Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 23.05.2019, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 70/2019
Вид
Решение № 120
Подписан
23.05.2019
Състав
МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, РАЛИЦА ИВАНОВА ХАДЖИИВАНОВА, АЗАДУХИ ОВАНЕС КАРАГЬОЗЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№120 гр.Шумен, 23 Май 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: М. Маринов

Членове:1.А. Карагьозян

2. Р. Хаджииванова при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №70 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1094 от 11.12.2018г. по гр.д.№1752/2018г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." Париж рег.№ /чрез клона му в България с ЕИК /, срещу З.Х.С., с ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 4976,07 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021; 451,03 лева

– мораторна лихва от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение, присъдени по ч.гр.д. №831/2018 г. по описа на ШРС, като неоснователни. С решението са отхвърлени като неоснователни и евентуално предявените осъдителни искове, с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4976,07 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021;

451,03 лева – мораторна лихва от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., като неоснователни.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." Париж рег.№ /чрез клона му в България с ЕИК /, срещу З.Х.С., с ЕГН **********,***, и в условията на евентуалност, при отхвърляне на главните претенции поради ненастъпила предсрочна изискуемост, осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за същите суми, претендирани по установителния иск. Ищецът сочи, че по ч.гр.д.

№831/2018 г. му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 4976,073 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва; 451,03 лева – мораторна, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Твърди се, че е постъпило възражение от длъжника, поради което ищецът предявява настоящите искове. Ищецът сочи, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г. е предоставил на ответника паричен кредит в размер на 5000 лева, като е закупена и застраховка за сума от 1680 лева. Ответникът се задължил да върне така заетата сума чрез 60 месечни вноски, всяка по 216, 44 лева, които вноски включвали главницата по заема и оскъпяването ѝ. Длъжникът преустановил плащанията по договора на 20.03.2017 г., като към тази дата били погасени седем месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането ставало предсрочно изискуемо в пълен размер /10155,32 лева/. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4976,73 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между страните;

5179,25 лева – възнаградителна лихва; 451,03 лева – мораторна лихва от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., като претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

В подадения отговор, ответника, действащ чрез назначения му от съда особен представител, оспорва предявените претенции по подробно изложени съображения. Сочи липса на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, както и недължимост на договорната лихва след прекратяване на договора.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: От представените по делото писмени доказателства / Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., извлечение от кредит и др./, се установява, че на 14.07.2016 между страните е сключен договор за кредит, в размер на 5000 лева. На последната страница от договора, кредитополучателя е декларирал, че е получил посочената група "Параметри и условия" сума по посочената в чл.1 банкова сметка. ***становява, че в дължимата месечна вноска е включена и сума от 28 лева, представляваща главница на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, в общ размер на 1680 лева. Предвидено е кредитът да бъде издължен чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 216, 44 лева, при средно месечно отклонение на вноска до 1 стотинка. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на кредитополучателя за плащане на две поредни месечни вноски, а именно предсрочна изискуемост на цялото задължение, включително всички, определени в договора надбавки, ведно с обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Ищецът сочи, че ответника е спрял плащанията на 20.03.2017 г., като към тази дата били направени 7 месечни вноски, равняващи се, според погасителния план, на сума от 1515,08 лева, включваща главница, лихва и застраховка по кредита. От представените от ищеца сертификат за застраховка към процесния договор, ведно с общите условия към застраховката, се установява, че ответникът и ищеца са подпиС. намерение за сключване на застрахователен договор, но такъв, сключен със застраховател, не е представен по делото. Предвидено е премията по застраховката да се изплаща месечно, като същата е определена съобразно процент от заетата сума. Видно от погасителния план, кредитора е отразил анулиране на застраховката считано от 20.09.2017 г. След подадено от кредитора заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК е било образувано ч.гр.д.№831/2018 г. по описа на ШРС, и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните суми:

4976,07 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021 и 451,03 лева – мораторна лихва от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., като е присъдено и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение, както и извършените по делото разноски в размер на 262,13 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. От изслушаната във въззивното производство съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че размера на задължението по кредита /непогасена главница и договорна лихва/ към 04.09.2018г. - датата на връчване на исковата молба по гр.д.№1752/2018г. по описа на ШРС на назначения на длъжника особен представител, е 3256,51 лева - 821,23 лева главница и 2435,28 лева договорна лихва, а целия размер на непогасената главница по процесния договор е 4772,01 лева.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В процесния случай, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. От представения в исковото производство документ, озаглавен „последна покана“, единствено се установява фактът на написването ѝ, като няма данни същата да е изпращана до длъжника, респ. да е получена от последния. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т.