Определение № 227 от 29.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000651 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 ГПК.

Настоящето дело е образувано по изходяща от „ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“

АД, ЕИК 121265177, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 315/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 258 от 25.08.2025 г. в частта, с която „ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. С. е осъдено да заплати на съпругата и двете дъщери на А.М.А., ЕГН **********, б.ж. на гр. Н.З. за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта му вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2023 г. по 100 000 лв. ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. равняващи се на разликата между присъдените с решението на Сз ОС по 200 000 лв. и дължимите според застрахователя 100 000 лв.

По повод на жалбата по делото на 11.03.2026 г. е постановено решение, рег. № 82. С него актът на Сз ОС е бил потвърден в частта осъждаща застрахователя да им заплати по 25 564, 59 евро /50 000 лв./, ведно със законната лихва от 19.04.2023 г., които се равняват на разликата между дължимите им се според ПАС по 76 693, 78 евро/ 150 000 лв./ и сумата от по 51 129, 19 евро/ 100 000 лв./, за която решението на Сз ОС е влязло в сила.

Съответно същият е бил отменен в частта му, с която „ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. С., Ж.К. „Възраждане“, *** е осъдено да им заплати за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на починалия вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2023 г. А.М.А., ЕГН **********, б.ж. на гр. Н.З. по 25 564, 59 евро /50 000 лв./, ведно със законната лихва от 19.04.2023 г., които се равняват на разликата между присъдените им от Сз ОС по 102 258, 37 евро/ 200 000 лв./ и дължимите им се по 76693, 78 евро/ 150 000 лв./ и вместо това е постановено отхвърлянето 1 на исковите в тези размери.

С оглед така описания изход на пренесения пред ПАС спор е постановено изменение на решението на Сз ОС в частта за разноските.

Присъдени са и разноски по съразмерност на жалбоподателя и трите въззиваеми за производството пред ПАС. Трите въззиваеми са осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата от 9 494, 69 евро / 18 570 лв./ като част от платеното възнаграждение за адвокат и ДТ.

Той на всяка от тях е осъден да заплати пък по 2 211, 34 евро /4325 лв./ или общо 6634, 34 евро представляващи част от платените възнаграждения за адвокат.

В срока за обжалване от страна на въззиваемите е подадена молба вх. № 3068 от 27.03.2026 г. С нея е поискано изменение на решението в частта за разноските изразяващо се в неприсъждане на такива, евентуално намаляването им поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

В обстоятелствената част на същата искането за неприсъждане на разноски е обосновано с факта, че доказателствата за извършването им от страна на жалбоподателя са представени след приключване на съдебното заседание.

Прекомерността на адв. възнаграждение пък е обусловена с това, че размерът на същото без ДДС е по- голям от този платен от всяка от въззиваемите на техния адвокат.

Препис от молбата е изпратен на дружеството, но то не е взело становище по същата.

ПАС е намира за неоснователна.

В заседанието от 30.01.2026 г. пълномощникът на застрахователното дружество е завил, че представя списък за разноските, доказателства към него и е отправил искане за присъждане на такива. Представените списък, договор за правна помощ, фактура издадена във връзка с него, платежното нареждане удостоверяващо плащане на възнаграждението на адвоката /стр.38-43 от делото на ПАС/ обаче касаят друго дело на този съд. Това е забелязано от пълномощника веднага след приключване на заседанието и с молба от същия ден са представени точните такива удостоверяващи плащане на адвокатското възнаграждение преди датата на заседанието.

Това за ПАС изключва възможността да се приеме, че не е налице своевременно направено и подкрепено с доказателства искане, т.е. липса на предпоставки за присъждане на разноски.

Реално с оглед грешката и допълнителното представяне на данните за размера им за насрещната страна е налице възможност да направи възражение за прекомерност в един последващ момент.

Това е сторено с молбата по чл. 248 от ГПК. За прекомерност обаче не може да се говори по причина, че размерът на платеното адвокатско възнаграждение без ДДС от общо 25 950 лв. съобразно обжалваемия интерес е по 8 650 лв. Тази сума е платена и от всяка от въззиваемите на адв. З.. Това изключва възможността за присъждане на възнаграждение под този размер с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.5, изр. последно от ГПК.

2

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. А. М., ЕГН **********, гр.С.З., Д. А.

А., ЕГН **********, гр. С. и Г. П. А., ЕГН **********, гр. Н.З. молба вх. № 3068 от 27.03.2026 г. за изменение на постановеното по т. дело № 651/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд решение, рег. № 82 от 11.03.2026 г. в частта осъждаща ги да платят на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. С. разноски изразяващо се в неприсъждане на такива, евентуално намаляването им поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000651 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 ГПК.

Настоящето дело е образувано по изходяща от „ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“

АД, ЕИК 121265177, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 315/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение, рег. № 258 от 25.08.2025 г. в частта, с която „ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. С. е осъдено да заплати на съпругата и двете дъщери на А.М.А., ЕГН **********, б.ж. на гр. Н.З. за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта му вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2023 г. по 100 000 лв. ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. равняващи се на разликата между присъдените с решението на Сз ОС по 200 000 лв. и дължимите според застрахователя 100 000 лв.

По повод на жалбата по делото на 11.03.2026 г. е постановено решение, рег. № 82. С него актът на Сз ОС е бил потвърден в частта осъждаща застрахователя да им заплати по 25 564, 59 евро /50 000 лв./, ведно със законната лихва от 19.04.2023 г., които се равняват на разликата между дължимите им се според ПАС по 76 693, 78 евро/ 150 000 лв./ и сумата от по 51 129, 19 евро/ 100 000 лв./, за която решението на Сз ОС е влязло в сила.

Съответно същият е бил отменен в частта му, с която „ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. С., Ж.К. „Възраждане“, *** е осъдено да им заплати за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на починалия вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2023 г. А.М.А., ЕГН **********, б.ж. на гр. Н.З. по 25 564, 59 евро /50 000 лв./, ведно със законната лихва от 19.04.2023 г., които се равняват на разликата между присъдените им от Сз ОС по 102 258, 37 евро/ 200 000 лв./ и дължимите им се по 76693, 78 евро/ 150 000 лв./ и вместо това е постановено отхвърлянето 1 на исковите в тези размери.

С оглед така описания изход на пренесения пред ПАС спор е постановено изменение на решението на Сз ОС в частта за разноските.

Присъдени са и разноски по съразмерност на жалбоподателя и трите въззиваеми за производството пред ПАС. Трите въззиваеми са осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата от 9 494, 69 евро / 18 570 лв./ като част от платеното възнаграждение за адвокат и ДТ.

Той на всяка от тях е осъден да заплати пък по 2 211, 34 евро /4325 лв./ или общо 6634, 34 евро представляващи част от платените възнаграждения за адвокат.

В срока за обжалване от страна на въззиваемите е подадена молба вх. № 3068 от 27.03.2026 г. С нея е поискано изменение на решението в частта за разноските изразяващо се в неприсъждане на такива, евентуално намаляването им поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

В обстоятелствената част на същата искането за неприсъждане на разноски е обосновано с факта, че доказателствата за извършването им от страна на жалбоподателя са представени след приключване на съдебното заседание.

Прекомерността на адв. възнаграждение пък е обусловена с това, че размерът на същото без ДДС е по- голям от този платен от всяка от въззиваемите на техния адвокат.

Препис от молбата е изпратен на дружеството, но то не е взело становище по същата.

ПАС е намира за неоснователна.

В заседанието от 30.01.2026 г. пълномощникът на застрахователното дружество е завил, че представя списък за разноските, доказателства към него и е отправил искане за присъждане на такива. Представените списък, договор за правна помощ, фактура издадена във връзка с него, платежното нареждане удостоверяващо плащане на възнаграждението на адвоката /стр.38-43 от делото на ПАС/ обаче касаят друго дело на този съд. Това е забелязано от пълномощника веднага след приключване на заседанието и с молба от същия ден са представени точните такива удостоверяващи плащане на адвокатското възнаграждение преди датата на заседанието.

Това за ПАС изключва възможността да се приеме, че не е налице своевременно направено и подкрепено с доказателства искане, т.е. липса на предпоставки за присъждане на разноски.

Реално с оглед грешката и допълнителното представяне на данните за размера им за насрещната страна е налице възможност да направи възражение за прекомерност в един последващ момент.

Това е сторено с молбата по чл. 248 от ГПК. За прекомерност обаче не може да се говори по причина, че размерът на платеното адвокатско възнаграждение без ДДС от общо 25 950 лв. съобразно обжалваемия интерес е по 8 650 лв. Тази сума е платена и от всяка от въззиваемите на адв. З.. Това изключва възможността за присъждане на възнаграждение под този размер с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.5, изр. последно от ГПК.