Определение № 28194 от 04.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28194 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20261110106466 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 76086 от 11.03.2026 г., с която са предявени от «***» ЕАД срещу Д. Ц. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за посочените в исковата молба парични суми, относно които по електронно частно гр. дело № 1381/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-ри гр. състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 611/24.10.2025 г.

Съобразно приетото с т. 10.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите на съда в тази насока, направени в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав на Софийски районен съд, при проверка на исковата молба, по реда на чл. 130 ГПК, намира същата за недопустима, като подадена след влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 611/24.10.2025 г., издадена по електронно частно гр. дело № 1381/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-ри гр. състав и дадени от заповедния съд указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, без 1 да са налице предпоставките за това, по следните съображения:

Положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са:

1) наличие на издадена заповед за изпълнение;

2) връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК и събрани категорични данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и удостоверяването им с посочване от връчителя на източника на тези данни в съобщението и

3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При служебно извършената от съда по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК проверка в електронната папка на електронно частно гр. дело № 1381/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-ри гр. състав се установи надлежно изпълнение на процедурата по връчване на длъжника на издадената срещу него заповед за изпълнение, по правилата на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника в гр.

София, при което заповедният съд е приложил фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на длъжника.

Видно от върнатите по електронното дело в цялост разписки за връчване от 09.12.2025 г. и от 09.02.2026 г., както и от уведомлението, залепено на 23.01.2026 г. на вратата на апартамент 30 в бл. ***, гр. София е, че призовкарят обслужващ постоянния и настоящ адрес на лицето в гр. София при посещенията на адреса – на 01.11, на 09.11, на 20.11.2025 г., на 23.12.2025 г., на 30.12.2025 г., на 10.01.2026 г. и на 23.01.2026 г. не е открил адресата, като призовкарят не открива никой на адреса, а „съседите не подават информация“, поради което и след указания на заповедния съд, на 23.01.2026 г. е залепил уведомление на вратата на апартамента.

Не се установява връчителят да е събрал данни по надлежния ред, че длъжникът не живее на установения по електронното дело негов постоянен и настоящ адрес – гр. София, ж. к. *** ап. 30, за което да е посочил и източник на информация, а напротив – посочил е единствено, че е „адресатът не е 2 открит“, че призовкарят не открива никой, а „съседите не подават информация“. При това положение и залепеното на 23.01.2026 г. уведомление със съдържанието по чл. 47, ал. 2 ГПК, след изпълнение правилата на чл. 47, ал. 1 ГПК за издирване на адресата в продължение на най – малко един месец, настоящият съдебен състав приема, че заповедта за изпълнение се счита връчена на длъжника при условията на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 06.02.2026 г.

При извършената от заповедния съд справка за месторабота на длъжника, такава не е установена.

Доколкото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – изтекъл на 06.03.2026 г. длъжникът не е подал възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 611/24.10.2025 г., издадена по електронно частно гр. дело № 1381/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-ри гр. състав, настоящият съдебен състав приема, че последната е влязла в сила на 07.03.2026 г. на основание чл. 416, предл. 1 ГПК и подлежи на изпълнение, на основание чл. 404, т. 1, предл. 4 ГПК.

Влизането в сила на заповедта за изпълнение препятства надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на съществуването на вземането.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 124 ГПК исковата молба следва да бъде върната, като недопустима, а производството по делото – прекратено.

В така разглеждания казус, няма основание за обезсилване на заповедта за изпълнение, а след влизане в сила на настоящия съдебен акт, препис от него следва да се изпрати на заповедния съд за извършване самостоятелна преценка за произнасяне съобразно чл. 416, ал. 1, изречение 2 ГПК.

На основание горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на «***» ЕАД ИСКОВА МОЛБА с вх. № 76086 от 11.03.2026 г., въз основа на която е образувано гр. дело № 6466/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустима, на основание чл.

3

130 ГПК, вр. чл. 124 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6466/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, в едноседмичен срок от датата на връчването му до ищеца.

СЛЕД влизане в сила на настоящия съдебен акт, препис от него да се изпрати на заповедния съд по електронното частно гр. дело № 1381/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-ри гр. състав, за извършване самостоятелна преценка за произнасяне съобразно чл. 416, ал. 1, изречение 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4