Решение № 6955 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6955 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100500772 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20095868 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 63717/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 123-и състав, са отхвърлени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Н. Л. Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6710,30 лева – главница, представляваща неплатено задължение за доставена от „Топлофикация София“ ЕАД в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 093182, неплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура № 0055940978/31.07.2014 г. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както и неплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура № 0064953583/31.07.2015 г. и в обща фактура № 0075601946/31.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.09.2017 г. – на която дата е депозирана исковата молба, до изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 1339,82 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 28.08.2017г.; с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 41,37 лева – стойност на предоставена в периода от месец 06.2014 г. до месец 06.2016 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.09.2017 г. – на която дата е депозираната исковата молба до изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 9,31 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 08.08.2014 г. до 28.08.2017 г., като неоснователни и недоказани.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че съдът неправилно не е кредитирал заключенията по назначените експертизи с аргументи, че същите са изготвени въз основа на неприети по делото документи. Твърди, че при изпълнение на своите задачи вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които се съхраняват в държавни 1 учреждения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник – Н. Л. Г., не е подал отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач – „ПМУ София“ ООД, не е взело становище

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност намира следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Страните не спорят пред настоящата инстанция, че ответникът е клиент на топлинна енергия, като това се установява и от събраните по делото писмени доказателства. По делото е представено писмо от Столична община – район „Възраждане“, съгласно чието съдържание с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 24.07.1985 г. Столичен народен съвет, Районен народен съвет „Димитровски“ е продал на Л. Г. Л. и Ц. Б. Л.а апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 20, ет. 6. Не е спорно, а и от представените по делото удостоверения за наследници на Л. Г. Л. и Ц. Б. Л.а се установява, че ответникът Н. Л. Г. след смъртта на Ц. Б.

Л.а е единствен наследник. Ответникът не твърди, нито установява той, респ. неговите наследодатели да са се разпоредили с правото на собственост върху имота. При това се установява за целите на процеса, че през исковия период собствеността върху топлоснабдения имот принадлежи на ответника Н. Л. Г., като между страните е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

По отношение на количеството топлинна енергия пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), чийто предмет на изследване е периодът на доставяне на топлинна енергия от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно приетото заключение, от което се установява, че начислените суми от „Топлофикация София“ ЕАД са изчислени съобразно действащите към изследвания период нормативни документи.

Посочено е, че в процесния имот за съответния период не е извършен отчет поради липса на осигурен достъп, поради което топлинната енергия за отопление е изчислена по служебен разход на максимална мощност на радиаторите по реда на т. 6.7. от Наредба № 16334/06.04.2007 г., т.е. прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС. По отношение на сумите за топла вода и поради липса на достъп за отчет тези суми са изчислявани на база 2

3 броя потребители съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., съгласно който при липса на узаконен водомер в имота или достъп за отчет се начисляват по 0,14 куб.м. на един потребител за едно денонощие. Съгласно заключението на приетата СТЕ сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за процесния период с включен ДДС, са сумите, начислени от „Топлофикация София“ ЕАД, в размер на 4438,52 лева.

По делото е прието и заключение на съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), което следва да се кредитира като пълно и обосновано. Посочено е, че таксите за ФДР за исковия период – 01.05.2013 г.- 30.04.2014 г. и 01.05.2014 г.-30.04.2016г., са в размер на 41,37 лева.

Вещото лице е посочило, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на процеса, които да са осчетоводени. Не могат да бъдат споделени наведените от ответника в отговора на исковата молба доводи за недоказаност на задължението, обосновани с липсата на издадени фактури съгласно изискванията на Закона за счетоводството, тъй като задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.

Предвид изложеното следва да се посочи, че неправилно районният съд не е кредитирал изготвените по делото СТЕ и ССчЕ, като оплакването на въззивника в тази връзка е основателно. При липсата на заявено в срока и по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението на СТЕ и ССчЕ от страна на ответника, както и при липсата на доказателства, опровергаващи заключението на вещото лице, се налага изводът, че заключенията следва да се кредитират. В принципен план няма пречка експертиза да бъде изготвена и въз основа на документи, неприети като доказателства по делото. Освен това, ако експертно заключение се базира на документи, неприети като доказателство по делото и страна в процеса възрази срещу тяхната достоверност, съдът е длъжен да събере тези доказателства и да осигури възможност за оспорването им. В настоящия случай обаче ответникът не е релевирал възражения срещу достоверността на документите, върху които вещото лице е изградило заключението си, поради което и не са налице пречки за кредитирането на изготвените по делото експертизи.

Само за пълнота следва да се посочи, че обстоятелството колко точно количество енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК.

По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК понятието „периодични плащания по смисъла“ на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При тези съображения и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в това число и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички изброени признаци и следва да се считат за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

По отношение на вземанията за периода м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г. приложими са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. до края на месеца, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Задълженията за този период са погасени по давност на 03.03.2017 г., т.е. преди предявяване на осъдителния иск на 13.09.2017 г.

За периода от м. 03.2014 г. до м. 04.2016 г. са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, съгласно чийто чл. 33, ал. 1 клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на продавача. По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на 3 задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им по аргумент от чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно задълженията за периода 01.03.2014 г. до 31.08.2014 г. са погасени по давност, като за последния месец тригодишната давност е изтекла на 31.08.2017 г., т.е. преди предявяване на осъдителния иск на 13.09.2017 г. Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.09.2014 г. до 30.04.2016 г. При тези съображения вземането за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважено за периода м. 09.2014 г. – м. 04.2016 г. в размер на 4070,48 лева.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4981f528-bb11-4442-bca3-0bc081081a0b