Решение № 260042 от 08.04.2021, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 260042 гр. Габрово, 08.04. 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова

ЧЛЕНОВЕ

: П.Пенкова

Г. Косева при секретаря

В.Килифарева като разгледа докладваното от съдията Генжова В.гр.д. № 426 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 105/02.10.2020г., постановено по гр.д. №

4648/2019г. на ВКС, ІІІ г.о. е отменено Решение № 192/14.08.2020г. по В.гр.д. № 250/2019г. на Габровски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от ГОС.

При новото разглеждане от въззивната инстанция и след като съобрази задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС, настоящият състав, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 223/05.06.2019 г. , по гр. д. № 24 по описа за 2019 г. на Габровският районен съд, са отхвърлени исковете на К.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ТП“Държавно горско стопанство Габрово“, ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Минзухар“ №1, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 7/16.11.2018 г. на Директора на ТП“ДГС Габрово“, с която на основание на чл. 325, ал. 1, т.

9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

2 от КТ за възстановяване на К.Х.Д., на заеманата преди уволнението длъжност " горски надзирател" при ТП“ДГС Габрово“; иск с правно основание 344,ал.1,т.3 КТ за присъждане на обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното уволнение за периода 16.11.2018г.- 16.05.2019г. в размер на 6080 лв.Със същото решение К.Х.Д. е осъден да заплати на ТП“ДГС Габрово“на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 500лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 4597/17.06.2019 г. от ищеца К.Х.Д..

Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.Съдът пропуснал да посочи в доклада си, дали ищеца се ползва от защитата на БКТД, а в мотивите си приел, че не са налице доказателства да е член на синдикална организация.Непълнотата на доклада водела до нарушение на процесуалните правила.Посочил е, че решението не е мотивирано, постановено било без да се преценят всички събрани по делото доказателства, от които се установявало, че ищецът може да изпълнява възложената му работа. В заповедта не била посочена причина, поради която работодателят не може да осигури друга подходяща работа, съобразно заключението на медицинските органи.Не било установено, че не съществува подходяща за здравословното състояние на ищеца работа, а само било посочено, че няма определени места за трудоустроени при условията на чл. 315 КТ, тъй като предприятието е с щатна численост от 36 човека. Съобразно чл. 22 от БКТД , работодателят е бил длъжен да определи места за трудоустроени, независимо от числеността на персонала. В хода на производството било установено, че за длъжностите „Техник – лесничей“ и „специалист –лесовъдство“ се изисквало образование „техник лесовъд“, каквото ищецът притежавал, имал и необходимия опит, а свидетелите установили, че дейността не изисквала охрана на горски участъци, тъй като се осъществявала в канцелария. Въззивника твърди, че към уволнението му били свободни няколко длъжности, които би могъл да заеме, но не му било предложено, с което е нарушена разпоредбата на чл. 325, ал.1,т.9 изр.2 от КТ.

Претендирал е отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с уважаване на всички предявени искове и да се присъдят разноски.

Въззиваемият-ответник ТП“Държавно горско стопанство - Габрово ", ЕИК 201618050174 в предоставения срок е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението е правилно. Посочил е, че не разполага с длъжност, която да е подходяща за ищеца и това се установявало от специално назначена комисия в дружеството.Нямал задължение да променя създадената организация на труда за да осигури специално работно място, което да е подходящо за ищеца. Претендирал е обжалваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, страните поддържат становищата си изразени във въззивната жалба и отговора й.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от К.Х.Д. с искове по: - чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ да се признае за незаконно и отмени уволнението му извършено със Заповед № 7/16.11.2018 г.; -на основание чл. 344, ал. 1, т.

2 от КТ да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност ; - и за присъждане на обезщетение в размер на 6080 лв. на осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ.

Ответникът е оспорил исковете. Навел е твърдения, че уволнението е законосъобразно, нямало подходяща за ищеца длъжност при него, нямал задължение да променя трудовите функции на конкретни длъжности и нямал места за трудоустроени по чл. 315 КТ, тъй като не бил задължен да определя такива, предвид числеността на персонала си.

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът К.Х.Д. е работил в ответното дружество по безсрочен трудов договор, на длъжност “горски надзирател“.Със Заповед № 7/16.11.2018г. на Директора на „ТП ДГС Габрово“ е прекратено трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 325,ал.1,т.9 КТ, считано от 16.11.2018г.

Видно от представените и приети по делото доказателства, че с решение № 0755/06.03.2018г. на ТЕЛК – Габрово и решение № 0693/16.07.2018г. на НЕЛК за ищеца е определена 82% трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване, с водеща диагноза –„застойна сърдечна недостатъчност“, посочени са противопоказания за труд: -без дейности на открито, при прегряващ/преохлаждащ микроклимат с код различен от „зеления“ , без системна стояща/ вървяща работна поза, без самостоятелна ръчна работа с вдигане и пренасяне на тежести с единично тегло над 5 кг., без удължено работно време и без извънреден труд. В решението на НЕЛК изрично е посочено, че с оглед заболяването на ищеца той не може да работи като „горски надзирател“, при обичайните условия на труд.

Представени са доказателства, от които се установява, че преди уволнението ищецът е бил в отпуск по болест за период 174 дни за една календарна година.

Представена е заповед № ЛС-81/ 18.05.2018г. на Директора на „Североцентрално държавно предприятие Габрово“ с която е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в „ДГС – Габрово“,в сила от 18.05.2018г. и поименно щатно разписание, от които се установява, че общо в предприятието има 39 щатни длъжности.

Ответникът е твърдял и поддържа, че тъй като щатната численост на персонала е извън посочената в чл. 315 КТ, то в предприятието не са определяни места за трудоустроени.

Ищецът е твърдял,че ответникът по силата на БКТД е следвало да определи такива места и, че той може да изпълнява някои от длъжностите в ответното дружество , но при облекчени условия на труд.

При новото разглеждане на делото, съдът прие Браншов колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство- Стопанисване“ през 2017- 2018г. , в сила от 16.01.2017г. и Удостоверение № 87/23.08.2018г., на Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ, от които се установява, че ищецът К.Д. е секретар на СО при ТП „Държавно горско стопанство Габрово“, която е член на ФСОГСДП. В чл. 22, ал.1 от БКТД е залегнало изискването в едномесечен срок от подписването на договора страните по него да определят места за трудоустрояване, а в ал.2 на същия текст е предвидено задължение в централното управление на ДП,ДГС и ДЛС с повече от 50 работници и служители работодателят ежегодно да определя подходящи работни места за трудоустроени не по-малко от 8% от общия брой на работниците и служителите.

По делото е прието удостоверение № 93 на Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и преработвателната промишленост към КНСБ, съобразно което синдикалната организация при ТП „Държавно горско стопанство Габрово“ е основен член на ФСОГСДП, като удостоверението важи за срок от 22.11.2018г. до 31.12.2018г.Представен е и учредителен протокол от 22.11.2018г., съобразно който е взето решение за учредяване на синдикална организация на служителите при ответника. Тези доказателства съдът не цени, доколкото обхващат период след връчване на процесната заповед за прекратяване трудовото правоотношение между ищеца и ответника.

Приета е Заповед № 7/16.11.2018 г. на директора на ТП ДГС Габрово, съгласно която правоотношението с К.Х.Д., заемащ длъжността "горски надзирател " е прекратено на 16.11.2018 г. на основание на чл. 325, т. 9 от КТ.

Заповедта е мотивирана с решението на НЕЛК, в което е записано изрично, че заеманата от ищеца длъжност „горски надзирател“ му е противопоказна за констатираните заболявания, както и с това, че тъй като наетите лица по трудово правоотношение в предприятието са 36, то съобразно чл. 315, ал.1 КТ, работодателят не е определил подходящи места за трудоустроени. Изложил е и мотив, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, работодателят не разполага с разкрити незаети щатни места, които по трудова функция да са подходящи за здравословното състояние на К.Д., поради което и е прекратил трудовото правоотношение на осн. чл. 325, ал.1,т.9 КТ.

Разпитан по делото св. Т.Т.е заявил, че работи в ответното дружество на длъжност „техник лесничей“. Познавал ищеца и той основно експедирал дървесина от 3 участък, а когато не работел това, ходел с останалите колеги при маркирация. Ищецът ходел да изпълнява тази дейност с автомобил, до там, до където е възможно. Заявил е, че има служителка, която работи в канцелария и завежда счетоводно документация, но също така понякога работи и на терен.

Разпитан по делото св. Б.С.е посочил, че работи при ответника като ръководител отдел "техник лесничейство". Познавал ищеца, чиито трудови функции били основно в експедиране на дървесина от временен склад или от сечищата.

Свидетелят С.К.е заявил, че работи в ответното предприятие на длъжност“старши лесничей“.Обяснил е трудовите функции на длъжностите “горски надзирател“ и „специалист лесовъдство“, като е посочил, че и в двете е залегнало изискване за обхождане на горски региони и опазване на дървесните видове и горските животни, както и с посещение на място/ на терен/ и маркиране на дървесина. Длъжностите били свързани с продължително вървене и излагане на различни атмосферните условия.

Свидетелят Д.К.работи в ответното предприятие като началник ГСУ. Твърди, че и неговата работа е основно в гората, свързана с дълги преходи пеш, макар да има и работа на бюро, за оформяне на документация.

Свидетелката В.К.е заявила, че работи в ответното предприятие на длъжност „лесничей“. Тя нямала участък за който да отговаря, но подпомагала всички останали длъжности и основно оформяла документацията в седалището на предприятието.Същевременно заявява, че работи и на терен, тъй като имала 1500 плътни куб.м. за маркиране.Твърди, че лицата заемащи длъжност“лесничей“ основно работят в канцелария, но това не изключвало ходене на терен.

Приета е длъжностна характеристика за длъжността „техник лесничей“, от която се установява, че трудовите функции са свързани с охрана на поверен охранителен участък, да открива нарушения в горите и съставя АУАН; да измерва добитата дървесина; да опазва дивеча и рибното стопанство и др., все дейности извършвани на открито.Представена е и длъжностна характеристика за длъжността“ горски надзирател“, от която се установява, че трудовите функции са свързани с охрана на поверен охранителен участък, да открива нарушения в горите и съставя АУАН;да измерва добитата дървесина; да опазва дивеча и рибното стопанство и др., все дейности извършвани на открито.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.А., с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е посочило, че последният пълен отработен месец на ищеца при ответника е 11. 2016 г. когато му било начислено брутно трудово възнаграждение от 1012, 50 лв., а общият размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ е в размер на 6120,99 лв./ съобразно уточнение направено в о.с.з. на 07.05.2019г. – 122 от д./. Същевременно вещото лице е посочило, че ищецът е използвал целият си платен отпуск за периода преди уволнението и поради това не е определила дължима сума по чл. 224, ал.1 КТ.

Разпечатката съдържа 46 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/498364c5-a721-4c1d-aa6f-fb53f907d1f7