Решение № 2512 от 02.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2512 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330116126 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предложения първо и трето ЗЗД, във вр. с чл.22, чл.11, чл.19 ЗПК и по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от В. К. К. против „Вива Кредит“ ООД е направено искане за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Viva Standard 14 № **********/31.07.2019г., възстановяване на ищеца престираната от него без правно основание такса „Експресно разглеждане“ в размер на 245.52 лева платена по договор за паричен заем Viva Standart 14 № **********/31.07.2019г., прогласяване нищожността на договор за паричен заем Viva Standard 14 № **********/31.10.2019г., възстановяване на ищеца престираната от него без правно основание такса „Експресно разглеждане“ в размер на 494,78 лева платена по договор за паричен заем Viva Standard 14 № **********/31.10.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба08.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.2019г. между страните бил сключен договор за паричен заем Viva Standard 14 № **********/31.07.2019г., по силата на който му била предоставена сумата от 500 лева за срок от 36 месеца, при ФГЛП в размер на 40.32% и ГПР 49.39%. С клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, кредиторът наложил на кредитополучателя заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 245,52 лева, с която общия размер на задълженията нараства на 822.42 лева. В изпълнение на този договор ищецът заплатил 450 лева, а остатъка от дълга погасил чрез извършеното с клаузата на 2 от договора за паричен заем Viva Standard 14 № **********/31.10.2019г., рефинансиране на сумата от 409.09. С втора договор за паричен 1 заем Viva Standard 14 № **********/31.10.2019г., било уговорено, че на ищеца се предоставя в заем сумата от 900 лева за срок от 44 седмици, при ГЛП от 40.32% и ГПР от 49.38%. С разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от същия било предвидено, че заемателя дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на 494.78 лева В изпълнение на този договор ищецът заплатил общо сумата от 976 лева, а остатъкът от 597.10 лева е рефинансирал с договор за паричен заем Viva Standard 14 № **********/09.03.2020г. С влязло в сила решение на №578 от 15.05.2021г. по гр. д. №16755/20 на ПРС 17 състав били прогласени за недействителни чл. 1, ал. 3 /такса експресно разглеждане/ и чл. 5, ал. 1 /уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение/ от договор за паричен заем Viva Standard 14 № **********/09.03.2020г. за нищожни. Изплатените по договорите от 31.07.2019г. и по 31.10.2019г. задължения над чистата на стойност на кредитите били недължимо платени от ищеца, тъй като намират своето основание в недействителните кредитни сделки. Ищецът счита всеки от процесните два договора за нищожен съгласно чл.

22 ЗПК поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – договорната лихва, която не е породила валидни последици на основание нейното, противоречие с добрите нрави на основание чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК неравноправност по смисъла на чл. 143 вр. с чл.

146 ЗПК. Сочи, че таксата „експресно разглеждане“ е скрита печалба, като с договарянето й се заобикаляли изискванията на чл. 10, ал. 1 вр. с чл. 11, ал. 1 т. 9 ЗПК да се запише ясно и прозрачно действителния размер на дълга. Твърди се. че двата договора се явяват нищожни и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 21 и с чл. 22 ЗПК, като разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под формата на неустойка и на такса експресно разглеждане на искането за кредит договорна лихва.

Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР. Твърди се, че е посочен по нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверяват индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди се също, че в процесния договор било уговорено, че неустойката се дължи при неизпълнение на договорно задължение, което не съставлявало основната престация по договора и че се престира независимо дали кредитът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, поради което била типичен пример за неустойка, която изначално не притежавала обезщетителна функция.

Сочи, че на собствено основание е недействително и вземането за такса за експресно разглеждане, като пряко противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която императивно забранява на кредитодателя да изискват заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита. С тази такса не се обезвъзмездяват реално извършени разходи на кредитодателя за оказана от него услуга, поради което тя била събирана в противоречие с добрите нрави. С оглед гореизложеното възникнал правния 2 интерес от предявяване на исковете, като моли същите да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Изтъква, че клаузата за възнаградителна лихва била предмет на свободно договаряне между страните и не можела да се свързва със законната лихва. Клаузата представлявала възнаграждението по договора и за определянето й се вземали предвид множество параметри в тяхната съвкупност. Нямало определен със закона лимит на лихвата, защото чл.

19, ал. 4 ЗПК се отнасял за ГПР. Условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК били изпълнени, защото в договора се съдържал лихвеният процент, същият бил фиксиран и ясно били посочени вноските. Било спазено и изискването на т. 10 от същата норма, като ГПР бил посочен, а за определянето му била приложима единствено лихвата. Таксата за експресно разглеждане била допълнителна услуга, поискана преди сключването на договора, а неустойката не следвало да се взема предвид, защото кредиторът не можел да предполага дали ще бъде изпълнено договорното задължение. Счита, че клаузата за обезпечаване на договора е действителна, като неустойката не е загубила присъщите й функции. Неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение поставяло дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение, поради което кредиторът имал интерес от него. Ответникът не споделя и становището, че срокът за предоставяне на обезпечението е твърде кратък, защото страната е можела да забави сключването му до момента, в който е в състояние да го осигури. Освен това, ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок.

Счита, че клаузата, с която е уговорена таксата за експресно разглеждане е действителна, защото представлява цената за предоставена услуга, която е била поискана от кредитополучателя. В противен случай той е следвало да изчака 10 дни. Експресното разглеждане не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождало по време и въпреки това правоотношение можело да не възникне между страните. На следващо място, оспорва предявените искове за нищожност на клаузи от договора. Същите имали за цел кредиторът да се увери, че лицето може да изплаща заемите си, въпреки допуснатата забава. Намира за неоснователни и възраженията за нищожност на договора поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК по отношение на застрахователната полица. Тя представлявала отделен договор, който се уреждал от разпоредбите на КЗ. Моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение предявените срещу дружеството искове. Претендира се разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № ********** от 31.07.2019г., сключен между „Вива кредит“ ООД и В. К. К., по силата на който е предоставен заем в размер на 500 лв. Представени са разписка от 17.08.2019г. за внесена сума в размер от 55 лв., приходен касов ордер от 30.08.2019г. за сумата от 110 лв., приходен касов ордер от 04.10.2019г. за сумата от 175 лв., приходен касов ордер от 31.10.2019г. за сумата от 110 лв.

Между страните е сключен и договор за паричен заем № ********** от 31.10.2019г., по 3 силата на който е отпуснат кредит в размер на 900 лв. Представени са приходен касов ордер от 21.11.2019г. за сумата от 97 лв., приходен касов ордер от 29.11.2019г. за сумата от 10 лв., приходен касов ордер от 29.11.2019г. за сумата от 76 лв., приходен касов ордер от 10.12.2019г. за сумата от 87 лв., приходен касов ордер от 19.12.2019г. за сумата от 87 лв., приходен касов ордер от 30.12.2019г. за сумата от 87 лв., приходен касов ордер от 30.01.2020г. за сумата от 93 лв., приходен касов ордер от 30.01.2020г. за сумата от 87 лв., приходен касов ордер за сумата от 90 лв., приходен касов ордер от 13.02.2020г. за сумата от 175 лв., приходен касов ордер от 09.03.2020г. за сумата от 87 лв.

Представен е и договор № ********** от 09.03.2020г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 1300 лв. Представени са справки погасителен план по договор за паричен заем № ********** от 31.07.2019г., както и по договор за паричен заем № ********** от 31.10.2019г. Изискано и постъпило по делото е решение № 578 от 15.05.2021г. по гр.дело № 16755 по описа на ПРС за 2020г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 31.07.2019 г. между страните е сключен договор за паричен заем № **********, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 500 лв., при ГПР – 49.39 %, както и че на 31.10.2019 г. между страните е сключен договор за паричен заем № **********, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 900 лв., при ГПР – 49.38 %.

В чл.1, ал.2 и ал.3 и на двата договора е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на 245.52 лв. по първия договор и 494.78 лв. по втория договор.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договорите е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредитите в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договорите за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че договорите са недействителни на специалните основания, предвидени в чл.22 ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за 4 потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Тоест в ГПР са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,39 % по първия договор и 49.38 % по втория договор, а възнаградителните лихви и по двата договора са 40,32 %, но от съдържанието на договорите не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В този смисъл основателни са според настоящия състав твърденията за недействителност на договорите за паричен заем поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както се посочи, по силата на договора заемателят е задължен да предостави обезпечения на кредита – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от тези обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. По отношение на таксата за експресно разглеждане, то същата, съгласно изричния текст на договора, се дължи за експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, т.е. пряко свързана е с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази услуга, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Следователно уговорената неустойка и таксата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем реално също представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договорите за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, което води до недействителност на договорите за заем по силата на чл.