Решение № 632 от 13.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Бургас, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106039 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. Т. Р., срещу М. Д. Д., иск по чл. 108 от ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на избено помещение, представляващо прилежаща част към апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас, находящ се в гр. Б***, при граници на избата: изток – Г. Д. Г., запад – З. П. Г., север – коридор и юг – А. и С. Д., придобито по наследство от бащата на ищеца и чрез договор за дарение от майката и сестрата на ищеца, материализиран в Нотариален акт № *** г. по нот. д. № ** г. на нотариус с рег. № *** НК с РД РС-Бургас и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху това избено помещение.

Твърди се, че ищецът е придобил гореописания апартамент, ведно с прилежащото му избено помещение, както следва: 1/6 ид. ч. по наследство от своя баща Т. Р., който е придобил същия чрез Нотариален акт № ** г. по нот.д. № ** г. на нотариус при РС – Бургас и 5/6 ид ч. чрез дарение, осъществено от майка му (4/6 ид. ч.) и сестра му (1/6 ид. ч.). Сочи се, че към настоящия момент избеното помещение се владее от ответника, без правно основание.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно–деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ответникът притежава находящият се в същата сграда апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Б***, придобит през 29.05.2008 г., от който момент ответникът е получил владението върху същия, ведно с процесното избено помещение, което не е обезпокоявано до завеждане на настоящото дело.

Сочи се, че ищецът притежава и ползва друго избено помещение. По изложените 1 съображения се поддържа, че собствено на ищеца е друго избено помещение различно от процесното, поради което предявеният иск е неоснователен. В условията на евентуалност е направено възражение за придобивна давност по отношение на избеното помещение започнала да тече през 29.05.2008 г., до настоящия момент.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно–деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявения иск.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представените Нотариален акт № ** г. по нот.д. № ** г. на нотариус при РС – Бургас /л. 8/, удостоверение за наследници /л. 12/ и Нотариален акт № *** г. по нот.д. № ** г. на нотариус рег. № *** на НК /л. 10/ се установява, че Т. Р. е придобил от Бургаски народен съвет, по реда на чл. 55г ЗПИНМ, правото на собственост върху апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Б*** и избено помещение при граници на избата: изток – Г. Д. Г., запад – З. П. Г., север – коридор и юг – А. и С. Д., както и че след смъртта му, е оставил за наследници по закон ищеца и неговата дъщеря, и преживяла съпруга, като последните двама са прехвърлили идеалните си части на ищеца.

По делото не е спорно, а и от представените Нотариален акт № *** г. по нот.д. № * г. на нотариус при РС – Бургас /л. 63/ и Нотариален акт № * г. по нот.д. № * г. на нотариус рег.

№ * на НК /л. 35/ се установява, че ответникът е придобил от Бургаски народен съвет, по реда на чл. 55г ЗПИНМ, апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Б***, ведно с избено помещение, при граници - изток – З. П. Г., запад – коридор, север – коридор и юг – Р. М. Р..

Страните по делото не спорят, че процесното избено помещение се владее от ответника към момента на предявяване на настоящия иск.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно – техническа експертиза се установи, че в архива на община Бургас липсва архитектурен проект за разпределение на избените помещения в бл. **. Установява се, че описаното в нотариалния акт на ищеца избено помещение съвпада по граници с фактическото разположение на процесната изба, което фактическо разположение, след оглед на подблоковото пространство, е отразено в приложената към експертизата схема - оцветено с жълт цвят, но действителната му площ е 7,20 кв. м., а не посочените в нотариалния акт 4 кв. м. Установява се, че в сградата не е намерено избено помещение, идентично по граници с избеното помещение, описано в нотариалния акт на ответника /л. 53/.

По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелката М. К. /сестра на ищеца/, от чийто показания се установява, че при първоначалното нанасяне в апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас същият е имал изба, която е била в съседство от двете страни с на П. З. баща му и от другата страна Г. и И., а избата към апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас се е намирала по средата /л. 74/.

По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелят П. З. Г. /домоуправител на блока/, от чийто показания се установява, че същият познава ищеца от построяването на блока, а ответника – от закупуването на апартамента му. Установява се, че ищецът има и ползва точно определено избено помещение, което е ползвано и от неговите родители и което е опразнил след завеждане на настоящото дело, а ответникът ползва избеното 2 помещение, което е получил при покупка на апартамента и което е ползвано преди това от продавачите, като през последните 10 – 15 г. е нямало смяна на избени помещения.

Установява се, че всички изби в блока са пристроени след построяване на сградата, като всички собственици по взаимно съгласие са определили кой, кое избено помещение да ползва /л. 73/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на ревандикационния иск, ищецът следва да установи, че е придобил правото на собственост върху процесното избено помещение на твърдяното в исковата молба придобивно основание. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително, направеното материалноправно възражение за придобивна давност. Във връзка с последното, ответникът следва да установи и че, съобразно изискванията на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в сградата съществува жилище с повече от едно складово помещение, тоест, че складовите помещения в сградата са повече от жилищата.

Страните не спорят, а и от представените Нотариален акт № ** г. по нот.д. № ** г. на нотариус при РС – Бургас /л. 8/, удостоверение за наследници /л. 12/ и Нотариален акт № *** г. по нот.д. № ** г. на нотариус рег. № *** на НК /л. 10/ се установява, че Т. Р. е придобил от Бургаски градски народен съвет, по реда на чл. 55г ЗПИНМ, правото на собственост върху апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Б*** и избено помещение при граници на избата: изток – Г. Д. Г., запад – З. П. Г., север – коридор и юг – А. и С. Д., както и че след смъртта му, е оставил за наследници по закон ищеца и неговата дъщеря, и преживяла съпруга, като последните двама са прехвърлили идеалните си части на ищеца.

От договор за покупко-продажба от 31.12.1966 г., материализиран в Нотариален акт № ** г. по нот.д. № ** г. на нотариус при РС – Бургас е видно, че Т. Р. – наследодател на ищеца, се е съгласил да придобие от Бургаски градски народен съвет, по реда на чл. 55г ЗПИНМ, правото на собственост именно върху избено помещение при граници на избата: изток – Г. Д. Г., запад – З. П. Г., север – коридор и юг – А. и С. Д., което съобразно заключението на вещото лице по възложената съдебно – техническа експертиза /л. 53/, което съдът кредитира, като неоспорено от страните, съвпада по граници с фактическото разположение на процесната изба, което фактическо разположение, след оглед на подблоковото пространство, е отразено в приложената към експертизата схема - оцветено с жълт цвят, но действителната му площ е 7,20 кв. м., а не посочените в нотариалния акт 4 кв. м. От заключението се установи и че в сградата не е намерено избено помещение, идентично по граници с избеното помещение, описано в нотариалния акт на ответника.

Изложеното е достатъчно, за да се направи категоричен извод, че въз основа на сключения договор от 31.12.1966 г., Т. Р. – наследодател на ищеца, респ. ищецът по наследство и чрез дарение е придобил правото на собственост върху избеното помещение, предмет на настоящото дело.

В тази връзка, неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение, че с придобиването на апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, ответникът е придобил и процесното избено помещение, доколкото видно от самия Нотариален акт № *** г. по нот.д. № * г. на нотариус при РС – Бургас /л. 63/ е, че праводателите на ответника са придобили от Бургаски градски народен съвет, по реда на чл.

55г ЗПИНМ избено помещение, при граници - изток – З. П. Г., запад – коридор, север – коридор и юг – Р. М. Р., което не съответства по граници на фактическото разположение на 3 ползваното от ответника процесно избено помещение, респ. придобитото от ответника избено помещение е друго, различно от избеното помещение, предмет на настоящото дело.

Направеният извод не се разколебава от обстоятелството, че считано от 1966 г., до настоящия момент, собствениците на апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас и апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, респ. техните правоприемници, фактически ползват избени помещения различни от тези придобити от Бургаски градски народен съвет, тъй като фактическото ползване няма отражение върху вещноправния ефект, който е настъпил въз основа на договорите за покупко-продажба, сключени през 1966 г.

Изводът за неоснователност на главното възражение на ответника налага разглеждането на направеното в условията на евентуалност възражение за придобивна давност.

Въпреки указаната на ответника тежест на доказване, включително по реда на чл.

146, ал. 2 ГПК, същият не ангажира доказателства, че в съответствие с императивното изискване на чл. 110 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в сградата съществува жилище с повече от едно складово помещение, тоест, че складовите помещения в сградата са повече от жилищата. Следователно, безпредметно е да се изследва дали са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност, доколкото действащата нормативна уредба не позволява съществуването на жилище без избено помещение, каквото би се случило ако бъде уважено възражението за придобивна давност и при наличие на брой избени помещения, равен на този на жилищата.

Страните по делото не спорят, че процесното избено помещение се владее от ответника към момента на предявяване на настоящия иск.

По изложените съображения, съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представените доказателства. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 77 лева, депозит за вещо лице в размер от 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева. Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1027 лева, която конвертирана съобразно ЗВЕРБ възлиза на 525,10 евро, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.