Решение № 95 от 26.02.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 2270/2025
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 25.07.2026
- Състав
- Иван Валериев Никифорски
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. В., 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: И. В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело № 20251420102270 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно, обективно и субективно съединени ревандикоционни искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. И. Х. от село З. община В., ул.“Г.Д.“ **, ЕГН ********** и Д. Н. Г. от село З. община В., улица „И.К.“ ** с ЕГН ********** - и двете чрез адвокат М. Г. с адрес на призоваване и съобщения : гр.В., ул.“Л.‘** срещу Б. И. И. от село З. община В. ул.“ М.Х. „ ** с ЕГН **********, Т. Б.
И. от село З. община В., ул.“М.Х.“ ** с ЕГН ** и К. И. И. от село З. община В. ул.“ Х.Б.“ ** с ЕГН ********** за признаване по отношение на ищците собствеността и осъждане на ответниците да им предадат владението върху 1/3 идеални части за всеки ищец от следния недвижим имот, представляващ УПИ 5- 216 в квартал 16 по плана на село З. община В. с площ на УПИ 5 от 394 кв.м., ведно с построените в имота Масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м., масивна сграда / гараж/ със застроена площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота при съседи : улица, УПИ 9-219, УПИ 7-217, УПИ4-215, всички в квартал 16.
Ищците твърдят, че са наследници на И. И. И. - б.ж. на село З., Община В., починал на 19.04.1989 година. Съпругата му Л.Д.Л. - тяхна майка, е починала на 07.0.1992 година.
Ответникът Б. И. И. е син на И. И. И. и Л.Д.Л., а Т. Б. И. е негов син, К. И. И. е негова внучка. С нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 58 т.3, н.дело № 509/1959 година на Районен съд - В., И. И. И. е признат за собственик на недвижим имот- Дворно място- парцела 6-та в квартал 19 , урегулирана от 366 кв.м, дворище 137 от 253 кв.м. при съседи : Д.А., Т. А. и от три страни улица. Към процесният имот през 1969 година са придадени 28 кв.м., които са заплатени по нотариален акт № 59 т.2 н.дело № 538/1969 година.
В процесният имот, И. И. построил жилищна сграда на два етажа и селскостопански постройки, в които е живял със семейството си до неговата смърт. Съпругата му- Л.Л. е живяла също до смъртта си в имота. След смъртта на двамата наследодатели, в имота остава 1 да живее синът на И. И. и Л.Л. - Б. И. И.. Еднородните му сестри - Г. И. Х. и М. И. Н. са живеели със своите семейства в село З. и са посещавали имота, докато са били живи родителите, а след смъртта им са посещавали брат си. В къщата основен ремонт не е правен и не са извършвани пристроявания и надстройвания от наследниците. В имота, заедно с Б.
И. е живеела съпругата му, която е починала от заболяване. През 2016 година е починала М.
Н., като е оставила за наследница дъщеря си - Д. Н. Г. ,която живее в З. и също знае имота на баба си дядо си и го е посещавала многократно. След смъртта й, дъщерите на Г. Х. и М. Н. са посещавали вуйчо си, помагали са му, носели са храна и са го наглеждали, както и са се грижили за здравето му. Б. И. е посещавал също дома на Г. Х. ежедневно, като между тях не е поставял въпрос за делба на имота, като негласно всички от тях са знаели, че имотът е общ, наследствен от родителите и поради това, всички са имали неограничен достъп до него.
Съответно, Б. И. не е спирал достъпа на дъщерите на сестрите си - Г. Х. и М. Н., като същите си имат ключ от къщата и свободен достъп до нея. Една от дъщерите на Г. Х. - Л. ползва селскостопанските постройки, като отглежда животни в тях целогодишно и почти ежедневно посещава имота. Отношенията между всички са били добри, роднински, уважителни, като не са заявявани претенции едни към други за еднолично своене и владение на имота. Съседите около имота също са виждали достъп до имота да имат дъщерите на Г.
Х. и М. Н. почти постоянно.
С нотариален акт № 187, т.8, н.дело № 954/2024 година за собственост на недвижим имот от 09.09.2024 година, нотариус В.В. е признал Б. И. И. за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ 5 - 216 в квартал 16 по плана на село З. община В. с площ на УПИ 5 от 394 кв.м., ведно с построените в имота Масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м., масивна сграда / гараж/ със застроена площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота при съседи : улица, УПИ 9-219, УПИ 7-217, УПИ4-215, всички в квартал 16.
С нотариален акт № 146 т. 9 н.дело № 1100/2024 година с договор за дарение на недвижим имот от 11.10.2024 година, Б. И. е дарил на Т. Б. И. - син и К. И. И. - внучка при правни права описаният по горе имот, като си е запазил правото на ползване.
В тази връзка считат, че правото на собственост не е придобито от Б. И. по удостовереният от нотариус начин. Последният е бил собственик по наследство на неговата част, останала от родителите му, а на останалите части, останали в наследство на Г. Х. и М.
Н. е бил държател и поради това не е упражнявал върху целият имот владение повече от 10 години по смисъла на чл.79 от ЗС.Поради това, не е могъл и да се разпореди чрез дарение в полза на Т. И. и К. И., тъй като не разполага с повече права, които са му признати по закон.
Отправено е и искане при евентуално уважаване на исковете, съдът да отмени на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № 167 , т. VIII, дело № 954/2024 година на нотариус А.В. до размера на притежаваните идеални части от 1 /3 идеална част за Г. И. Х. и 1 /3 идеална част за Д. Н. Г..
В срочно подаден отговор ответниците, чрез процесуалния си представител адвокат Р. Х., намират предявените искове за допустими, но неоснователни.
Посочват, че след смъртта на родителите на ищцата Г. Х. и ответника Б. И., в имота в с. З. на ул."М.Х."** от 394 кв.м., продължава да живее сина Б. И., тъй като сестрите му Г. Х. и б. ж. М. И. се омъжват и имат други къщи в с.З., където живеят със семействата си. Б. И. остава да живее и ползва процесния имот заедно със своето семейство и след смъртта на родителите си, единия му син умира, а другия син Т. от 20 години си има друга своя къща в с.З.. Единствено Б. И. ползва от 1992 г. досега всичко в процесния имот: двуетажна къща, стопанска постройка, в която си държи зимнина, бурета с вино, външна тоалетна. Той е направил подобрения в жилищната сграда, като преди около десетина години сменя дограмата на първия етаж, нова външна врата, нова кухня, баня с тоалетна, което прави със свои средства и с помощта на сина си Т.
И.. От новата външната врата ключ има само той повече от 10 г, не е давал ключ на сестрите си, поради което те нямат неограничен достъп до жилищната сграда, както се 2 твърди в исковата молба.
Твърди се също, че Б. И. е придобил по давност процесния имот от 2014 г. до 2024 г , защото е упражнявал собственическите правомощия над него единствено за себе си /animus/ както и фактическа власт над имота /corpus/ в продължение на 10 повече години, без противопоставяне от страна на ищците на правото на собственост и без прекъсване за време по- дълго от 6 месеца.
Въз основа на изложеното заявяват,че Б. И. като добросъветен владелец по чл. 79 от ЗС е упражнявал факт власт върху целия процесен имот в с.З. непрекъснато ,трайно, необезпокояван с намерението ,че ползва свой имот, поради което го е придобил по давност.Не може да се приеме ,че е бил държател на наследствените части на сестра си Г. Х., респективно дъщерята на сестра му б.ж. М. Н., защото след 1992 г. никой от тях не е претендирал наследствени права, идвали са само на гости при брат си Б., където всеки е бил добре дошъл дори и не роднина.
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендират разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото писмени доказателства - нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 58 т.3, н.дело № 509/1959 година на Районен съд-В., че И. И. И. е признат за собственик на недвижим имот - Дворно място- парцела 6-та в квартал 19 , урегулирана от 366 кв.м, дворище 137 от 253 кв.м. при съседи : Д.А., Т. А. и от три страни улица. Към процесният имот през 1969 година са придадени 28 кв.м., които са заплатени по нотариален акт № 59 т.2 н.дело № 538/1969 година.
Съгласно приетия по делото нотариален акт № 187, т.8, н.дело № 954/2024 година за собственост на недвижим имот от 09.09.2024 година, нотариус В.В. е признал Б. И. И. за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ 5- 216 в квартал 16 по плана на село З. община В. с площ на УПИ 5 от 394 кв.м., ведно с построените в имота Масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м., масивна сграда / гараж/ със застроена площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота при съседи : улица, УПИ 9-219, УПИ 7-217, УПИ4-215, всички в квартал 16;
Представен като доказателство по делото е нотариален акт № 146, т. 9, н.дело № 1100/2024 година , от който се установява, че с договор за дарение на недвижим имот от 11.10.2024 година, Б. И. е дарил на Т. Б. И. - син и К. И. И. - внучка при правни права описаният по горе имот, като си е запазил правото на ползване.
Представено като доказателство по делото са удостоверение за наследници на И. И. И., от което се установява, че след смъртта си е оставил законни наследници, както следва:
Л.Д.Л. – съпруга, поминала на 07.09.1992 г.: Г. И. Х. – дъщеря: Б. И. И. – син: М. И. Н. – дъщеря, починала на 25.10.2016 г. и Д. Н. Г. – дъщеря и ищец по делото. Въз основа на 3 удостоверението се установява, доколкото дъщерята на И. И. И. и Л.Д.Л. - М. И. Н. е починала на 25.10.2016 г., то останалите три деца Б. И. И., Д. Н. Г. и Г. И. Х. са придобили по наследство по 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.
По делото е приложено и копие от нотариално дело № 954/2024 г. по описа на Нотариус А.В., схема и данъчна оценка на имота.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
Разпитан свидетеля Л. Х. Д., дъщеря на Г. Х. заявява, че майка й, Д. и Б. притежават имот. Къщата е на дядо й И. Л. В къщата живее вуйчо й – Б. И.. Б. И. живее в къщата сам.
Той живеел с нейната баба и дядо там, заедно със съпругата си и синовете му. Майка й Г. живее на главната улица. Не знае какво е разстоянието, като метри колко е, може би е около 500 метра, но няма представа. Д. живее към училището, в друга посока. Свидетелката живее в къщата на съпруга си и са съседи с имота на И. Л. Имотът, в който живее Б., е посещаван от нейната майка и от свидетелката включително до миналата година 2024 г. Гледала животни там. Б. И. не е споделял, че той иска да бъде собственик на имота. На 05.02.2025 г. разбрала, че има два нотариални акта за имота. Отишла в данъчната служба, за да плати данъците, тогава й казали, че Г. и М. са на нула, защото има два нотариални акта.
Поинтересувала се и разбрала, че на 09.09.2024 г. Б. си е извадил нотариален акт на негово име. Направила справка в кадастъра. Нейната сестра, свидетелката и Д. отишли при Б. и го попитали какво става, и какво се случва. Б. бил категоричен и казал, че ще се съдят. Пред свидетелката, пред майка й и пред Д., Б. не е заявявал, че претендира за къщата и че само той, ще е собственик. Той ги е лишил от ползването на имота. Свидетелката заявява, че има ключ от имота. С Б. са в прекрасни отношения, живее до него. Постоянно се търсили и си помагали. Б. не е заявявал пред никой, че този имот е негов. За имота не е ставало въпрос, че ще е само на Б. И., никой не е претендирал за тази къща. Прозорците на първия етаж и входната врата се сменили от Б. И. и от съпругата му М. И.. Това било през 2010 г., защото тя 2013 г. починала. Бил направен ремонт на банята от Б. през 2023 г. – сложил бойлер и през 2025 г. се сменила вратата от Т. – сина му, защото била изгнила. В банята няма плочки, няма моноблок. В банята има бойлер, душ и плочки. За последно в имота била на 28.11.2025 г. С Б. не са говорили за имота, когато била там на 28.11.2025 г. Синът и внучката на Б. не посещават имота. Т. живее в с. З., в нова къща, която е подарена от Б. И.. К. живее в гр. С..