Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 749 от 28.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 786/2025
Вид
Определение № 749
Подписан
28.11.2025
В сила
28.11.2025
Състав
Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. София, 28.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000786 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

В подадената от „ Булкомерс-ММ“ ЕООД въззивна жалба вх.№ 92460/31.07.2025год. срещу Решение № 858/16.06.2025год. , постановено по т.д.№ 881/24год. на СГС са направени доказателствени искания , основани на разпоредбата на чл. 266, ал.3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира , че в случая не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК и искането на въззивника за събиране на доказателства във въззивното производство следва да се остави без уважение. Същото е основано на твърдения за непълен и неточен доклад по чл. 146 от ГПК и неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните.

По иска с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 , ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличие на облигационни отношение по силата на договор за продажба /доставка на стоки, както и че ищецът е предал на ответника стоките т.е. е изпълнил задълженията си, породени от договора, за които са издадени процесните фактури; получаването на стоката без възражение от получателя; получаването от фактурите от управителя на ответното дружество или друго упълномощено от него лице, както и надлежното им осчетоводяване. В случай че ищеца изпълни тази доказателствена тежест, ответникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си изцяло /в уговорените срок и размер/ или друг способ за погасяване на задължението си.

Именно по-горния начин е разпределена доказателствената тежест между страните и по настоящото дело, което е сторено с нарочно определение , постановено в закрито заседание. В него първоинстанционния съд, след като е дал правна квалификация на иска като такъв по чл. 327, ал.1 от ТЗ , е указал на всяка от страните групите обстоятелства, които подлежат на установяване в процеса . Изрично е отрази л , че ищецът следва да докаже и получаването на стоката от ответника, а ответника от своя страна- плащането на цената на доставената стока.

С оглед на горното липсва твърдяното от жалбоподателя нарушение от първоинстанционния съд на процесуалните правила във връзка с доклада,поради което ответната страна-сега жалбоподател да е била лишена от възможността да направи доказателствени искания, за да е допустимо и основателно искането й за събиране на тези доказателства във въззивното производство на основание чл. 266, ал.3 от ГПК.

Следва да се отбележи , че разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на 1 преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Такова нарушение е налице когато докладът е непълен или неточен, доказателствената тежест не е разпределена съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, както и когато в нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК не са дадени указания на някоя от страните, че не сочи доказателства относно твърдени от нея обстоятелства, но само за тези , за установяването на които носи доказателствена тежест. В случая ответната страна не носи доказателствената тежест за установяване приемането на доставената от ищеца стока, поради което и при разпределяне на доказателствената тежест правилно не са дадени указания на ищеца за установяване на обстоятелства във връзка с това обстоятелство. Ищецът е този, който твърди че е предал на ответника доставените му стоки и върху него тежи доказателствената тежест да докаже предаването и приемането на стоката от ответника , в който смисъл са и дадените му от първоинстанционния съд указания. След като обстоятелствата във връзка с предаването и получаването на доставената стока не подлежат на доказване от ответника, то същият не би могъл да се позовава на нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК и с него да обосновава искане за събиране на доказателства във връзка с това обстоятелство във въззивното производство .

Няма спор , че ответника може да ангажира доказателства за оспорване твърдението на ищеца , че му е предал доставените от него стоки и да ангажира доказателства във връзка с оспорването. Това следва обаче да стане в преклузивните за това срокове , но в случая това не е сторено от ответника и то не в резултат /както се обоснова по-горе / от извършени нарушения на съда във връзка с доклада по делото /. В писмения отговор на исковата молба , както и в допълнителния писмен отговор на ДИМ ответникът е оспорил твърденията на ищеца ,че е получил доставената му стока, но не е заявил искане за ангажиране на доказателства във връзка с оспорването ,нито е посочил такива доказателства . Това не е направил и в първото с.з. пред първата инстанция, проведено на 06.02.2025год., в което процесуалният представител на ответника-жалбоподател е заявил дори ,че няма възражения по доклада на съда. Заявените в следващото с.з. доказателствени искания във връзка с направено оспорване на представените от ищеца доказателства за установяване получаването на доставената стока от ответника се явяват преклудирани, поради което правилно първоинстанционния съд не е допуснал тяхното събиране.

Тъй като първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение отказвайки събиране на тези доказателства ,то не е налице и основанието по чл. 266, ал.3 от ГПК за събирането им във въззивното производство.

По изложените доводи, Апелативен съд- София, в настоящия си състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивна жалба вх.№ 92460/31.07.2025год. на „ Булкомерс-ММ“ ЕООД доказателствени искания .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2