, каквато защита наказателния закон е предвидил и за служебната и държавната такава.

Субект на това престъпление може да бъде само такова лице, което при упражняване на своето занятие получава сведение, което съобразно нормативно съществуващи разпоредби, регламентиращи това занятие забраняват довеждането му до знанието на неоправомощено съобразно правната норма друго лице, като по този начин специалната уредба на занятието го задължава да я запази в тайна. Престъплението се осъществява чрез противозаконно откриване на чуждата тайна-съзнателно довеждане на тази информация до знанието на неоправомощено лице в нарушение на специалните 2 правила, регламентиращи занятието.

Горните правни положения на обективната и субективна съставомерност на деянието, съотнесени към фактологията, описана в тъжбата не дават основание да се приеме, че фактите досежно деянието са съставомерни по смисъла на чл. 145, ал. 1 НК.

В тъжбата и уточнение към нея частният тъжител твърди, че подсъдимото лице е имало качеството на адвокат и процесуален представител на търговско дружество "Т." ЕООД-ответник по гр.д. № 5760/2019 година на Районен съд-Варна, по което ищец е бил частният тъжител. Последният е бил представляван в съдебното производство от адв. Д.. В съдебно заседание пред Районен съд-Варна на 03.06.2020 година лицето, срещу което е подадена тъжбата в качеството му на адвокат и процесуален представител на дружеството ответник е възприел изявлението на ищеца-частен тъжител:" Моля да отложите делото, тъй като тази сутрин ме пуснаха от болнично заведение"; на процесуалния представител на ищеца-адв. Д.: "Той беше в психиатрията" и доклада на председателя на съдебния състав:

"Ищеца е приложил решение по НЧД № 1332/2020 при Районен съд-Варна, с което ищецът е настанен принудително по Закон за здравето.". Визираните изявления били отразени в съдебния протокол. Впоследствие на 24.08.2021 година частният-тъжител е сезирал КЗЛД с жалба, по която е образувано административно производство във връзка с действия на адв.

С.Т. и пряко свързани според твърденията на тъжителя с конкретни лица, измежду които лицето, срещу което е подадена тъжбата. Твърди се, че именно в това производство лицето, срещу което е подадена тъжбата е депозирал становище и протокол от съдебно заседание от 03.06.2020 година по гр.д. № 5760/2019 година на Районен съд-Варна, съдържащ посочените изявления, с което се поддържа, че е осъществен състав на престъпление по чл. 145, ал. 1 НК.

При така изложените фактически твърдения, съотнесени към разяснените правни положения досежно съставомерността на престъплението по чл. 145, ал. 1 НК настоящият състав приема, че деянието не осъществява състав на визираното престъпление.

Лицето, срещу което е подадена тъжбата е имал качеството на адвокат на дружество "Т." ЕООД-ответник по гр.д. № 5760/2019 година на Районен съд-Варна, по което ищец е бил частният тъжител и който е бил защитаван от процесуален представител-адвокат, различен от лицето, срещу което е подадена тъжбата. Установява се, че лицето срещу което е подадена тъжбата е узнал истинско обстоятелство досежно частния тъжител, че последният е настанен принудително по Закон за здравето, че е бил пуснат от болнично заведение и че е бил в психиатрия, съобразно твърденията в тъжбата. Тази информация по естеството си може да се приеме като защитена от закона информация-професионална тайна в два аспекта- по реда на чл. 28в, вр. чл. 27, ал. 1 от Закон за здравето и по чл. 45 от Закон за адвокатурата. В случая обаче върху лицето, срещу което е подадена тъжбата липсва задължение, предписано от специалните закони да не разгласява информацията относно здравословното състояние на тъжителя, тъй като нормата на чл. 28в Закон за здравето забранява това по отношение на медицинските специалисти и служители в лечебните заведения, каквото качество лицето, срещу което е подадена тъжбата не притежава.

3

Разпространяването на такава информация от лице, извън изрично визираните такива извършващи действия по занятие, посочено в този закон не е противозаконно по смисъла на Закон за здравето. Специалният закон, касаещ адвокатското занятие и т.нар. адвокатска тайна е Закон за адвокатурата. Нормата на чл. 45 от същия задължава адвоката да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. В случая за лицето, срещу което е подадена тъжбата не съществува такова задължение, тъй като същият е бил адвокат на друга страна в производството, а не на частния тъжител, тоест за него е налице задължение да пази тайната споделена му от съответните представляващи дружество "Т." ЕООД, което е клиент на лицето, срещу което е подадена тъжбата, но не и на тъжителя, който не е негов доверител в развилото се производство. При това положение узнатата информация от страна на лицето, във връзка с упражняваното от него занятие не попада в категорията "адвокатска тайна" за него и депозирането на съдебния протокол, съдържащ такава информация не е противозаконно, преценено през призмата на специалния Закон за адвокатурата, а от там е несъставомерно и по смисъла на чл. 145, ал. 1 НК.

Достигайки по същество до същия извод първоинстанционният съд законосъобразно е прекратил наказателното производство по делото на осн. чл. 250, ал. 1, т.

2 НПК и определението му следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран СГС, НО, IX въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение от 24.10.2023 година на СРС, НО, 5 с-в по НЧХД № 1058/2023 г. .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4