Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3552 от 10.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12962/2023
Вид
Решение № 3552
Подписан
10.08.2024
В сила
04.09.2024
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 94а · Закон за енергетиката
  • чл. 97, ал. 1, т. 4 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. Пловдив, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330112962 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба с правно основание чл. 422 ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Р. Д. Ш.. Твърди се, че ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. Батак № 56, ет 5, ап. 13. Твърди се, че съгласно ОУ ищцовото дружество е поело задължение да снабдява процесния имот с електрическа енергия, а ответникът от своя страна има задължение да заплаща дължимите суми за доставената ел.енергия, като в противен случай дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди, че в изпълнение на задължението си ищецът доставил до обекта ел.енергия на стойност 214,27 лв. за периода 23.12.2021 – 22.02.2022 г., която не била заплатена, поради което се дължа и законна лихва в размер на 28,34 лв. за период 11.02.2022 – 15.05.2023 г. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за процесното вземане, която била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, поради което моли да се установи дължимостта на процесните суми в настоящото производство и претендира разноски.

Ответникът чрез особения представител е подал отговор на исковата молба в срок. Оспорва се искът като неоснователен. Прави се възражение за погасяване на претенциите по давност, оспорва се доверителят да е консумирал реално енергия за посочените във фактурата стойности, оспорва същите да са доставени на ответника.

Оспорва също, че отчетените показания съвпадат с фактурираните стойности. Оспорва качеството потребител на ответника за процесния обект. Възразява, че процесният електромер не е преминавал първоначален и последващ контрол съгласно закона, поради което не е доказано ползването на енергия за стойността, която се претендира.

Оспорва достоверността на представените писмени доказателства. Моли за отхвърляне 1 на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл.

97, ал. 1, т. 4 и чл. 94а ЗЕ вр. чл. 422 ГПК и иск по чл. 86 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.

За основателността на претенцията следва да са установени следните юридически факти: възникване на облигационно отношение - процесният обект е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и снабдяван с ел.енергия от ищеца, както и ответникът да е потребител на тази енергия като собственик на процесния имот; доставяне в имота на твърдяното количество енергия, настъпване падежа за плащане на цената й в съответния размер, изпадане на ответника в забава, изправност на електромера и преминаването му през съответните проверки.

Установява се, че имотът е бил електрифициран от заключението на СТЕ, според което обектът е имал захранване в процесния период. Установява се, че ответникът е потребител на тази енергия, тъй като е собственик на имота. Това се доказва от представения нотариален акт за собственост на имота и справка от Агенция по вписванията, според които ответникът придобил имота. Адресът на имота съвпада и с регистрираните адреси на ответника. От тези факти може да се направи извод, че за ответника е възникнало качеството на потребител на доставяната в имота електрическа енергия и е възникнало облигационно отношение. Установява се от заключението на СТЕ, че електромерът е изправен и е отчел дистанционно количества електрическа енергия, които са били доставени в имота в процесния период и които отговарят на фактурираните количества. Ето защо възраженията в тази връзка са неоснователни. Ищецът е изпълнил задълженията си по доставка на електрическа енергия, а количеството й отговаря на посоченото в двете приложени по делото фактури. Ето защо за ответника е възникнало задължението да плати посочената във фактурата цена на електрическата енергия в общ размер на 214,27 лв. за периода 23.12.2021г. – 22.02.2022г.

Установява се още, че общото правило за плащане на цената на доставената енергия е уредено в чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ, издадени от ищеца, и е 10 дни за всички фактури, като се плаща ежемесечно. Процесните фактури са издадени на 31.01.2022г. и на 28.02.2022г., следователно, падежът за плащане е настъпил на 10.02.2022г. и на 10.03.2022г. С неплащане на задълженията по първата фактура, ответникът е изпаднал в забава, считано от 11.02.2022г., от която дата се претендира лихвата за забава.

Съгласно приложеното извлечение от сметка лихвата е начислена, както следва: 28,34 лв. върху сумата по първата фактура в размер на 213,31 лв. за период от забавата – 11.02.2022г. до датата преди подаване на заявлението – 15.05.2023г. Тази сума е в размер на законната лихва, която съдът изчисли без необходимост от специални знания. Върху сумата от 0,96 лв. по втората фактура не е начислявана лихва.

2

Въз основа на изложеното се доказаха по основание и размер вземанията за главница и възнаградителна лихва. Същите не са погасени с изтичането на тригодишната погасителна давност, която считано от падежа на най-старото задължение – 10.02.2022г., изтича на 10.02.2025г. Исковете са основателни и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 16.05.2023г., до окончателното плащане.

С оглед изхода от спора ищецът има право на разноските, които е сторил и поискал общо за заповедното и исковото производства: 100 лв. за държавна такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 600 лв. – разноски за особен представител и експертиза.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а, чл.97, ал.

1, т. 4 и чл. 94а ЗЕ, вр. с чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК, че Р. Д.

Ш., с ЕГН: ********** и адрес: * * * , дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: 123526430 и адрес: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № ***/19.05.2023г. по ч.гр.д. № 6957/2023г. по описа на ПРС, а именно: сумата в размер на 214,27 лв. – стойност на доставена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН:***, за периода 23.12.2021г. – 22.02.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 16.05.2023г., до окончателното плащане; сумата в размер на 28,34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.02.2022г. – 15.05.2023г.

ОСЪЖДА Р. Д. Ш., с ЕГН: **********, да плати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: 123526430, разноските по делото общо за заповедното и исковото производства, както следва: 100 лв. за държавна такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 600 лв. – разноски за особен представител и експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3