Акт от 23.11.2021, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 626

23.11.2021 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова

Прокурор: Антон

Стоянов като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 1071 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.А.И., с ЛНЧ **********, гражданин на С., с посочен по делото адрес: ***, против Решение № 3407/13.10.2021г. на Заместник – Председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС).

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция е трета сигурна държава за жалбоподателя и че същият можело да бъде върнат в Турция, без да обсъди доводи защо счита това за възможно. Изтъква се, че Турция не отговаря на определението по пар. 1, т. 9, б. “б“, б. “г“ и б. “д“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, а именно: липсвали данни жалбоподателят и семейството му да са защитени от връщане на територията на С., да имат възможност да поискат статут на бежанец и при предоставянето му да се ползват от международна закрила като бежанец, още по-малко били налице достатъчно основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде допуснат до територията на Турция. Съгласно пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че Турция е трета сигурна държава спрямо жалбоподателя, то в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Административният орган не съобразил, че лице, което е поискало международна закрила от Турция, получава единствено карта с валидност една година, с която може да установява самоличността си и да има достъп до някои социални услуги, но тази форма на пребиваване не му позволявала съгласно турското законодателство да работи законно. Поради тази причина жалбоподателят не бил кандидатствал пред турските власти за такова пребиваване. Работил без договор и без осигуровки, защото трябвало да издържа семейството си, но точно поради тази причина работодателите злоупотребявали и не плащали договореното възнаграждение или изобщо не плащали такова, въпреки, че работата била извършена.Ето защо жалбоподателят счита, че Турция формално не отговаря на изискването, визирано в пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото фактически не можел да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. Изтъква още, че принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла реално на това изискване, визирано в пар. 1, т. 9, б. “б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели сирийски кюрди. От изложеното можело да се направи обоснован извод, че спрямо сирийските бежанци в Турция и в частност жалбоподателя, не съществувала защита от принудително връщане на територията на С.. При анализа на ситуацията в Турция административният орган подходил напълно формално. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане - в случая Турция. Съдът разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. В обжалваното решение липсвали каквито и да е доводи, че Турция би приела жалбоподателя обратно и би му предоставила каквато и да е форма на защита по смисъла на Конвенцията за бежанците на ООН, която България ратифицирала в цялост.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение на Заместник – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет със законните последици от това.

Ответникът – Зам. Председател на ДАБ при МС, чрез процесуален представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105400-983/19.04.2021г. по описа на

СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, А. А.от С. е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх. №721/27.04.2021г. на РПЦ – Харманли с посочени в нея имена А.А.И.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП 17009/27.04.2021г. като А.А.И., гражданство – С., етническа принадлежност - *, роден на ***г. в С., гр. Д. А., със същия постоянен адрес, * образование, професия *, религия – *, *, женен, без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№ УП 17009/27.04.2021г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.А.И., гражданин на С., роден на ***г. в С., гр. Д. А., женен. Видно от Решение за настаняване №2175/26.04.2021г. с рег. №УП 17009/27.04.2021г., чужденецът е бил настанен в РПЦ гр. Харманли.

Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 27.04.2021г. към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 19.05.2021г.

С Писмо с рег.№ УП-17009/27.04.2021г. на ДАБ,

Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. №М-5431/03.06.2021г. (рег. №УП-17009/10.06.2021г. на ДАБ при МС), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 19.05.2021г. било проведено интервю с А.А.И., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№ УП-17009/19.05.2021г., с което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденецът посочил, че е роден през 1994г. в град Д. А., но живял в с. М., община Д. А. и оттам напуснал страната си. Река Ефрат минавала през града, имало висящ мост от метална конструкция, имало болница „Ал Асад“. Основния поминък бил земеделието.Сеело се пшеница, памук, цвекло. Имал само сирийско гражданство. Издали му лична карта сирийските власти.От турските власти имал акт за брак и карти на семейството, че са сирийски бежанци. Децата му били родени в Турция. Личната му карта била в Турция. По финансови причини не можел да я представи. Имал само копие от нея. Учил до трети клас в град Д. А..

Работил в земеделието, като тракторист, работил и като сладкар. На въпроса какви условия трябва да се изпълнят, за да има право да управлява трактор отговорил, че по принцип трябвало да учи, да положи изпит, да има свидетелство, но него го научил баща му и нямал документ.Заявил, че е женен може би от 2018г. в Турция, имал документ, регистриран бил брака в турските служби. Съпругата му се казвала Ямама Абут със сирийско гражданство, на 21-22 години била. Имали две деца, момичета - на 4 месеца и другата била на година и половина. Децата имали документи от Турция. И той имал документ, картата, която я давали на сирийските бежанци. В момента семейството му се намирало в град Бурса. Оженили се в Истанбул, но всички документи му били от Бурса. Заявил, че е арабин. Посочил, че е мюсюлманин, сунит. През 2017г. напуснал нелегално С. и влязъл в Турция.

Най-близкия граничен пункт покрай който преминал, бил Тал Абяд. Първоначално отишъл в Истанбул, а след това в Бурса. Личната му карта била у него. На 03.04.2021г. влязъл в България нелегално, пеша, през зелена граница, през телената мрежа. През 2009г. бил в Ливан за пет месеца, за да работи. Не бил подавал молба за закрила никъде. Напуснал С. заради войната и водещите се военни действия.

В страната им не било спокойно. Войната се водела от единадесет години. На въпроса каква била обстановката в района на град Д. А. преди да го напусне, отговорил, че в района на областта имало присъствие на групировката ДАЕШ, която се сражавала с официалната армия. В селото не присъствали тези групировки, но някъде се настанявали в училища, командвали селата. Сега областта била под контрола на официалната власт. Градът бил разделен на две части от река Ефрат – едната част се контролирала от кюрдите, а другата част се контролирала от официалната армия.Заради войната напуснал С.. В град Бурса работил в завод за пластмаса и като сладкар.Живеели със семейството си в апартамент, под наем.

Децата били родени в болница. С документа от турските власти имал право легално да пребивава в Турция. Ако трябвало да водят децата на болница, плащали такса за преглед.Заради финансови причини напуснал Турция. Освен това турските граждани не гледали на тях – сирийските бежанци, с добри очи – вземали им работата. Не членувал в партии нито в С., нито в Турция. Не бил арестуван никъде. Не бил осъждан нито в С., нито в Турция, нито другаде и нямало заведени съдебни дела срещу него. Заявил, че не е имал проблеми с властите нито в С., нито в Турция.Не бил жертва на насилие, не бил изтезаван нито в С., така и в Турция и нямало заплахи, отправяни към него. Не е имал проблеми като арабин нито в С., нито в Турция. Не е имал проблеми както в С., така и в Турция във връзка с религията си. Заявил, че ако има мир и свърши войната ще се върне в С.. Башар управлявал С. повече от десет години. Столицата им се казвала Дамаск. Имало много сгради там. На въпроса кои са по-големите градове в страната отговорил, че Хомс – по територия, Дамаск.

Страната му граничела с Ирак, Ливан, Турция, Йордания. Не участвал във военни формирования нито в С., нито в Турция. Заявил, че когато навърши 18 години, трябвало да влезе в казармата. На 18 години им съобщавали, че трябва да влязат в казармата, а на 19 трябвало да влязат в казармата. Не получил нито повиквателна, нито някой го търсил, тъй като тогава районът бил под контрола на ДАЕШ. Но ако сега се върне в С., трябвало да отбие военната си служба. На въпроса какво е конкретното му искане към Република България отговорил, че иска закрила. На въпроса как смята да устрои живота си в Република България, ако решението по молбата му за закрила е положително, отговорил, че ще работи и ще се събере със семейството си.

Представено е становище рег. №УП-17009/15.06.2021г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение №3407/13.10.2021г., Зам. Председател на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.И., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 20.10.2021г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 25.10.2021г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.