Решение № 7368 от 30.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7368 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110155353 по описа за 2021 година

„МЛ-БЪЛГАРИЯ“ АД е предявило против „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък“ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 10 781,40 лв. , представляваща неплатено възнаграждение за предоставени услуги по договор № 4075/14.10.16г. и фактури № 40522/05.11.20г.,

№40540/06.11.20г.,

№40553/06.11.20г.,

№40564/10.11.20г.,

№40598/13.11.20г.,

№40637/18.11.20г.,

№40640/20.11.20г.,

№40685/23.11.20г.

№40777/03.12.20г. и №40864/14.12.20г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23938/2021 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че по силата на описания в исковата молба договор и съгласно приложени фактури е извършил действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци, собственост на длъжника, като за извършване на услугите били съставяне идентификационни документи, подписвани и от двете страни. За извършените услуги ищецът издал и фактури на посочената стойност, която не била заплатена от ответника съгласно задълженията му по договора. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва предявения иск, като развива доводи за неговата неоснователност. Твърди се недоказаност на ищцовата претенция , както и на наличието на облигационно отношение между страните , и на изпълнение на поетите от самия ищец задължения по него.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически 1 и правни изводи:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на правоотношение между страните по посочениия договор, по силата на което ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото възнаграждение съобразно уговореното между страните.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

Представен е Договор № 4075/14.10.2016 г., сключен между " МБАЛ Сърце и мозък" ЕАД от една страна, в качеството на възложител и "МЛ-България" АД от друга страна, в качеството на изпълнител. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва всички необходими дейности по събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци собственост на възложителя, като последният се задължава да заплаща възнаграждение съобразно уговореното в договора, а именно 1,65 лв. на килограм за отпадъци класифицирани с код 180103, 1,95 лв. на килограм за отпадъци с код 180102 и 3,48 за отпадъци с код 200121.

Приложени са Анекс № 2 и Анекс № 3 към Договор № 4075/14.10.2016 г., от които се изяснява, че страните са постигнали съгласие действието на договора да бъде продължено съответно до 14.10.2020 г. и до 14.10.2022 г.

Договорът и анексите към него са частни диспозитивни документи, които са подписани от страните, поради което при липсата на доказателства за тяхната неавтентичност, последните обвързват страните с оглед обектираните в тях изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Предвид изложеното, съдът не споделя доводите на ответника за липса на облигационно правоотношение между страните.

По правната си характеристика възникналото правоотношение по Договор № 4075/14.10.2016 г. е такова по договор за изработка, като изпълнителят се е задължил да предостави дейности по събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци собственост на възложителя, а възложителят се е задължил да заплати уговореното по договора възнаграждение. По това материално облигационно правоотношение за ответникавъзложител са породени две основни облигаторни задължения – да приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ, а за ищеца-изпълнител – да извърши точно в качествено, количествено и темпорално отношение, описаните в договора дейности и да предаде изработеното на възложителя – в случая съобразно уговореното в договора, изпълнителят да извършва точно (в качествен, количествен и темпорален аспект) договорените дейности.

При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл.

2

264, ал. 3 ЗЗД.

Като доказателсво за извършване на дейностите, вменени като задължение по сключения договор от страна на ищеца и приемането на извършеното от страна на ответника са представени фактури

№

40522/05.11.20г.,

№40540/06.11.20г.,

№40553/06.11.20г.,

№40564/10.11.20г.,

№40598/13.11.20г.,

№40637/18.11.20г.,

№40640/20.11.20г., №40685/23.11.20г. №40777/03.12.20г. и №40864/14.12.20г. съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ фактурите са били надлежно осчетоводени от ответника и са декларирани по ЗДДС.

При това положение, без значение дали носят подпис на упълномощено лице или не, след като фактурите са постъпили при ответника, той не им се е противопоставил, осчетоводени са редовно и след като в тях са обективирани всички съществени елементи във връзка с процесния договор за изработка – страни, обект и цена, ответникът е признал, че е налице изпълнение по договора - арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, които предписват, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Нещо повече, с осчетоводяването на процесните фактури, независимо дали е ползван или не данъчен кредит, ответникът е признал, че е реално е получил договореният между страни резултат – така Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК. В тази насока трябва да се посочи, че кредитирането на подобно извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК, като едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните, което удовлетворява и един от основните принципи на гражданския процес за установяване на истината – арг. чл. 10 ГПК.

Като доказателство за надлежно изпълнение по договора от страна на ищцовото дружество към всяка една от фактурите е приложен идентификационен документ по чл. 12, ал.1 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри. Този документ се изготвя по образец в случаите на превоз на опасни отпадъци. Видно от приложените идентификационни документи, товародателят в лицето на ответника предава на превозвача в лицето на ищеца съответното количество отпадъци, впоследствие отразено в издадените фактури. Съдът не споделя възраженията за неспазване на изискванията при изгтовянето на идентификацинните документи - същите съдържат подпис на лицето Методи Вълков като представител на ответника и печат на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, като не се установява да не са съставени в изискуемия брой екземпляри. Напротив, видно от приложени писма до РИОСВ, на последната са пращани екземпляри от идентификационните документи, което е в подкрепа на извода за съставяне на необходимия брой екземпляри.

Предвид изложеното, съдът намира, че представените идентификационни документи представляват доказателство за изпълнение на задълженията на ищеца.

3

Доказателство за надлежното изпълнение на задълженията на ищеца по договора е и приложена справка от МОСВ за предадени отпадъци в Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда от „МЛ-България“ АД. Справката съдържа информация за всяко предаване на отпадъци, в това число за лицето, произвело същите (посочено као товародател), вида и количеството на отпадъците, дата на предаването и номер на идентификационния документ. От така представената справка безспорно се установява, че от страна на ищеца транспортирани до предприятието и приети за унищожаване са количества отпадъци, описани в идентификационни документи № 102¸100, 98, 96, 94, 90, 87 и 18.

Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че в случая не е налице график за извозване на отпадъците, както и че не били направени заявки. По делото са събрани достатъчно доказателства за изпълнение на задълженията от страна на ищеца по сключения договор, както и за приемането на работата от ответника.

С оглед изложеното и доколкото п о делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил дължимите суми, искът следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските

С оглед изхода от спора с право да претендира присъждане на разноски разполага ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

За заповедното производство се дължи сума в размер на 815,65 лв., включваща 215,65 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Направените в исковото производство разноски са в размер на 1375,70 лв. и включват 215,70 лв. държавна такса, 300 лв. депозит ССчЕ, 5 лв. такса за съдебно удостоверение и 855 лв. адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото заплатените суми за адвокатско възнаграждение са в съотвествие с минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „МЛ-БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК 4

112106418, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 97 срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък“ЕАД, ЕИК:

203831564, с адрес: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 , офис сграда №3 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък“ЕАД дължи на „МЛБЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 10 781,40 лв. , представляваща неплатено възнаграждение за предоставени услуги по договор № 4075/14.10.16г. и фактури № 40522/05.11.20г., №40540/06.11.20г.,

№40553/06.11.20г.,

№40564/10.11.20г.,

№40598/13.11.20г.,

№40637/18.11.20г.,

№40640/20.11.20г.,

№40685/23.11.20г.

№40777/03.12.20г. и