Решение № 562 от 05.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Бургас, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232120201660 по описа за 2023 година Производството е по чл.355 ал.6 от КСО вр. чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на “П. -71“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.С., ул...., представлявано от управителя П. И. П. срещу Наказателно постановление № 1249-F528914/23.10.2020г, издадено от К. П.–зам. директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.2, ал.1 и чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя, в качеството му на осигурител, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради противоречието му с материалния закон. Сочат се нарушения на процесуалния закон досежно непосочване името на нарушителя. При евентуалност се прави искане за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски, но по делото няма представени никакви документи, от които да е видно какви разноски е направил жалбоподателят.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява .

Не се представлява. Не се сочат нови доказателства.

1

Административнонаказващият орган – ТД на НАП-Бургас, редовно призован изпраща к а т о представител Ю К за съдебното заседание. Моли съдът да постанови решение, дс което да потвърди НП. Претендират се разноски.

На първо място, съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Това е така, тъй като на лист 30 е вписаната дата 31.03.2023г, на която е било връчено на съпруга на управителя обжалваното наказателно постановление, а жалбата е получена в ТД на НАП-Бургас на 13.04.2023г (в 14 дневния срок).

Жалбата е подадена от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред териториално и материално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 25.10.202022г. по интернет с КЕП е била приета и входирана декларация образец 1 с №02000193362349 от осигурителя „П.-71“ ООД К. ООД с ЕИК ... със седалище в гр.С., ..., ул.... с управител П. И. П. за месец ЮЛИ 2019г.

Декларация образец 1 съдържа данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравно осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ –поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, която следва да се подаде до 25–то число но всеки месец, следващ месеца, за който се отнасят данните, при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок –до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В конкретния случай, декларацията е следвало да бъде подадена до края на месец август –до 31.08.2019г .

Свидетелката С. Д. П.-С. - инспектор по приходите в ТД НАП - гр. Бургас, установила, че не е спазен законоустановения в Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ срок за подаване на декларация Образец 1 и съставила АУАН за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица (отм.). Актът бил съставен на 25.11.2019 г, като до лицето била изпратена покана с изх.№ 02000193362349/05.11.2019 г (лист 10 от делото). Поканата била получена на 15.11.2019г (лист 15 от делото), но в деня на съставяне на акта, лицето не се явило и последният бил съставен в отсъствието му на основание 2 чл.40 ал.2 от ЗАНН.

АУАН е следвало да бъде връчен на жалбоподателя, но понеже последният не бил открит на обявения адрес за управление в гр.С. на 25.02.20202г с отбелязване административнонаказателното производство било спряно поради неоткриване на извършителя за връчване на акта (лист 12 от делото).

На 14.02.20202г и на 25.02.2020г били извършени посещения на посочени ев гр.С. адрес за управление на дружеството, но не била открита представляващата и управител на дружеството П., като за тези посещения били съставени два протокола за извършени действия на основание чл.110 ал.4 изречение последно във вр.чл.50 ал.1 от ДОПК (лист 13 и 14 от делото).

С писмо от кмета на Община С. с изх.№21-00-301-1 от 21.08.2020г (лист 11 от делото) АНО е били уведомен, че на дружеството-жалбоподател са били връчени актовете, включително и процесния с № F528914 от 25.11.2019г (лист 9 от делото).

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.

Като взел предвид акта и писмените доказателства, административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление (лист 8 от делото) при пълна идентичност с обстоятелствената част и правната квалификация на нарушението както в акта. На основание чл.355 ал.1 от КСО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начини от събраните писмени доказателства в хода на съдебното дирене.

От изложеното по-горе следва, че в обжалваното наказателно постановление, издадено от компетентен орган по ясен начин е описана датата на откриване на нарушението и нарушителя, мястото, където е извършено нарушението.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното 3 длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения.

Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти.

Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.

При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува 4 административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Така в Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас , изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове

В конкретния случай се твърди Декларация Образец 1 за месец юли 2019г. да е била подадена от жалбоподателя на 25.10.2019г., вместо в срока д о 31.08.2019г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок 01.10.2019г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението.

Тримесечният срок, в който може да се състави на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 01.10.2019г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 25.11.2017г., преди изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. (лист 20-22 от делото), а АУАН съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН (момента на откриване на нарушителя е 25.10.2019г), а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от 5

ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми.

По същество следва да се има предвид следното:

Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл.2, ал.1 от Наредбата (отм.). Според разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата (отм.), в редакцията към датата на нарушението декларация Образец 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.