Решение № 5000 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5000 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20241100513078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 44508/22.02.2017г. по гр.д. № 77247 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 73-ти състав е признато за установено, че К. П. П., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН ********** дължат солидарно на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 256,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.06.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21 в гр.

София, ж.к. ****, за периода от 01.12.2012г. до февруари .2013г.; сумата от 23,51лв., представляващи лихва за забава за плащането на главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2014г. до 19.06.2015г . , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 37868/2015г. на Софийски районен съд, като П. П., ЕГН ********** и Д. И.

И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от 314,97лв. по исковото дело и 147,29лв. по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени исковете в 1 останалата част и Топлофикация София „ЕАД е осъдена да заплати на ответниците съдебни разноски от 164,04лв.

С Определение № 208108/03.09.2019г. е оставена без уважение молба на К. П. П., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№5053884/10.04.2017г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложило съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е че през юли 2013г. била съставена изравнителна сметка и с нея се установило че има сума за доплащане от 348,24лв. Тази сума била дължима за период в който ответниците били съсобственици на имота Общите условия от 2008г. сочели, че при сума за връщане по изравнителна сметка с нея се приспадали стари непогасени задължения, погасявали се най-старите такива. Претендирало е разноски.

Въззиваемите- К. П. П., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са, че решението в обжалваната част било правилно. Имотът продали през март 2013г. и след този момент нямало качеството на потребители на топлинна енергия в имота.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. № 25001327/13.01.2023г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Ки. П.

П., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН **********. Посочили са, че същото е неправилно. Присъденото юрисконсултско възнаграждение било прекомерно, делото не било сложно, не следвало да се присъжда възнаграждение повисоко от 50лв.

Ответникът по частната жалба - ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в предоставения срок я е оспорил като неоснователна.

Третото лице помагач на страната н а ищец – „ Техем Сървисис“ЕООД, ЕИК 130036512 не е изразило становище по жалбите.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№25150/12.12.2025г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046

2 срещу К. П. П., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответниците солидарно му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 594,64лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.06.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21 в гр.

София, ж.к. ****, за периода от 01.12.2012г. до 30.07.2013г. ; сумата от 107,90лв., представляващи лихва за забава за плащането на главница за топлинна енергия за периода от 28.02.2014г. до 19.06.2015г . , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 37868/2015г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответниците са потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията.

Ответниците К. П. П., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН ********** са оспорили исковете. Навели са твърдения, че на 07.03.2013г. продали апартамента и не дължали суми за периода след това. Не били подавали заявление за откриване на партида за имота. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца

Сървисис“ЕООД, ЕИК 130036512 не е изразило становище.

-„

Техем

По делото е приложено заповедно дело № 37868/2015г на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3041831/30.06.2015г. Е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено К. П. П., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН ********** да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 солидарно сумата от 594,64лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.06.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21 в гр.

София, ж.к. ****, за периода от 01.12.2012г. до 30.07.2013г.; сумата от 107,90лв., представляващи лихва за забава за плащането на главница за топлинна енергия за периода от 28.02.2014г. до 19.06.2015г, разноски от 325лв., длъжниците са уведомени за заповедта на 13.10.2015г., на 23.10.2015г.

3

Са подали възражение с твърдение, е не са собственици, на 25.11.2015г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 12.12.2015г.

По делото са приети неоспорени от страните нотариален акт №096/20.12.2012г., нотариален акт № 13/07.03.2013г. ,съгласно които на 20.12.2012г. ответниците са придобили апартамент № 21 в гр. София, ж.к.

**** по договор за покупко-продажба, който имот те двамата на 07.03.2013г. са продали на К.С.П..

Прието е заявление от К.П. от 08.07.2013г. До Топлофикация София“ЕАД с искане да се открие партида за имота на негово име.

По делото са приети Протокол от 11.09.2002г., договор от 17.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в която е процесния имот са избрали и възложили на Техем Сървивис“ЕООД срещу възнаграждение извършва дялово разпределение на енергията в сградата.

По делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че за процесния период в сградата, в която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, ежемесечно са снемани отчети от общия топломер, отчитани са технологичните загуби. Посочило е, че за периода май 2012г. април 2013г. не е осигурен достъп за отчитане на уредите в имота. По фактури за процесния период от 01.1.2012г. до юли 2013г. задължения били за отопление и за БГВ в размер на общо 461,20лв. по изварнителни сметки за периода май 2012г. април 2013г. имало сума за доплащане от 337,99лв., а за периода май 2013г.-юни 2013г. - за връщане в размер на 246,59лв.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че сумите за процесиня период не са платени. По изравнителна сметка въведена за периода януари-март 2013г. имало сума за доплащане от 203,91лв. С приложението е посочило, че по фактури но и корекции по изравнителни сметки по записвания на ищеца за декември 2012, януари и февруари 2013г. общата дължима сума е 256,66лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира 4 от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за лихва за забава в размери , за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба 5

№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на 6 топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.