Решение № 5 от 05.01.2026, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Радомир, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100893 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Л. К. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Р., кв.“А.“ ., ет. ., ап. ., чрез адвокат - пълномощника Л. К. Б. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.„Т.” № ., ет. ., офис № ., е предявила иск против ответника „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: С., р-н С., ж.к.“М.“, бул.“Б.“ № ., бл.., вх. ., ет. ., управители С. Н., Я. Ч. и Н. Л., с който моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, да обяви Договор за потребителски кредит № ., сключен на 27.12.2024 г. между Л. Б. и „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Моли, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, съдът да осъди ответника П. К.

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да й заплати сумата от 751.02 лв., представляваща неоснователно обогатяване, поради това, че е изплатено по нищожен договор.

Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ./27.12.2024 г., по силата на който й е бил предоставен кредит от 11403 лева, които следвало да върне за 26 месеца при лихвен процент от 53 % годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 67.40 %. Според ищцата самият лихвен 1 процент противоречи на закона, което е прието единодушно в съдебната практика Ответникът „П. КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № ., бл. ., вх. ., чрез пълномощника юрк. Г. Пл. А. е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че исковата молба е нередовна, а разгледана по същество - неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че между същите е налице сключен Договор за потребителски кредит № . г. сключен на 27.12.2024 г. между, с който „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на заемодател, е отпуснало на Л. Б., в качеството й на заемател, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на ищцата сума в размер на 4000 лева, подлежащ на връщане на 36 месечни погасителни вноски, при лихвен процент (ГЛП) – 53 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 67.40 %, при месечна вноска от 222.01 лв. Общата сума за погасяване възлиза на 7993.02 лв. Ищцата не оспорва, че е усвоила сумата.

По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № ./30.12.2004 г. по гр. д. № ./2003 г. на ВКС, 11 г. о., Решение №./18.05.2006 г. по гр. д. N° ./2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № ./09.01.2009 г. по гр. д. № ./2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №./10.07.2015 г. по гр. д. № ./2014 г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 27.12.2024 г. е била 13.04 % (съответно трикратния и размер е бил — 39.12 %). По този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;

Същевременно ГПР е 67.40 %, а съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва., ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата сума от неустойката.

В Допълнителното споразумение към Договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение в срок от 14 дни. Страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1 800 лв., разсрочена за 12 месеца.

В доказателствена тежест на ищцата по отрицателния установителен иск е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, респ. на клаузата за предоставяне на обезпечение, съответно, че с уговарянето в договора и в клаузата не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и не се надвишава 2 законовия размер на ГПР, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, съдът намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищцата Л. К. Б. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищцата има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е задължил да предостави на ищцата парична сума срещу задължението на последната да я върне.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 67.40 %, като дори и формално не е изпълнено изискването на чл.

11, ал. 1, т.10 ГПК, тъй като максималният процент е 65.20 % - петкратния размер на 14.04 3

%. Отделно в този процент следва да бъде включен и размерът на уговорената неустойка.

Всичкото това е основание за прогласяване нищожността на процесния договор, като противоречащ на закона.

По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД

Предвид изхода на делото по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, сумата от 751.02 лв., платена от ищцата по договора и неоспорена от ответника, се явява недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит и подлежи на връщане от кредитора. Ето защо искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата претендираната сума.

По разноските.

В производството по делото ищцата се представлява от пълномощник, на когото не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.Л. Б. от САК. Посочено е, че ищцата се представлява безплатно от адв.Л. Б., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията, действала към момента на сключване на договора, възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА следва да бъде определено в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така, с оглед цената на предявените искове, се дължи възнаграждение в размер на 778.10 лева, платимо от ответника на адв.Л. Б..

На основание чл.78, ал.6 ГПК, предвид освобождаването на ищцата от заплащане на такси и разноски по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС - Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавни такси в размер, както следва: 190.04 лв.- по първия иск и 50 лв.- по втория иск или общи 240.04 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,от ищцата Л. К. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Р. кв.“А.“ ., ет.., ап.., чрез адвокатпълномощника Л. К. Б. от САК, съдебен адрес: гр.С. ., ул.„Т.” № ., ет.., офис № ., против ответника „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на 4 управление: С., р-н С., ж.к.“М.“, бул.“Б.“ № ., бл.., вх.., ет.., управители С. Н., Я. Ч. и Н. Л., нищожността на договор за потребителски кредит № ., сключен на 27.12.2024 г. между Л. Б. и „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ., поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: С., р-н С., ж.к.“М.“, бул.“Б.“ № ., бл.., вх.., ет.., управители С. Н., Я. Ч. и Н. Л., да заплати на Л. К. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Р., кв.“А.“ . ет.., ап.., чрез адвокат-пълномощника Л. К. Б. от САК, съдебен адрес: гр.С.., ул.„Т.” № ., ет.., офис № ., сумата от 751.02 лв. (седемстотин петдесет и един лева и десет стотинки), поради това, че същата е изплатена без основание.

ОСЪЖДА „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: София, р-н С., ж.к.“М.“, бул.“Б.“ № ., бл.., вх.., ет.., управители С. Н., Я. Ч. и Н.

Л., да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.1 ГПК, на адв.Л. К. Б. от САК, с адрес на дейност: гр.С. ., ул.„Т.” №. ет.., офис № ., сумата от 778.10 лв. (седемстотин седемдесет и осем лева и десет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Л. К. Б..

ОСЪЖДА „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: С., р-н С., ж.к.“М.“, бул.“Б.“ № ., бл.., вх.., ет., управители С. Н., Я. Ч. и Н. Л., да заплати по сметка на РС - Р.в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 240.04 лв. (двеста и четиридесет лева и четири стотинки), представляваща дължими държавни такси в производството пред настоящата инстанция.