Решение № 66 от 16.03.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. ХАСКОВО, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500030 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Х., подадена чрез назначения му особен представител адв.В. П.-АК-Хасково против Решение №575/14.10.2022г.,постановено по гр.д.

№1198/2021г. на РС-Хасково, в частта, в която е прието за установено, на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД по отношение на Д. С. Х., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД-гр.София сумата от 75,37лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси, за периода от 01.01.2019г. до 28.02.2019г. по сключени между тях Договор за мобилни услуги от 07.10.2015г.,изм. с допълнително споразумение към него от 18.09.2018г. и Договор за мобилни услуги от 29.12.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№48/2021г. по описа на РС-Хасково-08.01.2021г. до окончателното плащане.

Според жалбоподателя решението на РС – Хасково в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди ,че независимо от обстоятелството,че в представената по делото фактура била калкулирана сумата за месечна такса и за посочен мобилен номер, това не означавало, че се е възползвал от услугите на мобилния оператор. Счита, че фактурата не доказва осъществено потребление, поради което посочените в нея суми не се дълггат.

Поддържа също, че начисляването на суми по абонаментни планове не означава също, че такива услуги са били ползвани. При липса на потребление не следвало да се начисляват такси. Липсвала и покана и последващо предсрочно прекратяване на договора. Срокът да 1 договора бил изтекъл, когато едностранно е бил прекратен от ищеца, без да последва необходимото уведомяване на потребителя. Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково в обжалваната му част и вместо него да постанови друго по съществото на спора,с което да отхвърли претенцията по чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 75,37лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси,за периода от 01.01.2019г. до 28.02.2019г. по сключени между тях Договор за мобилни услуги от 07.10.2015г.,изм. с допълнително споразумение към него от 18.09.2018г. и Договор за мобилни услуги от 29.12.2018г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№48/2021г. по описа на РС-Хасково08.01.2021г. до окончателното плащане .

В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна по тази жалба „Йеттел България“ЕАД,чрез пълномощникът си е депозирала отговор на въззивната жалба,с която я оспорва и излага съображения за нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково в обжалваната му част. Претендира се присъждането на разноски.

Против постановеното по делото решение,в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД за установяване по отношение на Д. С. Х., че дължи на „Йеттел България“ЕАД сумата от 186,53лв.,от които 114,87лв.,представляваща дължима неустойка за предсрочното прекратяване на сключения между тях Договор за мобилни услуги от 07.10.2015г. и ,изм. с допълнително споразумение към него от 18.09.2018г. и 71,66лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между тях Договор за мобилни услуги от 29.12.2018г. е останал въззивникът „Йеттел България“ЕАД-гр.Софя, който чрез пълномощника си, в законоустановения срок е депозирал насрещна въззивна жалба, съдържаща оплаквания относно неправилността на решението в посочената част. Поддържа, че изводите на съда не кореспондирали с установените по делото факти и обстоятелства, като се твърди,че ищецът не е претендирал компенсаторна неустойка, равняваща се на сбора на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на процесните договори. В тази връзка твърди,че в представените по делото договори изрично било посочено, че неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС.Прави искане въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково в обжалваната му част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, като присъди в полза на ищеца и претендираната сума за неустойка поради неизпълнение в размер на общо 186,53лв.

Претендира и присъждане на разноски по делото.

За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 415 вр. с чл.

422 от ГПК, вр. с чл. 92 вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване в отношенията между ,,Теленор България‘‘ ЕАД и Д. С. Х. дължимостта от ответника на сумата от общо 261,90лв.,от която 75,37лв.-дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуг и

186,53лв.-представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на 2 договорен абонамент за услуги.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за мобилни услуги от дата 07.10.2015г. по избран абонамент „Стандарт 39,99“.В последствие било сключено Допълнително споразумение, като абонанът избрал абонаментна програма „Тотал 30,99“ със срок на действие 24 месеца до 29.12.2020г. , по силата на които ответникът придобил качеството на абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и станал титуляр на мобилни номера *** и *** . Ответникът получил и описаното в исковата молба мобилно устройство TELENOR M100 Blak срещу заплащане на цена в размер на 9,99лв., като стандартната цена на устройството без амбонамент е 68,90лв., или отстъпката,която абонатът е получил възлиза на сумата от 59,91лв. Сочи се още, че за отчетния период на потребление 01.01.2019г.-28.02.2019г. ответникът не заплатил стойността на потребените мобилни услуги , поради което на основание чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ ищецът прекратил едностранно договорът за мобилни услуги и издал крайна фактура №7288049562 от 01.05.2019г. Заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като при сключването на договорите абонатът бил уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура /чл. 26 от ОУ/. В посочената клауза от Общите условия било предвидено и че неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за плащане. За наличието на незаплатени месечни абонаменти ответникът бил уведомен по реда на чл. 31а от ОУ чрез изпращане на кратко текстово съобщения - SMS. След изтичане на срока за плащане на ответника последователно били ограничени изходящите обаждания, входящите обаждания, след което бил спрян и достъпът му до мобилни услуги. Абонатът бил в неизпълнение на договорите , като не спазил крайния срок за плащане на абонаментите си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключените абонаменти. Начислената неустойка била формирана при спазване новите правила за изчисление, уредени в т. 11 от Договора. Тези правила били включени в съдържанието на индивидуалните договори на основание постигната Спогодба между ,,Теленор България‘‘ ЕАД и Комисия за защита на потребителите. Според клаузата на т. 11 от Договора ,,В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока на срока в т. 11 по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката в предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, 3 съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответната обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.‘‘ Неустойката в размер на 186,53лв. била формирана по следния начин :

За абонаментен план ,,Тотал 12,99‘‘се дължи неустойка в размер на 39,20лв., представляваща стойността на 3 абонаментни такси без включено ДДС т.е. 10,82лв. умножено по 3 вноски. Към абонаментен план ,,Тотал 30,99‘‘ е начислена и неустойка в размер на 77,46лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройство /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.

Ищецът посочва клаузи от Общите условия, които уреждат правото на оператора да получава в срок всички дължими плащания и кореспондиращото задължение на абоната да заплаща в указания във фактурата срок /но не по късно от 18 дни след датата на издаването й/ стойността на ползваните услуги. Подписвайки Общи условия на ,,Теленор България‘‘ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, абонатът се съгласил и приел предвидените в тях права и задължения.

С писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.

Оспорват се претендираните суми по основание и размер.

Хасковският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната и насрещната жалби оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната и насрещната жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е и допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

В разглеждания случай оплакванията на въззивниците за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, по своя характер съставляват оспорване на изводите на районния съд, че са налице предпоставките за 4 уважаване на исковете респ. отхвърляне на исковете.

Видно от материалите по ч. гр. д. № 48/2021 г. на РС- Хасково в полза на ищеца е издадена Заповед № 260038/14.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за вземания за главница и неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги в общ размер на 261,90лв.. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението следва да се предяви иск относно вземането, предмет на заявлението. С оглед на това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.