Решение № 172 от 22.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502261 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалби против решение № 1536 от 09.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 7252 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, десети състав.

А. А. К., К. К. И. и А. К. И. чрез адвокат П. В. обжалват решението в частта, с която е отхвърлен предявения от тях срещу П. П. Н. иск за постановяване на решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците А. А. К., К. К. И. и А. К. И., като съсобственици на ½ идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** са собственици на реална част от 3 кв.м, повдигната в жълт цвят на скицата на лист 38 от първоинстанционното дело, е заснета неправилно като част от имот с идентификатор № ***, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес в ***.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният съд въпреки събраните по делото доказателства не е направил извод за наличие на грешка в КК и неправилно е приел, че претендират за част от имота на ответницата. Спорът по делото е относно местонахождението на 1 материализираната граница между процесните имоти и правилното й отразяване на КК, а претенция за част от имота на ответницата не са заявени.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да се уважи предявеният иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в законовоопределения срок, с който същата се оспорва. Сочи се, че ищците не са установили да притежават каквито и да е права върху сочената от тях реална част, а точно обратното – те са навлезли в имота на ответницата. Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

П. П. Н. чрез адвокат Е. Е. и адвокат П. Г. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу А. А. К., К. К. И. и А. К.

И. иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П. П. Н. като собственик на ПИ с идентификатор № *** е собственик на реална част от 2 кв.м, повдигната в оранжев цвят на лист 70 от първоинстанционното дело, заснета неправилно като част от имот с идентификатор № ***, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес в ***.

Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението. Намира се, че районният съд се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като не е предявявана претенция за пространството под сградата на ищците, а досежно частта, заключена между точки 2, 1 и 5 по експертизата на вещото лице И. с площ около 1 кв.м с триъгълна форма, която част не е заета от построената сграда на ищците.

Твърди се, че решението е неясно, защото в диспозитива му не е индивидуализирана изобщо претендираната от Н. част. Също така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, а и съдът имплицитно е приел това, посочвайки, че оградата не е местена повече от 10 години, че въззивницата е собственик на процесната част, поради което и неправилно е отхвърлил иска. Желае се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да се уважи предявеният иск.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се сочи, че ищците А. А. К., К. К. И. и А. К. И. са съсобственици на ½ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна, като последното изменение на КК е от 18.03.2021 г. твърдят, че 2 посочената идеална част е придобита по наследство от К. И. К., починал на 06.01.2010 г., който е съпруг и баща на ищците. К. К. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт /НА/ № 113, том ІХ, дело № 3801/1972 г., от своя страна е придобил в собственост ¼ идеална част от дворно място, представляващо парцел ІV, имот пл.№ 5 в кв.165 по плана на град Варна, единадесети подрайон, ведно с ¼ идеална част от жилищна сграда. По силата на договор за дарение, обективиран в НА № 59, том І, дело № 1595/1982 г., К.

К. е придобил в собственост 1/6 идеална част от дворно място, представляващо имот с пл.№ 5 в кв.163 по плана на гр. Варна, единадесети подрайон, ведно с 1/6 идеална част от жилищна сграда. По силата на договор за доброволна делба от 31.03.1993 г. К. е придобил ½ идеална част от дворното място, а останалата част е собственост на сестра му Е. И. Б.. По КККР на град Варна от 2019 г. имотът на ищците е заснет като ПИ с идентификатор ***. При това заснемане обаче неправилно са отразени границите с ПИ с идентификатор *** и с ПИ с идентификатор ***. Допусната е грешка в КК, като границата между ПИ 318 и ПИ 317 е следвало да бъде заснета като права линия – продължение на границата между сградите, докато по КК е заснета като чупка към ПИ 318. Така част от имот № 318 е заснета като част от ПИ 317, като тази площ е около 3 кв.м. Твърди се, че материализираната на място граница е съществувала винаги и не е променяна, като оградата е права линия и не съществува чупката, заснета в КК.

Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците А. А. К., К. К. И. и А. К. И., като съсобственици на ½ идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ***, са собственици на реална част от 3 кв.м, повдигната в жълт цвят на скицата на лист 38 от първоинстанционното дело, която е заснета неправилно като част от имот с идентификатор № ***, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес в ***.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който искът се оспорва. Ответницата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор ***, като ½ идеална част от него е придобила по силата на договор за гледане и издръжка, а другата ½ идеална част - чрез договор за покупко-продажба. Към момента на придобивните сделки имотът е отразен с площ от 205 кв.м. Сочи се, че разположената в имота на ищците сграда, която е налична и към настоящия момент, не се намира на границата между двата имота, а на 80-90 см навътре в нейния имот. При построяване на сградата в имота на ищците в периода между 95-97 г. са допуснати отклонения и нарушения на издадения ПУП–ПРЗ, едно от които е недопустимо навлизане на изкопа и после на самата сграда в имота на Н., като навлизането е с площ от 8 кв.м. Родителите на ответницата, които живели по онова време в къщата са се възпротивили, но не се е стигнало до водене на дела и до събаряне на сградата. Излага се, че оградата е изградена без строителни книжа и 3 разрешения и навлиза в имота без основание. Сочи се, че границата по КК, одобрена през 2019 г., не е разположена съгласно плановете, нито съответства на съществуващото на място фактическо положение.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от П. П. Н. срещу А. А. К., К. К. И. и А. К. И. с искане да бъде постановено решение, по сила на което да бъде прието за установено, че Н. като собственик на ПИ с идентификатор *** е собственик на реална част от 2 кв.м, заснета неправилно като част от имот с номер ***, както и че е налице грешка в КК.

В срока за отговор на насрещния иск е постъпил такъв, с който се излага становище, че насрещният иск е неоснователен. Сочи се, че през 1972 г. на И.

К. Б. - баща на К. И. К. - с позволителен билет № 426 от 10.07.1972 г. на ГНС – Варна е било разрешено построяване на лятна кухня със ЗП от 18 кв.м, която е следвало да бъде изградена на калкан с едноетажната сграда в имота на Н., като е покривала по–голямата част от „калкана“ и през същата година била построена лятната кухня. Това положение съществувало до построяването на сега съществуващата многофамилна жилищна сграда.

Ищците не са навлезли в имота на П. Н.. В условията на евентуалност се сочи, че ищците са придобили спорната реална част от 2 кв.м въз основа на изтекла в тяхна полза давност чрез владение, осъществявано след смъртта на наследодателя им К. К. и присъединяване към него на владението, което той е установил след 1989 г.

Предявените искове са правно основание член 54, алинея 2 от ЗКИР.

Искът с това основание цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При уважен иск за собственост на недвижим имот в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на ЗКИР.

На съда е известна практиката на ВКС /решение № 73 от 06.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3789/2019 г. – І ГО, определение № 83 от 09.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3931/2020 г. – І ГО/, с която се приема, че предявяването на установителен иск за собственост за признаване на права върху идеална част от недвижим имот с твърдения за наличие на грешка или непълнота в КК, респективно предявяването на установителен иск, съединен с иск по член 54, алинея 2 от ЗКИР само от един от съсобствениците на недвижим имот, е допустимо. Правото на собственост на предявилия иска съсобственик следва в подобна хипотеза да бъде признато само в установения по делото негов обем. Ако при това съдът установи, че при нанасянето на 4 имота в кадастралната карта е допусната грешка по смисъла на § 1, точка 16 от ДР на ЗКИР, респективно имотът не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив за отстраняване на грешката по отношение на целия имот, а не по отношение само на идеална част от него, доколкото последното е и правно невъзможно.

На първо място съдът следва да обсъди наведеният във въззивната жалба на Н. довод за недопустимост на решението като произнесено по непредявен иск, тъй като районният съд се е произнесъл извън предмета на спора. Сочи, че не е предявявана претенция за пространството под сградата на ищците, а досежно частта, заключена между точки 2, 1 и 5 по експертизата на вещото лице И. с площ около 1 кв.м с триъгълна форма, която част не е заета от построената сграда на ищците. Въззивният съд при извършената проверка за допустимост на решението въз основа на правомощията си по член 269 от ГПК намира, че същото не страда от сочения порок. П. Н. като собственик на ПИ с идентификатор *** предявила иск за установяване, че е собственик на реална част от 2 кв.м, очертана в оранжев цвят на скицата на лист 70 от първоинстанционното дело, заснета неправилно като част от имот с номер ***, както и че е налице грешка в КК. Първоинстанционният съд се е произнесъл, като е отхвърлил предявеният от нея срещу А. А. К., К. К. И. и А.

К. И. иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П. П. Н. като собственик на ПИ с идентификатор № *** е собственик на реална част от 2 кв.м, повдигната в оранжев цвят на лист 70 от първоинстанционното дело, заснета неправилно като част от имот с идентификатор № ***, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес в ***. Вярно е, че мотивите на решението досежно предявеният от Н. иск касаят частта от имота, която пространствено се намира под сградата на ищците, но това води до неправилност на решението, а не до неговата недопустимост.