Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 300 от 20.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 9053/2025
Вид
Решение № 300
Подписан
20.04.2026
Състав
Стелла Светозарова Моллова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115, ал.1, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. П., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20251720109053 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от В. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ***, срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ-П." АД, ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.П., 2303, ж.к. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 916,38 лева, представляваща 1/6 от общия дълг, от която сумата от 642,74 лева, представляваща главница за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 235,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.02.2004 г. до 14.10.2009 г. и сумата от 38,39 лева, представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2009 г. до окончателното й изплащане, за които суми на 30.08.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3833/2009 г. по описа на РС-П., въз основа на който е било образувано И.Д. № **** г. по описа на ЧСИ с *** Е.Д., а впоследствие и И.Д.

№ **** г. по описа на ЧСИ с **** С. Б., поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Направено е искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 23.10.2009 г. спрямо ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3833/2009 г. по описа на Районен съд П., като на 30.08.2011 г. въз основа на нея бил издаден ИЛ, съгласно който ищецът бил осъден да заплати на ответното 1 дружество следните суми: 3856,42 лева, представляваща главница за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г.; 1411,49 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.02.2004 г. до 14.10.2009 г.; 230,36 лева, представляващи съдебни разноски и законна лихва върху главницата, считано от 20.10.2009 г. до окончателното й изплащане. Въз основа на издадения ИЛ било образувано изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ с *** Е.Г.Д., с район на действие ОС-П., като по него нямало събрани суми и нямало каквито и да е било предприети изпълнителни действия. Единствено било направено отбелязване на гърба на изпълнителния лист, че делото е прекратено през 2020 г. Впоследствие ИЛ бил изтеглен и било образувано ново изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ с **** С. Б., с район на действие ОС-П.. На 16.07.2018 г. Г.М. Г. е починал и е оставил свои наследници (съпруга и двама сина), сред които и ищеца, който е негов син, с оглед на което същият отговаря за задължението при условията на разделност за 1/6 от размера на дълга. По ИД **** г. по описа на ЧСИ с **** С. Б. нямало събрани суми. Счита се, че правото на принудително изпълнение върху паричното вземане е погасено по давност. Въз основа на изложенто се иска да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 916,38 лева, представляваща 1/6 от общия дълг, от която сумата от 642,74 лева, представляваща главница за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 235,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.02.2004 г. до 14.10.2009 г. и сумата от 38,39 лева, представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2009 г. до окончателното й изплащане, за които суми на 30.08.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3833/2009 г. по описа на РС-П., въз основа на който е било образувано И.Д. № **** г. по описа на ЧСИ с *** Е.Д., а впоследствие и И.Д.

№ **** г. по описа на ЧСИ с **** С. Б., поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита се, че същата е допустима, но напълно неоснователна, като се излагат подробни съображения, че не са налице предпоставките по чл.111, б."в" ЗЗД и няма погасяване на дължимите суми по давност. Смята се, че погасителната давност не е настъпила, тъй като е била прекъсната, съгласно чл.116, т."а" ЗЗД.

Признава се, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 2

3833/2009 г. по описа на РС-П., било образувано И.Д. № **** г. по описа на ЧСИ Е.Д., а впоследствие същото било преобразувано в И.Д. № **** г. по описа на ЧСИ С. Б.. От посочените изпълнителни дела било видно, че били извършвани своевременно изпълнителни действия, същите са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност. С образуването на ИД погасителната давност се счита за прекъсната, а по силата на чл.115, ал.1, б."ж" ЗЗД, по време на изпълнителното производство давността спира да тече.

Цитирана е съдебна практика, според която перемцията е без правно значение за прекъсването на давността. Възразява се срещу адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, като се иска същото да бъде определено в минимален размер. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давнoстен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По делото не е спорно, че на 22.01.2026 г. е залепено уведомление на адреса на ищеца за явяване в двуседмичен срок в кантората на ЧСИ С. Б. за получаване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20207530402380 по описа на ЧСИ С. Б., от която е видно, че същият е 3 конституиран като длъжник по това дело в качеството му на наследник на предишния длъжник. Не се оспорва и че ищецът В. Г. Г. е наследник по закон от първи ред на Г.М. Г., което се установява и от представените писмени доказателства. Страните не спорят и че в полза на „Топлофикация-П." ЕАД срещу Г.М. Г. е издаден изпълнителен лист от 30.08.2011 г. по ч.гр.дело № 3833/2009 г. по описа на РС-П..

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – Решение № 505/23.06.2010 г. по гр. д. № 1720/2010 г. по описа на ПРС, с което е признато за установено, че ищецът дължи на ответника вземането по ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК № 3967/23.10.2009 г. по ЧГД № 3833/2009 г. по описа на ПРС, което е предмет на настоящото производство. Затова на основание чл.

117, ал. 2 от ЗЗД срокът, с изтичането на който се погасява правото на принудително изпълнение на процесното вземане е пет години. На основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД началният момент, от който той тече е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 30.08.2011 г. Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение. Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и съгласно чл.

117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.

С оглед извършения доклад по реда на чл.146 ГПК, съдът е указал на ответната страна, че в нейна тежест е да установи в настоящето производство, че давностният срок е бил прекъсван, което не е сторено. Доколкото няма данни, че след образуване на изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ Е.Г.Д. са били извършвани действия по принудително събиране на вземането и доколкото не е ясно точно на коя дата е било образувано цитираното изпълнително дело, то настоящият състав приема, че през 2013 г. година е настъпила преремция по делото по закон, без изрично постановление на съдия изпълнител, поради което през 2015 г. не е било налице висящо изпълнително 4 производство по цитирания изпълнителен лист, като съответно през 2016 г. в полза на ищеца е изтекъл предвидения 5-годишен давностен срок.

С оглед на изложеното така предявените искове като основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло. В полза на длъжника след 2011 г. до настоящия момент е изтекла предвидената в закона общата 5-годишна давност, поради което и е преклудирано правото на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред през 2016 г., тоест четири години преди повторно образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ С. Б. през 2020 г.

При този изход на спора разноски се следват на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца, като такива следва да бъдат присъдени в размер на 25,56 евро за държавна такса.

Ищецът е представил доказателства /пълномощно и договор за правна помощ и съдействие/, от които е видно, че по делото е представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от ЗА от адв. Б. Б..

Пълномощникът е изготвил, подписал и заверил всички книжа по делото, получавал е адресираните до ищеца призовки и съобщения, подал е писмено становище за проведеното открито съдебно заседание. Затова и на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в полза на адв. Б. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

По силата на Решение на Съвета на Европейския съюз от 30.06.2025 г. за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 3 и чл.

4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в РБ е евро, затова съдът намира, че всички суми, предмет на съдебното решение следва да бъдат означени в официалната за страната парична единица – евро, като се спази чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че В. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул."Юрий Гагарин", бл. 34, вх .Б, ет. 6, ап.42, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - П.“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. ***, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Б.М. Б., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумите, както следва: 916,38 лева, представляваща 1/6 от общия дълг, от която сумата от 642,74 лева, представляваща главница за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 235,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.02.2004 г. до 14.10.2009 г. и сумата от 38,39 лева, представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2009 г. до окончателното й изплащане, за които суми на 30.08.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3833/2009 г. по описа на РС-П., въз основа на който е било образувано И.Д. № **** г. по описа на ЧСИ с *** Е.Д., а впоследствие и И.Д. № **** г. по описа на ЧСИ с **** С.