Определение № 16540 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16540 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20261110103481 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Депозирана е искова молба с вх. № 41347 на 10.02.2026 г. от Е. Ц. Ц., ЕГН: **********, чрез адв. М. К., със съд. адрес гр. К., срещу “................, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление - гр. С. представлявано от В. Т.

З., с която са предявени обективно съединени искове: 1. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 17/24.10.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение; 2. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Е. Ц. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност при ответника - “...............; 3. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 8589,70 EUR за периода от 15.12.2025 год. до 15.06.2026 год. (изчислено при основно месечно трудово възнаграждение, съгл. Допълнително споразумение от 14.05.2025 г., в размер на 2800 лв, равняващи се на 1431, 62 EUR), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законна лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане; 4. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ за сумата от 5200 лв, равняваща се на 2659, 77 EUR, представляваща неизплатен от работодателя коледен бонус за 2025 год.;

5. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва върху сумата за коледен бонус за 2025 год., от изискуемостта през месец 12.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът Е. Ц. Ц. оспорва Заповед №17, с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответника - ............, като незаконосъобразна. Твърди, че не са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото не е служител от ръководството на предприятието, тъй като функциите му са ограничени до оперативно и организационно ръководство на конкретно функционално звено, без възлагане на управленска отговорност за постигане на целите на предприятието. Не участва пряко в управлението и стратегическите цели на дружеството. Заявява, че не е част от управленски 1 екип, не взема участие при стратегическо планиране и не носи отговорност за постигането на целите на предприятието като цяло, а отговаря за оперативното обезпечение на конкретни процеси. Сочи, че е налице злоупотреба с право, тъй като работодателят формално се позовава на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, без да са налице материалноправните предпоставки.

Счита, че е нарушена формата на издадената заповед поради факта, че не е изрично упоменато, че заповедта е за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, а с изплатеното обезщетение единствено формално се компенсира липсата на задължителния елемент от фактическия състав на прекратяването. Отбелязва, че с оглед на незаконосъобразното му уволнение, има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, в което е останал без работа вследствие на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира суми, дължими по Колективен трудов договор, действащ между страните в производството, имащи характер на допълнителни възнаграждения и/или социални придобивки за съответната календарна година.

В законовоопределения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът .............., ЕИК ............ със седалище и адрес на управление - гр. С., представлявано от В. Т. З., чрез своя представител адв. Д. С., член на САК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани, както и част от изложените в исковата молба обстоятелства.

Потвърждава, че е съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № 00083/11.04.2024 г., което е прекратено със Заповед № 17, връчена чрез ЧСИ С. Я. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че на 22.07.2025 год. в ТРРЮЛНЦ като изпълнителен директор е вписан г-н В. З., с което е и приета нова организационна структура и утвърдена нова Бизнес програма от Съвета на директорите на “Държавна консолидационна компания” ЕАД.

Оспорва твърдението, че за прилагане на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ лицето трябва задължително да участва в управлението и стратегическите цели на дружеството. Сочи, че във функцията на управляваната от ищеца длъжност се включват задължения по цялостна организация на транспорта в дружеството, на застраховането, на сключването на договори за наемане на складови помещения, изготвяне на документи и осъществяване на митническо оформяне на внос и износ, контрол на охраната при внос и износ и т.н. Твърди, че ищецът - г-н Ц. в работата си като “началник отдел” е възлагал директно задачи на служители в Отдел “Международен транспорт, застраховка и представителства в страната” и трудовите му функции по съществото си са ръководни.

По отношение на управленската програма заявява, че с Протокол № 1425 от 29.09.2025 год. на Съвета на директорите на ............ е приета актуализирана Бизнес програма на дружеството за периода 2025-2026 г., която е одобрена от “Държавна консолидационна компания” ЕАД - принципал на дружеството на заседание на СД от 03.10.2025 г., отразено в Протокол № 28/03.10.2025 г.

2

Подчертава, че осигуряването на най-ефективна транспортна и застрахователна услуга е пряко свързана с поставените цели за повишаване на ефикасността при използване на финансовите ресурси на дружеството и оптимизиране на разходите и финансовите потоци, поради което не е налице злоупотреба с право на основание чл. 8, ал. 2 КТ.

Относно оплакването на ищеца, че е налице нарушение на формата на издадената уволнителна заповед, поради непосочване изрично, че същата представлява прекратяване на правоотношението без предизвестие, то ответната страна отбелязва, че фактите на посочване на датата на връчване като дата за прекратяване и изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, не пораждат съмнение за целените и предприети от работодателя действия.

По отношение на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът заявява, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът е бил в отпуск по болест от датата на уволнение до 05.01.2025 год. През този период той е получавал обезщетение за временна неработоспособност, но не е ясно дали тя не е продължила и след прекратяване на трудовото правоотношение.

Сочи, че претендираното обезщетение включва и период, който още не е настъпил, което показва, че няма намерение да си търси друга работа и недобросъвестно се ползва от правата по чл. 225, ал. 1 КТ, което е в противоречие с чл. 8, ал. 2 КТ във вр. добросъвестното упражняване на права.

Твърди, че г-н Е. Ц. е едноличен собственик и управител на еднолични търговски дружества с ограничена отговорност, които реализират дейност и отделно от това е имал дълъг период като самоосигуряващо се лице. В тази връзка ответната страна оспорва ищецът да е останал без доходи след датата на уволнението, поради което не му се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Във вр. претендирания коледен бонус по КТД заявява, че само членове на синдиката и присъединили се служители се ползват от правата по договора, а ищецът не сочи доказателства за нито едно от двете. Отделно заявява, че размерът не е фиксиран, а се определя след договореност между страните, поради което изключва дадената от ищеца квалификация. Допълва, че не се отнася за служител, при който е започнала процедура по прекратяване на трудовото правоотношение преди или по време на започнал отпуск по болест.

Сумите се изплащат към служители, които са в трудово правоотношение с работодателя към датата на одобрение на предложението на синдиката. Счита, че на ищеца не му се дължи “коледен бонус” на три различни основания.

Ответното дружество прави доказателствени искания: 1. за приемане на приложените документи като писмени доказателства; 2. за допускане на ССчЕ; 3. за допускане на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на трудовата функция на ищеца; 4. за задължаване на ищеца да приложи транспортните досиета за периода 01.01.2025 г. - 15.12.2025 г.

Поради неоснователност на главните искове, оспорва и претенциите по акцесорните. В условия на евентуалност моли, ако се установи, че ищецът е получавал обезщетения и/или други доходи, размерът на обезщетението по чл.

225, ал. 1 КТ да се намали с техния размер. Претендира направените в 3 производството разноски.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Възникване на трудово правоотношение между страните в процеса в резултат на сключен Трудов договор № 00083/11.04.2024 г.; Сключено допълнително споразумение № 00414/ 24.07.2024 г. за изменение на Трудов договор № 00083/11.04.2024 г. във вр. длъжността на Е. Ц. и трудовото му възнаграждение; Сключено допълнително споразумение № 00516/ 14.05.2025 г. за изменение на Трудов договор № 00083/11.04.2024 г. във вр. трудовото възнаграждение на ищеца;

Вписване в ТРРЮЛНЦ на нов изпълнителен директор на “..............- В. З.;

Прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 17/24.10.2025 год.

, връчена чрез ЧСИ С. Я. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 328, ал. 2 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ; чл.

128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ; чл. 86, ал.1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 328, ал.

2 КТ: В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено. В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено от компетентния орган на работодателска власт; че ищецът е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 КТ; че преди прекратяването на трудовото правоотношение е бил сключен договор за управление на предприятието и е започнало изпълнението на договора и уволнението е извършено в 9-месечен срок от този момент.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за посочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е получавал доход от трудово правоотношение в периода на иска. Съдът указва на ищеца че не сочи доказателства, че е останал без работа в периода на иска.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 НСОРЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между него и работодателя има действащ КТД, т.е, че той се е присъединил към него или е член на синдикалната организация, която е страна по договора; че му се дължат суми по КТД; че са 4 настъпили предпоставките за тяхното изплащане, както и размера им. Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е член на синдикална организация подписала КТД или че се е присъединил към КТД.

По исковете с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е настъпила изискуемостта и забава за плащане на съответното вземане. Налице е неяснота по иска, съдът ще даде указания на ищеца.

По направените доказателствени искания: