Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 489 от 03.11.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
323/2025
Подписан
03.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Анелия Цанова

Членове:Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 ТЗ.

С решение рег. № 406/17.03.2025 г., постановено по т.д.н. № 2398/2024 г., СГС, ТО, VІ- 8 състав е отхвърлил молбата на “5040“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „5040“ ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че изводът на съда, че дружеството разполага с възможност за погаси публичните си задължения без риск за кредиторовите интереси е в противоречие с приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде открито производство по несъстоятелност, като бъде обявено в несъстоятелност и дейността му бъде прекратена.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.613а ТЗ, от страна в първоинстанционното производство-молителят, чиято молба е отхвърлена, от където произтича и правният му интерес от обжалване.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 613 а, ал.1 ТЗ валиден и допустим съдебен акт.

1

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба на „5040“ ООД, в която се твърди, че дружеството има изискуеми публични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, както и изискуеми задължения към кредитори по търговски сделки, които не е в състояние за изпълни поради липсата на имущество. Сочи, че са налице всички материлноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално свръхзазадълженост, поради което иска съдът да постанови решение по см. на чл.632 , ал.1 ТЗ.

САС, ТО, 5 състав, след проверка на обжалваното решение, приема следното:

За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативните материално- правни предпоставки: подадена до компетентният по смисъла на чл.613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл.625 ТЗ, длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, в случая-публично задължение към държавата, свързано с търговската му дейност; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, евентуално-свръхзадълженост , и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 ТЗ/.

В настоящият случай молбата за откриване производство по несъстоятелност на търговеца „5040“ ООД е подадена до компетентния съд, от длъжника - търговец, който твърди, че не е в състояние да изпълни свои публичноправи задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, както и парични задължения, породени или отнасящи се до търговска сделка, тъй като е неплатежоспособен, евентуално- свръхзадължен.

Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправо задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най- малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и че невъзможността на търговеца да покрие тези свои изискуеми задължения, е обективно състояние, а не е резултат от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за наличието на неплатежоспособност се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните, са източник на средства за погасяване на краткосрочните задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за 2 кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

В настоящия случай, видно от приетото от настоящата инстанция заключение на съдебно-счетоводна експертиза, на длъжника е съставен Ревизионен акт № Р-22220424006828-091- 001/30.04.25 г. за задължения за ДДС за периода 01.04.24г.- 31.10.24 г. , в размер на 36 070,17 лв., за непогасената част на което задължение са образувани из. дела от публичен изпълнител и е наложен запора на банковите му сметки. С помощта на вещото лица са установени и коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, като при преценката на икономическото състояние на длъжника за периода 01.01.2024 г.- 31.08.2025 г.

/с последно извършена търговска дейност през финансовата 2024 г./, съдът смята, че следва да бъде ценен дадения от вещото лице вариант в допълнителната съдебна финансово – икономическа експертиза, в които са отчетени и недължимо изплатените в повече суми по договорите за временна финансова помощ. Съгласно този вариант на експертизата коефициентите за ликвидност за 2024 г. са следните: коефициентът за обща ликвидност е 0,0613; коефициентът за бърза ликвидност е 0,0613; коефициентът за незабавна ликвидност е 0,0613 и коефициентът за абсолютна ликвидност е 0,0613, като към този период дружеството разполага само с парични средства. Към 31.08.2025 г. коефициентите за ликвидност са следните: коефициентът за обща ликвидност е 0,0444; коефициентът за бърза ликвидност е 0,0444; коефициентът за незабавна ликвидност е 0,0444 и коефициентът за абсолютна ликвидност е 0,044, като и към този период дружеството разполага само с парични средства, като последно извършената търговската дейност е от финансовата 2024 г., с последно извършени плащания на 13.10.2024 г. Вещото лице е заявило и че длъжникът не му е предоставил финансови и счетоводни данни, от които да е видно извършването на търговска дейност през финансовата 2025 г., като единственото осчетоводено в баланса на дружеството имущество към 31.08.2025 г. е нематериален актив, с балансова стойност 8 0000 лв.. Финансовите му затруднения са трайни и необратими и имуществото му не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

Както вече бе посочено, водещ показател за установяване на общото финансово-икономическо състояние на дружеството е този за обща ликвидност, който показател до 31.12.2023 г. /видно от приетото от настоящият съд първоначално заключение на съдебно-счетоводната експертиза/ е в препоръчителната стойност от единица. Към 31.12.2024 г., както бе установено по-горе, обаче показателят за обща ликвидност /както и др. показатели/ е далеч под препоръчителната стойност. При липсата на представени от длъжника данни за 2025 г. и 2026 г., от които да може да се установи водене на счетоводство от търговеца, съдът приема установеното от вещото лице към 31.12.2024 г. лошо финансово състояние на дружеството за непроменено.

3

С оглед на така събраните и анализирани доказателства, настоящият съд намира, че дружеството неплатежоспособно, тъй като, както бе установено по делото, не може с наличните си краткосрочни активи търговецът да покрива текущите си задължения, което му състояние е трайно.

Трайно в практиката на ВКС по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност - решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т.о., ТК и други, се приема, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най- ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е най- ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.

Релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор.

Както бе изложено по-горе към 31.12.2024 г. показателят за обща ликвидност на дружеството е под допустимата референтна стойност от единица, след който момент не се наблюдава каквато и да е било тенденция към стабилизиране на финансовото състояние на търговеца, който към 13.10.2024 г. е изпаднал в трайна невъзможност да погасява изискуемите си задължения, поради което е преустановил търговската си дейност за 2025 г., поради което и съдът приема като начална дата на неплатежоспособността датата 13.10.2024 г., към която затрудненията на търговеца имат траен характер.

В указаният от първоинстанционният съд срок по делото не са ангажирани доказателства за предплатени от молителя- кредитор разноски по чл.629б ТЗ, поради което и производството следва да бъде отрито по реда на чл.632, ал.1 ТЗ.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение рег. № 406/17.03.2025 г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав, постановено по т.д. н.

№ 2398/2024 г. , и вместо него постановява:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „5040“ ООД, ЕИК: *********.

4

ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността- 13.10.2024 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „5040“ ООД.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на имуществото на „5040“ ООД.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието.

ОБЯВЯВА „5040“ ООД в несъстоятелност.

СПИРА производството по несъстоятелност на „5040“ ООД.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в 14- дневен срок от вписването му в търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТРРЮЛНЦ за вписване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5