Решение № 899 от 23.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100500680 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по подадена от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ въззивна жалба срещу решението на Софийски районен съд по гр.д. 2893/2020г., с което е осъден жалбоподателя на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред до изменение ДВ 60/2020г./ да заплати на М. Й. Е. сумата от 1516,04 лева- допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 21.01.2017г.21.01.2020г. при преизчисляване с коефицент от 0,143 ведно с лихва от 21.01.2020 г. и ведно с изтекла за периода 01.04.2017г.-21.01.2020г. законна лихва в размер на 150,00 лева.

Изложени са аргументи за неправилност поради нарушаване на материалния закон (ЗМВР). Счита изводите на СРС за приложимост на наредби издадени по Кодекса на труда за неправилни предвид наличието на служебно правоотношение по Закона за МВР. Посочва, че статута на държавните служители от ЗМВР се урежда само от този закон и наредбите по неговото прилагане, които не предвиждат приравняване на положения нощен труд към дневен с коефиценти и третирането му като извънреден труд. Посочва, че такова преизчисляване се предвижда по Кодекса на труда, но там продължителността на нощния труд е до 7 часа, а по специалните разпоредби на ЗМВР е до осем часа и съотношението между дневен и нощен труд е 1 равно на 1 /единица/ и няма как да се стигне до по-голям резултат на положените часове труд от тези които са заплатени реално за периода. Към служебните правоотношения на тази категория служители на МВР не се прилагали нито КТ, нито закона за държавната служба.

Нямало празнота в закона и нормативните актове по прилагането му както бил приел СРС. Според чл. 178, ал. 1 от ЗМВР не се предвиждало допълнително възнаграждение за нощен труд. Налице било полагане на труд в рамките на работна смяна по график, което не било извънреден труд по чл. 143, ал. 1 от КТ. Бил заплащан нощен труд съобразно действалите за процесния период Наредби за организацията и разпределяне на работното време на държавните служители в МВР и издадените заповеди на министър на вътрешните работи.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Не е постъпил е отговор на жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Според мнозинството от въззивния състав решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „полицай“ в 03РПУ-София, както и че е полагал труд на смени, като е полагал и нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа. Работното време е било отчитано сумирано за тримесечен период. За отработения нощен труд служителят получавал от своя работодател допълнително възнаграждение в размер по 0, 25 лева на час. Това с еустановява и от СЧЕ

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и 2 заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.. чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /така решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV ГО/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта 3 между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. с чл.

20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция, допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22, 00ч. до 06, 00ч.) е до 0, 25 лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата.

ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Тези закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на държавни служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл.

179 от ЗМВР. Характерът на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не следва да бъдат третирани като неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При така възприетото съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (В този смисъл Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 4 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Това обаче не следва да се тълкува като въведена забрана или изключение от правилото, установено в КТ и издадените подзаконови нормативни актове. Посоченият пропуск в приложимата наредба е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките.

Да се приеме противното означава служителите на МВР да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителни възнаграждения. Това тълкуване е в съответствие с основния принцип на равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.