Решение № 460 от 20.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 20.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТОНИ ГЕТОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Калина Накова, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 1765 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 04.07.2018г. по нохд № 5937/2017 г. Софийски районен съд, НО, 2 състав е признал подсъдимия Б.Л.Б. за виновен в това, че на 02.09.2016 г. в гр. София,ж.к.*********се заканил на С.Й.Б. с убийство-извадил пистолет и я заплашил с думите „Ще *********” и това заканване е възбудило основателна страх от осъществяването, поради което и на осн. чл.54 вр. чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца,изпълнението на което на осн. чл.

66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.

Против присъдата на първата инстанция е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Б. , в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане за отмяна на присъда и постановяване на нова – оправдателна такава, като в тази връзка се посочва, че при постановяване на осъдителната присъда първоинстанционният съд не е взел предвид, че по делото има доказателства, които оборват обвинителната теза.

Твърди се, че обвинението не е доказано по безспорен начин.

Присъдата се оспорва и от частната обвинителка в частта за наказанието.В жалбата се твърди,че определеното наказание е снизходително и следва да бъде увеличено.Прави се искане и за прилагане на пробационно мярка в рамките на изпитателния срок на отложеното наказание.

В съдебно заседание,защитата поддържа въззивната жалба и депозираното към нея допълнение, като моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда.

Повереника на частната обвинителка поддържа жалбата си и доводите изложени в нея.

Представителят на СГП моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.Счита ,че и двете жалби срещу нея са неоснователни.

Подсъдимият моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.

След изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че събраните по делото доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се различава съществено от възприетата от районния съд, а именно:

Подсъдимият Б.Л.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, с ЕГН **********. Той не е осъждан (реабилитиран по право) и липсват данни спрямо него да е прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Б. е със средно образование и заема длъжност „главен старшина" в НСО. Постоянният му адрес се намира в гр.

София, ж.к."*********.

Към 2016г. подсъдимият съжителствал със съпругата си - пострадалата свид. С.Б.. Отношенията между брачните партньори от дълги години били белязани от ежедневни конфликти, провокирани от взаимни обвинения в изневяра, злоупотреба с алкохол от страна на подсъдимия и неспособност за общуване. Често проявление в последните години намирала и физическа саморазправа от страна на подсъдимия, за която обаче свид. Б. отказвала да споделя, предвид разбирането си, че се касае за строго личен, деликатен и твърде позорящ въпрос. Няколкократно през време на брака Б. напускал семейния дом, изнасяйки багажа си, но след кратко отсъствие отново се завръщал.

От брака си подсъдимият и пострадалата имали две дъщери - свидетелките И.В.и Т. Б., по- малката от които - свид. Б., все още живеела съвместно със своите родители. Свид.В.от своя страна обитавала заедно със съпруга си - свид. В.М.В. друго жилище, собственост на С.Б. и Б.Б.,***. Въпреки обстоятелството че не всички живеели в едно домакинство, връзката между момичетата и тяхната майка била ежедневна и силна, като всяка от тях била посветена в и живо заинтересована от проблемите в бащиния дом.

На 02.09.2016г., около обяд свид. Б. била на работното си място, когато съпругът й започнал периодично да позвънява по мобилния й телефон. По същото време подсъдимият бил служебно командирован до гр. Варна. По време на провежданите разговори Б. я обсипвал с обиди и закани със саморазправа, както и настоявал да се маха от дома му.

Около 17:00 часа същия ден свид. Б. се прибирала от работа в семейното жилище на горепосочения адрес. По пътя си тя срещнала свид. И.В.и нейния съпруг, завръщащи се от болнично заведение, където дъщерята била настанена поради проблеми с бременността си. Пострадалата споделила за поведението на подсъдимия с близките си и изразила опасения за състоянието му, като поела обещание, че при нужда ще потърси съдействие.

След като се прибрала в дома си, Б. започнала да се занимава с рутинни домакински дейности. Около 18:00 часа, на 02.09.2016г.

Б. също се завърнал в жилището, видимо афектиран. Между брачните партньори възникнал словесен конфликт, повод за който били подновените обвинения от подсъдимия за изневяра от страна на съпругата му. Той нанесъл и няколко удари с длан в областта на лицето на частната обвинителка, което я провокирало да излезе на балкона, търсейки сигурност със съзнанието, че преминаващите по улицата граждани биха забелязали, ако бъде нападната. В пристъп на ярост Б. взел един кухненски нож и след като го насочил към пострадалата, пристъпил последователно в хола и в спалното помещение, където започнал да разрязва безразборно матрака и да разхвърля останалите вещи.

Силно притеснена от поведението на съпруга си, Б. незабавно изпратила кратко електронно съобщение от мобилния си телефон с номер ********** на този на свид. В.- **********, със съдържание: „Идвай!". Набрала и телефон за спешни повиквания 112, търсейки съдействие за упражняваното върху нея насилие. Когато чул, че съпругата му депозира сигнал до органите на МВР, подсъдимият напуснал апартамента.

Около 18:45 часа, на 02.09.2016г. свид. В.и свид. В. пристигнали в дома на частната обвинителка. Намерили я седнала в кухнята във видимо притеснено състояние.

Възприели и пораженията върху вещите в различните помещения, причинени от поде. Б.. Решили да останат с Б., докато тя се успокои.

Около 19:30 часа, на 02.09.2016г. подсъдимият отново се завърнал в дома си. Влязъл в кухнята, където заварил съпругата си, дъщеря си и своя зет. Отново се разразил словесен конфликт между него и Б.. Агресията на подсъдимия ескалирала, като той започнал да замерва съпругата си с малки предмети и хляб, намерени на произволни, достъпни места в кухнята. Изненадващо, без да бъде провокиран, поде.

Б. извадил от кобур, прикрепен към кръста му, пистолет, разпознат от пострадалата като служебното му оръжие и го насочил към нея, след което, размахвайки го, изкрещял към нея: „Ще те убия, курво, изчезвай, спин, сифилис такъв!". Така обективираната вербална агресия силно повлияла върху пострадалата, която се притеснила от вероятността Б. да реализира своята заплаха с оглед поведението му, видимо неовладяното му състояние и държания от него предмет. Дъщерята на частния обвинител, силно разстроена, застанала пред баща си и започнала да апелира към него да се успокои. Свидетел В. не посмял да се намеси, за да не предизвика по- тежки последици. Свидетел Б. от своя страна седяла безмълвна и объркана. Притеснена за своя живот и за сигурността на присъстващите в помещението свои близки, тя посегнала към телефона си, за да потърси съдействие от полицейските власти. Когато Б. забелязал, че пострадалата възнамерява да осъществи разговор, се изтеглил към входната врата на апартамента, излязъл и се оттеглил в неизвестна посока. В този момент дъщерята на частната обвинителка взела телефона от майка си и подала сигнал чрез дежурния център към Дирекция „Национална система 112" - МВР, описвайки точното местоположение и кратко съдържание на събитията.

Около 20:50 часа на 02.09.2016г. на мястото на инцидента пристигнал полицейски екип в състав свидетелите В.П.и В.А.- служители при 07 РУ - СДВР. Пред органите на реда свид. Б., дъщеря й и нейният съпруг пресъздали случилото се. По настояване на пострадалата полицаите влезли в жилището и непосредствено възприели обстановката, оставена от подсъдимия в гостната и спалнята.

По съвет на полицейските служители частната обвинителка, придружена от близките си, се насочила към сградата на 07 РУ - СДВР, за да депозира писмен сигнал и да предостави сведения. Докато се отправяли към районното управление, неочаквано телефонът на пострадалата иззвънял. Тя видяла, че номерът е на съпруга й, при което вдигнала. Разговор не бил проведен, но се чувал ясно гласът на Б., който по същото време споделял с някого за инцидента по- рано в жилището, като акцентирал, че е всял с действията си смут у членовете на своето семейство.

Отправената на

02.09.2016г. закана с убийство от Б. предизвикала у пострадалата страхово състояние, което нарушило нейното спокойствие и довело до макар и кратковременен емоционален дисбаланс. Породеният у нея уплах не й позволил да се завърне в дома си, в резултат на което още същата вечер, заедно с по-малката си дъщеря - свид.

Т. Б., на която тя незабавно споделила за инцидента, останала да пренощува в жилището на свид. В.а. През следващите дни тя трайно се настанила там.

На 12.09.2016г. по настояване на Б. свид. Т.

Б. и свид. И.В.посетили бащиния си дом, за да съберат вещите на своята майка и да вземат домашния любимец на по- малката сестра. Пристъпвайки в жилището двете момичета намерили забити с ножове и ножици по вратите на спалнята и други помещения, ръкописно изписани бележки.

Девойките разпознали върху тях почерка на своя баща, като били силно смутени от съдържанието на четири от тях, което гласяло: „****** при Г.", „Спин Вън", „Трипер при Г." и „Сифилис в Трън". Свид.

Т. Б. взела тези хартиени отрязъци и ги занесла на своята майка.

През месец ноември 2016г. подсъдимият подал молба за разтрогване на брака му с пострадалата пред СРС. Бракът бил прекратен с решение на СРС, влязло в сила на 27.03.2017г.

По повод подадения от пострадалата сигнал било образувано досъдебно производство. В неговия ход била назначена и приета комплексна съдебно - психиатрична и психологическа експертиза на частния обвинител, в заключението на която вещите лица приели, че случилото се представлява за освидетелстваната силен психотравмиращ фактор. Отчели, че при Б. е възникнало особено емоционално състояние, даващо основание да се коментира преживяване на уплаха за живота й. Вещите лица аргументирали тезата си, че частният обвинител не страда от поведенчески изменения, същински или несъщински заболявания на психиката, които да повлияват качествено върху нейното съзнание. С оглед конкретиката на казуса възприели, че отправената закана е провокирала у освидетелстваната повишена бдителност и безпокойство. В допусната в хода на съдебното следствие допълнителна експертиза вещите лица потвърждават първоначалното си становище, като отричат наличието на нови факти, даващи основание за неговата промяна или отстъпването им от него.

В съдебното следствие е изготвена и приета графическа експертиза, занимала се с авторството на приобщените по делото ръкописно изпълнени писмени бележки, предадени от частния обвинител като намерени след напускането й на семейното жилище. Категорично вещото лице обосновава тезата си, че същите са изписани от подсъдимия.

Разпечатката съдържа 46 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/498054d8-cd90-4023-9dc9-9404d28f31c3