Решение № 563 от 08.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002104648 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Oбразувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт И. К. срещу Решение №4597 от 31.07.2024г. по в. гр. д.

№7407/2023г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на касатора, че Руската федерация е собственик по силата на Споразумение между Правителството на Н. Република България и Правителството на СССР за замяна от 13.05.1977г., на сграда за енергопроизводство, съставляваща трафопост с диспечерски номер 11-79 и диспечерско наименование "Щ. А. 5“, с пл. № 1278 със застроена площ от 70,2 кв.м., построена в УПИ-[№], отреден за легация, по плана за регулация на местността „Изток-юг“, представляващ сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], и „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да предаде на Руската федерация владението върху същия имот на осн. чл. 108 ЗС; на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по правоприемство №185, том II, peг. № 5213, дело № 364/2010г., с който „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД е признат за собственик по преобразуване и правоприемство на процесния трафопост; „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК[ЕИК] е осъдено на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на Руска федерация сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на сграда за енергопроизводство с идентификатор [№] по КККР на [населено място], за 1 периода 01.10.2017г.-30.09.2020г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба /01.10.2020г./ до окончателното изплащане. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид което моли за неговата отмяна, и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Оспорва като неправилен извода, че ищецът е установил по безспорен начин, че процесният трафопост е включен в обхвата на Споразумение между Правителството на Н. Република България и Правителството на СССР за замяна на недвижими имоти от 13.05.1977г. Оспорва и извода, че независимо, че процедурата по чл.5 от Конституцията на РБ не е спазена, доколкото споразумението не противоречи на императивни правни норми, е породило вещно-прехвърлителен ефект. Счита за неправилен и извода, че тъй като спорът между страните е само относно сградата на трафопоста, без находящото се в него енергийно оборудване, то тя не представлява енергиен обект и не е под специален режим. Оспорва и извода, че при липсата на данни процедурата за определяне на обезщетение по чл. 210 ЗУТ да е реализирана, то сервитут в полза на енергийното дружество не е възникнал. Счита, че и искът по чл. 59 ЗЗД неправилно е уважен, тъй като в конкретния случай обедняване на ищеца не е установено. В изложението към касационната жалба се посочва наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и ал. 2 от ГПК, като са формулирани въпроси. В заключение се моли за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощните на касатора.

Чрез писмения си отговор, ответникът Руската федерация, чрез адв. Св. Д. и адв. Д. Д. оспорва касационната жалба, като твърди, че липсват основанията за допускане на касационно обжалване. Излага, че действащият по време на построяване на трафопоста Закон за електростопанството /обн. ДВ, бр.95/12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отм. ДВ, бр.64/16.07.1999г./ изрично позволява изграждането и придобиването правото на собственост върху енергийни съоръжения от небитови клиенти. В действащия към 1977г. закон няма принципна забрана тези обекти - сграда и земя, да принадлежат на друго лице, различно от държавата или енергийното предприятие, респ. няма забрана държавата да се разпорежда със собствените си имоти в полза на други лица - публичноправни или частноправни субекти, а в последващата нормативна уредба, вкл. и в действащия Закон за енергетиката /ДВ бр. 107 от 07.12.2003 г./ изрично е и предвидено съществуването на вещни права на трети лица върху недвижимите имоти, прилежащи към енергийните обекти.

Посочва, че в този смисъл е и съдебната практика, в която се приема, че трафопостът, който се намира в сграда или поземлен имот, собственост на трето лице, различно от енергопреносното или енергоразпределителното дружество, е собственост на това трето лице. Обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, а за достъпа до обекта енергийното предприятие дължи обезщетение. Позовава се на Виенската конвенция, според която помещенията на дипломатическите представителства са неприкосновени, предвид което по отношение на тази територия и съоръженията в нея е неприложимо българското законодателство, вкл. и предвидените в ЗЕ ограничения, на които 2 ответникът основава възраженията си, а именно, че всички енергийни обекти на територията на България следва да бъдат собственост на съответните енергийни дружества, както и, че в негова полза е възникнал законен сервитут върху сградата. Ответникът счита, че липсват и посочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд при постановяване на решението не се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС, нито е допуснал твърдяните от касатора нарушения. Всички доказателства по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. В заключение се моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване, а ако бъде допуснато- да бъде оставено в сила. В о.с.з. и чрез депозираните писмени бележки ответникът доразвива съображенията си за неоснователност на жалбата, като се позовава и на решение №119 по гр. дело №625/2010г. на ВКС, като твърди, че спорът по делото не е за ползването на електрическите съоръжения, намиращи се в сградата на трафопоста, които са под специален режим, а за постройката и земята, като в действаща нормативна уредба е предвидена възможност в подобна хипотеза други лица да притежават собствеността върху тези енергийни обекти.

С определение №3341 от 25.06.2025г., постановено по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване е допуснато по следния въпрос, преформулиран от съда във връзка с правомощията му съобразно указанията в т. 1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК: „Сградата „трафопост“, изградена в имот, собственост на чужда държава, представлява ли специфичен енергиен обект, изключен от гражданския оборот, и в този смисъл може ли да се придобие в собственост от този, в чийто имот е построен, и който е инвестирал в изграждането му, или е станал държавна собственост по силата на чл. 2, ал.1 от Закона за енергетиката/ обн. ДВ 95 от 12.12.1975г., отм./?“ с цел преценка дали разрешението на въззивния съд не в противоречие с решение №440 от 23.11.2011г. по гр.д. №1605/2010г. и решение №716/22.10.2010г. по гр.дело № 810/2009г. по описа на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е образувано по искове, предявени от Руската федерация срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] както следва: за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на сключено между Правителството на Н. Република България и Правителството на СССР Споразумение за замяна на недвижими имоти от 13.05.1977г., на сграда за енергопроизводство, съставляваща трафопост с диспечерски номер 11-79 и диспечерско наименование "Щ. А. 5“, на един етаж, с пл. №1278 със застроена площ от 70,2 кв.м. построена в УПИ-У1, отреден за легация, по плана за регулация на местността „Изток-юг“, с идентификатор *** по КККР на [населено място], и осъждане на ответника да предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС; за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по правоприемство №185, том II, peг. № 5213, дело №364/2010г., с който „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД е признат за собственик по преобразуване и правоприемство на процесния трафопост; и осъждане на 3 ответника да заплати на ищеца на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на сграда за енергопроизводство с идентификатор [№] по КККР на [населено място], за периода 01.10.2017г. - 30.09.2020г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба /01.10.2020г./ до окончателното изплащане.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне, като твърди, че е собственик на трафопоста, тъй като същият представлява сграда на площадков енргиен обект по см. на §1, т.23 и т.241 от ДР на ЗЕ, поради което от момента на възникването му, той e станал собственост на държавата.

От приложения официално заверен от Министерство на външните работи препис на Спогодба между правителството на Н. Република България и правителството на Съюза на съветските социалистически републики за замяна на терени и сгради в София, подписана на 13 май 1977г., въззивният съд е приел за установено, че правителството на СССР предава при условията на взаимност в собственост на НРБ терен с площ от 4400 кв.м. със сгради с обща площ от 1952 кв.м., намиращи се между улиците „Г. С. Р.“, „Московска“ и „Г. Б.“, а правителството на НРБ предава при условията на взаимност в собственост на СССР терен с площ от 6600 кв.м., намиращ се в кв. 16-а в район „Изток-Юг“ между новия административно-жилищен комплекс на Посолството на СССР и улиците „Н.“, „Л.“ и „Н.

М.“, и терен с площ 5700 кв.м., заедно със започнатите, но недовършени две сгради с обща площ 2588 кв.м. /едната 1378 кв.м. и другата 1210 кв.м., намиращи се в кв. 15, район „ИзтокЮг“, между улиците „Н. М.“ и „Л.“, като точното местонахождение на терените и техните граници са обозначени в приложената към спогодбата план-скица /приложение № 2/.

Посочил е, че според чл. 3 от спогодбата, започнатите, но недовършени сгради и всички сгради, които могат да бъдат построени върху прехвърлените терени, стават собственост на СССР.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че процесният трафопост не е включен в обхвата на споразумението от 1977г. Посочил е, че идентичността на процесния имот с идентификатор по действащата кадастрална карта [№] /върху който е изграден трафопостът/ с описаните в спогодбата терени се установява категорично от заключението на тричленната СТЕ, в което се посочва, че според действащия към датата на подписване на спогодбата регулационният план от 1976г., единственият имот между улиците „Н. М.“ и „Л.“ в кв. 15 на район „Изток-юг“, е парцел VI – за легация, с площ от 6000 кв.м.

Представената извадка от регулационния план, приложена към исковата молба, представлява приложение №2 към спогодбата, посочващо границите на процесния имот, Приел е, че идентичността на прехвърлените в полза на Руската държава терени с УПИ VI се установява несъмнено от неговите местоположение и предназначение – в посочения квартал на район „Изток-юг“, между които улици не е разположен друг имот освен УПИ [№], чието предназначение е именно за посолство – легация /дипломатическа мисия/. Според обясненията на експерта в о.с.з. разликата в първоначалната площ на УПИ [№] по регулационния план от 1976г. – 6000 кв.м., и тази на имотите по спогодбата от 1977г., сключена година по-късно – 5700 кв.м., се дължи на промяната в имот пл. №373, част от 4 който е била отнета и включена в улица. Процесният трафопост не е бил отразен в регулационния план от 1976г., тъй като не е бил построен. Изграден е по-късно в североизточния ъгъл на имот пл. № 316 – в рамките на парцела, собствеността върху който е прехвърлена със спогодбата от 1977г. Със следващият регулационен план е изменена уличната регулация и трафопостът е нанесен извън парцел VI – включен е в имот, предвиден за улица, но вещите лица са категорични, че в тази част планът не е приложен и дори е отменен след обжалване, което се отнася и до следващия /сега действащ/ регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-09-77/16.04.1992г., в който процесният трафопост е нанесен извън УПИ [№], но който също не е приложен. Според заключението не е проведена процедура по отчуждаване на процесната част от имота, предвидена за улица и в която попада трафопостът, поради което имотът, предмет на спогодбата от 1976г., следва да се индивидуализира с границите си по последния приложен регулационен план – този от 1976г., съобразно който в него попада и имотът, върху който е изграден процесният трафопост.

Разпечатката съдържа 23 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4987ea07-41b9-4c25-83e6-7d1b49082755