Определение № 1245 от 29.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 259/2025
- Вид
- Определение № 1245
- Подписан
- 29.08.2025
- В сила
- 29.08.2025
- Състав
- Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 138 · Търговски закон
- чл. 139 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1245 гр. Варна, 29.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900259 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана от В. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, представлявана от адв. Г. А., искова молба, с която са предявени обективно съединени искове срещу „РЕАЛЕКС 2021“ ООД, ЕИК 206559685, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността като липсващи /невзети/ на решенията по т. 1 и т.
2 от дневния ред на проведено ОСС на ответното дружество на 13.02.2025 г., с които се освобождава от длъжност като управител В. Д. А. на „РЕАЛЕКС 2021“ ООД и се запазва като единствен управител Ж. А. А.. В евентуалност на основание чл. 74 от ТЗ се отправя претенция да бъдат отменени горепосочените решения като незаконосъобразни и взети в противоречие с чл.
16, ал. 3, изр. посл. вр. чл. 16, ал. 1, т. 5 от дружествения договор.
Съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от исковата молба ведно с приложените към нея доказателства да се изпратят на ответното дружество, на основание чл. 367 от ГПК.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявения в евентуалност иск.
Поддържа се, че исковите претенции са неоснователни.
Извършена е пълна двойна размяна на книжа.
По допустимостта на предявените искове:
Легитимацията на страните по обективно съединени искови претенции съответства на твърдения за наличие на членствено правоотношение на ищеца с ответното дружество.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за нищожност на процесните решения на ОСС на търговското дружествоответник. Съобразно указанията по т. II от ТР № 1/ 06.12.2002 г. по т. дело № 1/ 2002 г. на ОСГК на ВКС- предявяването на иска не е ограничено със срок, поради което настоящият иск е допустим.
По отношение на предявения в евентуалност иск с правно основание чл.
74 ТЗ нормата на чл. 74, ал. 2 от ТЗ въвежда изискване за допустимост, а 1 именно предявяване в 14-дневен срок от самото събрание (в случай, че ищецът е присъствал или е бил редовно поканен), в останалите случаи в 14дневен срок от узнаването за него, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. В настоящия случай ОСС е проведено на 13.02.2025 г. и съответно към датата на исковата молба, с която същите се оспорват по реда на чл. 74 ТЗ, не е изтекъл максимално допустимият преклузивен тримесечен срок, а преценката дали ищецът е бил редовно поканен за ОС следва да бъде извършена по съществото на спора
Сезиран е компетентният съд, съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ТЗОС по седалището на дружеството.
Въз основа на твърденията на страните съдът приема, че предявените искове са допустими.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365 ГПК, съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, доколкото се явяват относими и необходими за изясняване фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Не следва да се допуска поради неотносимост към предмета на доказване в настоящото производство представената искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК пред Районен съд - Варна.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на свидетел, при режим на водене, съдът счита, че следва да бъдат конкретизирани на основание чл. 156 ГПК правнорелевантните факти, чието установяване се цели.
Отправеното искане от ответника за допускане на двама свидетели при режим на довеждане с цел доказване дали е било провеждано ОСС и дали се е явила ищцата на него съдът намира за основателно, доколкото се цели доказване на спорни по делото факти. По повод на отправените възражения от страна на ищеца, следва да се посочи, че по аргумент от нормата на чл. 156, ал. 2 ГПК, при искане за допускане на свидетел при режим на довеждане страната няма задължение да посочва неговите имена и адрес. В случай, че бъдат установени обстоятелства, които да породят съмнение в безпристрастността на показанията, то съдът при анализа им ще съобрази нормата на чл. 172 от ГПК.
По отношение оспорването на представената електронна кореспонденция – оспорва се единствено нейната цялост, а именно че не са представени всички разменени между страните писма по електронен път. Това не представлява основание да не бъдат приети представените електронни писма, като в случай, че ответникът счита, че липсва част от кореспонденцията, която съдържа изгодни за него факти, е имал възможност да я представи.
По отношение исканията в ДИМ относно установяване на роднинска връзка между съдружника Ж. А. и Д.П.П., както и Павлин А. А. - съдът намира, че следва да бъдат дадени указания на ищеца да конкретизира дали отправя доказателствено искане по смисъла на чл. 176 от ГПК или прави 2 възражение по допускане на свидетелски показания за ответника.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК- „Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Производството е образувано по предявени от В. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, представлявана от адв. Г. А., обективно съединени искове срещу „РЕАЛЕКС 2021“ ООД, ЕИК 206559685, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността като липсващи /невзети/ на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на проведено ОСС на ответното дружество на 13.02.2025 г., с които се освобождава от длъжност като управител В. Д. А. на „РЕАЛЕКС 2021“ ООД и се запазва като единствен управител Ж. А. А.. В евентуалност на основание чл. 74 от ТЗ се отправя искане да бъдат отменени горепосочените решения като незаконосъобразни и взети в противоречие с чл. 16, ал. 3, изр. посл. вр. чл. 16, ал. 1, т. 5 от дружествения договор.
В исковата молба се поддържа, че процесното общо събрание на съдружниците (ОСС) не се е провеждало на посочената в протокола дата13.02.2025 г. Сочи се, че за него ищцата е узнала на 25.04.2025 г. във връзка с два опита за вписване в Търговския регистър на заличаването й като управител. Посочва се, че ищцата и Ж. А., освен че са съдружници и управители в ответното дружество, са и съпрузи, които от м. 09.2024 г. са във фактическа раздяла и в процедура по развод, по повод на което е образувано гр. дело пред Районен съд - Варна. Излага се, че в периода на процесното заседание съдружниците са били в интензивни преговори за уреждане на имуществените си отношения по повод на съдружието им в дружеството, но не е бил поставен въпросът за освобождаване на управители. Сочи се, че кореспонденцията между двамата е осъществявана чрез имейли. Твърди се, че ищцата е получила имейл на 11.02.2025 г. от Ж. А. с проект на протокол за преобразуване на ответното дружество, съдържащ конкретно предложение за преобразуване чрез отделяне. Съгласие за преобразуване не е постигнато, след което е получила имейл от 21.03.2025г. с предупреждение, че ще бъде изпратена покана за освобождаването й като управител. С оглед на това намира, че към посочената дата нито е било свиквано, нито е провеждано ОСС с дневен ред, включващ освобождаване на един от управителите. Счита, че най-ранната възможна дата за съставяне на протокол, удостоверяващ провеждането на такова събрание, е датата, на която е подадено първото заявление за вписване на промяната, а именно 23.04.2025г.
Излага се, ч е в хода на водената между двамата активна кореспонденция във връзка с уреждане на икономическите последици от развода Ж. А. е заблудил ищцата и е реализирал злоупотреба с права. Сочи се, че Ж. А. е изпращал на ищцата протоколи с проекти на решения, ден преди датата на процесното заседание бил изпратен имейл с протокол с различен дневен ред, касаещ преобразуване. Твърди се, че в хода на тази 3 кореспонденция ищцата е попитала дали ще бъде заменена като управител и какво ще е бъдещето на дружеството, а Ж. А. е казал, че ОСС на 13.02.2025 г. няма да се проведе.
Наред с изложеното се поддържа, че решенията, отразени в протокола от 13.02.2025г. са незаконосъобразни, защото е опорочена процедурата по свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на решения. Сочи се, че ищцата не е била поканена по предвидения в закона ред , а имейлите, представени в ТРРЮЛНЦ към заявление вх. № 2025042510223- не представляват надлежна покана. Твърди се, че ОС е проведено при липса на изискуемия кворум, доколкото съгласно чл. 15 от дружествения договор се състои от всички съдружници, освен това присъствието по време на събранието на трето лице за търговското дружество - протоколчика Д.П.П., е нарушение на устава на дружеството и закона. Също така се твърди, че на посоченото в протокола място за провеждане на събранието с адрес гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров“ №21, офис партер, не би могло да се е провело заседание. От една страна намира, че поради естеството на служебните ангажименти на Ж. А., последният не би могъл да напусне работното си място, поради което твърди, че същият се е намирал на бул. „Сливница“ № 28.
От друга страна, се твърди, че ищцата е отишла в същия ден около 10.00 часа до сградата, където е следвало да се проведе събранието, но не е успяла да влезе, тъй като не е имало свободен достъп до мястото, съответно не й е било отключено.
В писмения си отговор, депозиран по делото, ответното дружество оспорва иска, като излага становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
Твърди се, че на процесната дата, на адрес ул. „Акад. Андрей Сахаров“ № 21, офис партер, е проведено ОСС на дружеството, на което са присъствали както управителят на дружеството, така и двама свидетели. Сочи се, че на посочения адрес търговска дейност съвместяват две дружества, заради което и посочените свидетели са се намирали на мястото. Сочи се, че достъпът до офиса е бил свободен, вратата на сградата не е била заключена, а ищцата не е посещавала мястото в деня на провеждане на събранието.
Твърдението, че ищцата е била въведена в заблуждение с изпращането на други документи във връзка с дружеството, намира за неоснователно, поради това, че в писмената им кореспонденция ищцата е отправила молба за оттегляне на поканата и е предупреждавала, че няма да присъства. Поддържа се, че е отправено бланкетно възражение за незаконосъобразност на взетото решение на ОСС. Ответникът счита, че поканата за провеждането на събранието е била надлежно изпратена и връчена на 05.02.2024 г., на адреса за кореспонденция със съдружника. Съобразно чл. 19, ал. 3 от дружествения договор писмените покани до съдружниците се изпращат по електронна поща на обявен от тях електронен адрес за кореспонденция, който за ищцата е бил [email protected], съгласно чл. 7, ал. 2 от договора. Ответникът счита, че именно на посочения адрес ищцата се е съгласила да получава електронни изявления и да е адресат на електронни изявления по смисъла на чл.5 ЗЕДЕУУ, по повод на дружествени дела. Поддържа се, че наличието на специални уговорки в дружествения договор дерогира приложението на общите правила на нормите на чл. 138 и чл. 139 от ТЗ. Във връзка с това се сочи, че съобразно нормите на ЗЕДЕУУ електронното изявление се счита за получено в момента, в който същото е постъпило в посочената от адресата 4 информационна система - т.е. с постъпване в сървърите на gmail. Без значение е дали съдружникът е проявил активност, за да узнае какво е съдържанието на електронното изявление, съответно дали е потвърдил получаването. Твърди се, че в настоящия случай поканата е била изпратена на ищцата на 05.02.2025 г. и тя е отговорила неколкократно.
Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4982d982-51f4-496d-8b4f-61ec058b5e62