Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 665 от 13.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19062/2025
Вид
Решение № 665
Подписан
13.01.2026
Състав
СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. П.А като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110119062 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.... спрямо А. А. К. , ЕГН ********** с назначен по делото особен представител адв. А. за това, че дължи на „Т..” ЕАД сума в общ размер от 3025.58 лв., от които 2431.59 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2022г. - 04.2023г. и 593.99 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2022 г. до 10.12.2024 г., за които суми се излага, че са предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК от 07.01.2025г. с № 474/ 07.01.2025г. по ч.гр.дело № 75024/ 2024 г. по описа на СРС.

Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т..“ ЕООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за постановяване на решение за установяване на суми в полза на ищеца като се излага, че ответната страна като носител на вещни права върху стопански, топлоснабдени обекти – 1 магазини с № 3, 4 и гараж с № 4, находящи се в София, общ.Слатина, ж.к.Редута, ул.Калиманци, № 35 е с качеството на потребител на топлоенергия за стопански нужди, която е получил без сключен договор за това и така се е обогатила без основание за сметка на намаляване имуществото на ищеца до размера на обогатяването. Като се ангажират доказателства и се претендират се разноски се желае решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез назначения му особен представител, с който се оспорват исковете като се твърди, че искът не е доказан с оглед липсата на доказателства досежно стойността и количеството на ТЕ, липсата на доказателства за това, че ответната страна е потребител на такава ТЕ, липсва договор за присъединяване към топлопреносната мрежа, оспорва се и претенцията за лихва като се излага, че липсват доказателства за покана за плащане, оспорват се част от представените писмени доказателства и не се възразява по останалите такива.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД ( неправилно квалифициран от съда в доклада като иск на договорно основание) във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:

О т нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот с № 172, том I, дело с № 141/ 2002г. на нот. с рег. № 318 се установява, че трето на спора лице – Ру.С.К. – К. е придобила собствеността спрямо исковите недвижими имота – гараж № 4 със застроена площ от 18.98 кв.м, магазин с № 3 с площ от 24.75 кв.м. и магазин с № 4 с площ от 22.73 кв.м. и трите, находящи се в партерен етаж на сграда – блок 102 в София, кв. Редута ул.

Калиманци 35.

Не се спори и се установява от удостоверение за наследници, че Румяна е починала през юли месец на 2013г. като е оставила единствен свой наследник ответната страна А..

От Договор от 16.07.2022г., сключен между Т.. ЕООД и ЕС на сграда в София, ул.Калиманци 35, бл.102, вх.Д за топлинното счетоводство на сградата се установява, че сградата е топлоснабдена и с избран топлинен счетоводител.

От писмо на ищеца до АА.М. К., невръчено от 14.02.2024г., е видно, че 2 за имот с инсталация с № 400348971 с този адрес-магазини с №3 и 4 и гараж е била доставяна ТЕ и начислявана стойност на услуга за дялово разпределение за периода до 13.02.2024г като за тези имоти не е сключен договор с абоната за предоставяне на ТЕ за стопански нужди.

Няма спор, че такъв не е сключен.

Изслушано и прието е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът кредитира и въз основа на което се установява, че за исковия имот за периода от 01.05.2022г. до 01.04.2023г. с аб. № 377117 е с кубатура от 159 куб. м., с три броя отоплителни тела и един водомер за топла вода. На отоплителните тела са били поставени ИРРО като не е бил осигурен достъп за отчет и сумата за доставената през топломер и отчетена ТЕ при липсата на индивидуален водомер и достъп до него е била начислена на основание чл.69, ал.,т 2 от Наредбата по 140 л/ дневно. Вещото лице споделя, че сградата е била топлоснабдена и с избран топлинен счетоводител като за обектите е била начислена стойност за сградна инсталация в размер на 191.64 лева, за имот 1230.54 лева и за БГВ сума от 975.41 лева.

От заключението на вещото лице по ССчЕ, прието без възражения, се установява, че общата неплатена и дължима за тези имоти сума е в размер на 2397.59 лева за главница за ТЕ за периода от 01.05.2021г,. до 30.04.2022г., 34 лева за стойност на услуга за ДР и 593.99 лева за лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2022г. до 10.12.2024г.

При тези факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, 3 горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника в качеството му собственик на имоти със стопанска цел.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатила нейната стойност ответницата е спестила разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.

На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/.

Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответницата е потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период, като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност 4 досежно размера се доказа по делото.

Исковете са главница са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.

Относно иска за заплащане на лихви за забава по чл.86, ал. 1 от ЗЗД върху претендираните суми, съдът намира следното: обезщетение за забава в размер на законната лихва е претендирано като акцесорно на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД и след като сумите по главницата се претендират на извъндоговорно основание, обезщетението за забава не е свързано с Общите условия на договорите, които биха се приложили при наличието на договор между страните. За да изпадне длъжникът в забава при претенция, предявена по чл.59, ал.1 от ЗЗД, е необходима покана. Представените по делото покани до ответната страна не са връчени н ответника, поради което съдът приема, че изпадането на ответната страна в забава не е установено по делото и исковете за присъждане на сумите за лихва следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената част от исковите претенции или общият и редуциран сбор на разноските е в размер на 1 720 лева – 247.36 лева за държавна такса, 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт по заповедното производство и 25 лева по исковото, по 400 лева за възнаграждение на вещите лица и 602 лева за възнаграждение на особен представител.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С...., че А. А. К., ЕГН ********** с назначен по делото особен представител адв. А. дължи на „Т..” ЕАД сума в размер на 2 431.59 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ и услуга за дялово разпределние през периода 05.2022г. – 30.04.2023г. за топлоснабдени обекти – магазини с № 3 и № 4 и гараж с № 4, находящи се в 5

Со............ с аб. № 377117 ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 17.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ иска на „Т..“ ЕАД спрямо А. А. К., ЕГН ********** за установяване на вземания за сумата от 593.99 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2022 г. до 10.12.2024 г., които суми са предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК от 07.01.2025г. с № 474/ 07.01.2025г. по ч.гр.дело № 75024/ 2024 г. по описа на СРС и

ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН ********** с назначен по делото особен представител адв. А. да заплати на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.... на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. сумата от 1 720 лева – съдебноделоводни разноски по гр.дело № 19062/ 2025г. и по ч.гр.дело № 75024/ 2024г. по описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Т..“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6