Решение № 161 от 14.08.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 92/2024
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 14.08.2024
- В сила
- 27.09.2024
- Състав
- Кристиян Велков Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.18, т.2 · Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Разлог, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Кристиян Стоилов, Адм. нак. дело №
20241240200092 по описа за 2024 г.
Производството по делото е образувано по жалба на Г.Д.Г., ЕГН*, с адрес в г.С., о.В.Т., у.
„М.“№2, в.Б, е.3, а.22, против НП №* от 15.01.2024 г. издадено от Н-ка на РУ-Р., за нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ общо на 210.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити с/у акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В СЗ жалбоподателя не се явява лично, процесуалният представител адв. С. от АК-Б., взима становище по същество, с което пледира, че жалбата е основателна и доказана, и моли да бъде уважена. Прави искане за разноски.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона, с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.11.2023 г., около 18,20 часа в г.Р., на у.„Г.Д.“, в района на магазин „Л.“, в посока на движение към път II-19, жалбоподателят Г. е управлявал л. а. марка и модел „Ш.С.“ с рег.№*, собственост на фирма „С.Б.“ООД, ЕИК*. При извършената проверка от полицейските служители М.Г. и А.Ш. било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация от 27.11.2023 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - липса на валидно сключена застраховка „ГО“. Жалбоподателят не носел и СУ на МПС от съответната категория.
АНО е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“ общо на 210.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С писмо с изх.№111600-19962 от 27.10.2023 г. с.„ПП“ е уведомила собственика на автомобила, че същият е с прекратена регистрация, като писмото е получено на 30.11.2023 г. в 10.15 часа, т.е. след датата на установяване на нарушенията.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на адм. нарушение, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са 1 нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство. Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния л. а. като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
От друга страна, в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение по чл.140, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да е извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице – в случая Г.Г. да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената Наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена регистрация.
От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на ГО, но за това действие не е уведомен собственика на автомобила към момента на установяване на нарушението, като са представени доказателства от АНО уведомяването след този момент. Следователно, при извършеното служебно прекратяване на регистрацията, НО не е изпълнил надлежно задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи рег. табели.
Липсата на уведомяване към момента на установяване на нарушението и наличието на поставени рег. табели на автомобила, са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, с разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, която предвижда единствено отбелязване в АС на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му.
Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от Закона, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат за настъпването на процесните обстоятелства, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява адм. нарушение. В горепосочения смисъл е и Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.
Предвид гореизложеното, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1, т.1 от ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното НП следва да се отмени в тази му част.
С обжалваното НП, жалбоподателят Г.Г. е санкциониран и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, а именно - не носи СУ на МПС, при наличие на издадено такова.
Това нарушение е установено при проверката, за който факт свидетелства и разпитания пряк свидетел Ш., като нарушението е установено в момента на осъществяване на управлението 2 на автомобила. По този факт не се спори от страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на адм. нарушение, така и от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателя е управлявал въпросният автомобил към момента на извършваната му проверка. С тези си действия жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна.
Съдът приема адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за виновно осъществено от субективна страна, тъй като Г. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
След като АНО правилно е квалифицирал нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на адм. наказания е съобразил приложимите в случая правни норми, правилно на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложил адм. наказание „глоба“ от 10,00 лева, което е и единствената императивно установена алтернатива на законодателя за това нарушение. Именно императивния характер на вида и размера на така наложеното адм. наказание водят до извод, че същото е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и обуславя неприложимостта в казуса на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Така наложеното наказание в императивно установен размер, съдът намира за съобразено със закона, тежестта на констатираното нарушение и адекватно на извършеното, като именно наказания в този размер ще осъществят целите си по чл.12 от ЗАНН. Изложеното мотивира съдът да потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното НП в тази му част, касателно адм.нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски. Представено е доказателство за заплатено адв. възнаграждение от 550,00 лева, но е направено възражение за прекомерност на същото. Тъй като делото не се характеризира с правна и фактическа сложност, съдът намира, че следва да редуцира адв. възнаграждение до минималния размер от 400.00 лева, като присъди на жалбоподателя сумата от 380,95 лв., съразмерно с уважената част от жалбата.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №* от 15.01.2024 г., издадено от Н-ка на РУ-Р., в частта относно нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Г.Д.Г., ЕГН*, с адрес в г.С., о.В.Т., у.„М.“№2, в.Б, е.3, а.22, е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП №* от 15.01.2024 г., издадено от Н-ка на РУ-Р., в частта относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, на Г.Д.Г., ЕГН*, с адрес в г.С., о.В.Т., у.„М.“№2, в.Б, е.3, а.22, е наложена „глоба“ от 10,00 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б., да заплати на жалбоподателя Г.Д.Г., ЕГН*, с адрес в г.С., о.В.Т., у.
„М.“№2, в.Б, е.3, а.22, сумата от 380,95 лв., разноски за адв. възнаграждение по настоящото производството, съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3