Определение № 152 от 26.04.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Разград , 23.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско дело № 20213300500108 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по ч. жалба на

„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК203670940, гр.София срещу Разпореждане №612/25.ІI.2021 по чгрд № 429/ 2021г по опис на РРС, с което срещу длъжника П.Д. К., ЕГН**********, от гр.Цар Калоян, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 164,93лв. , претендирано като лихва за забава на дължими по ДПЗ главница от 1528,59лв. и договорна лихва от 683,60лв. за времето от 16.V.2018г. до 24.II.2021г.

Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното разпореждане са налице основания за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, и за постановяване на акт, с който съдът да разпореди издаване на заповед за изпълнение на претендираното в обезщетение за забава вземане в пълния му размер от

596,33лв. Не прави искане за разноски.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:

Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на въззино обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление - за неправилно и неследващо се от доказателствата в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по вземането за дължима в условия на чл. 86 ЗЗД лихва за забава на главница за разликата над уважените 431,40лв. до предявените 596,33лв.

Сезираният с производството по чл.410 ГПК съд дължи произнасяне в рамките на заявените от кредитора вземания-по размер, основание, период. Което предполага преценката му за редовността на заявлението от външна страна и за наличието на документа, доказващ валидност на основанията и изискуемост на вземанията.

1

В случая, в реквизит на подаденото от него заявление, въззивникът е индивидуализирал в предмет на претенцията си по чл.410ГПК, както следва:

- вземане в размер на 1 528,59лв., дължими, ведно със законна лихва в изпълнение на главница по Договор за паричен заем №120238, сключен на 13.IV.2017г. между конституирания в производството длъжник П.Д. К., ЕГН********** и кредитодател -„Сити Кеш“ООД, ЕИК202531869. В приложения като доказателство ДПЗ е посочено, че предоставеният на длъжника кредит е в размер на 2 000,00лв. Длъжникът се е задължил с връщане на заема за срок от три години , на равни месечни вноски при фиксиран ГПР от 48,37%; От доказателствата по делото се следва за безспорно, че относимо към дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК вземанията по заема са падежирали на 15.IV.2020г поради изтичане на договорения срок;

- вземане в размер на 683,60лв. , дължими в изпълнение на договорената за срока на договора от 15. V.2018г до 15.IV.2021г възнаградителна лихва;

- вземане в размер на 596,33лв., претендирани в обезщетение за забава на дължимите по ДПЗ главница и договорна лихва за времето от 16.V.2018г. до 24.II.2021г.

Горните вземания се претендират като цедирани на заявителя от първоначалния кредитор с твърдението за тяхната ликвидност и изискуемост.

За да остави без уважение заявлението за мораторната лихва в пълния му размер, първоинстанционният съд се е приел, че същата е договорена и изчислена в нарушение на чл.193ПК(отм.), предвиждаща изчисляването и в размера на действащата за периода законова лихва. Първоинстанционният съд погрешно е цитирал нормата на чл. чл.19 на отменения 3ПК, доколкото отношенията по заемния договор се явяват установени при действащия ЗПК, където ограничението на лихвата за забава е регламентирано в чл.33, ал.2 .

В заявлението си жалбоподателят е посочил, че размерът на лихвата за забава е изчислен в съответствие с предвидената в Общи условия към заемния договор законна лихва .

Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, като императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на потребителя по договор за потребителски кредит при допусната от него забава до заплащането само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Формирана, както е посочено в чл.7 от договора, длъжникът дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС- Решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о., Решениe № 1253 от 20.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 265/99 г., Определение № 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2018 г., II т. о., ТК. В случая също следва да се вземе предвид, че заявителят не се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към момента на подаване на заявлението е настъпила редовната изискуемост на дълга, предвид изтичане крайния срок на договора.

Жалбата срещу отказа на РРС да издаде заповед за изпълнение на заявеното до такова обезщетение за забава е основателна .

На първо място, в случая се касае за вземания-главно и акцесорно, по договор със срок на действие до 15.IV.2020г и с настъпил, според постигнатата в съдържанието му договорка – краен падеж. Т.е., не сме изправени в хипотеза на предсрочна изискуемост, при която заявителят дължи доказване на обявяването й с адресирана до длъжника покана.

На следващо място, вземанията за обезщетяване на кредитора за обективирана от длъжника забава, 2 следват падежа на всяка една от просрочените анюитетни вноски.

За да бъде уважено заявлението по чл. 410 от ГПК, същото трябва да е редовно и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В случая заявителят е конкретизирал претенцията си за обезщетение за забава, съобразно изискванията на чл. 86 от ЗЗД, при това положение, съдът в заповедното производство не би могъл да измени предмета на претенцията и да присъди суми, различни от претендираните от страната, а служебното им определяне от съда би било в нарушение на принципа на диспозитивно начало. В случая, с помощта на ел. калкулатор първоинстанционният съд е изчислил размера на лихвата за забава само върху дължимата в изпълнение на договора главница, като не е съобразил забавата на заявената в заповедното производство договорна лихва като част от месечно дължимите се анюитетни вноски.

Според извършените от настоящи съдебен състав изчисления с ел. калкулатор, дължимата се за забава на задълженията по договора мораторна лихва е в размер на 623,15лв.

Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок уговорените погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяване вредите от забавеното изпълнение на това задължение, не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на наказателната лихва отговаря и на императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

По изложените фактически и правни съображения, съдът намира жалбата за основателна. Поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №612/25.ІI.2021 по чгрд № 429/ 2021г по опис на РРС , с което срещу длъжника П.Д. К., ЕГН**********, от гр.Цар Калоян, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 164,93лв. , претендирано като лихва за забава на дължими по ДПЗ №120238/ 13.IV.2017г.главница от 1528,59лв. и договорна лихва от 683,60лв. за времето от 16.V.2018г. до 24.II.2021г и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК203670940, гр.София Заповед ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ срещу длъжника П.Д. К., ЕГН**********, от гр.Цар Калоян, Разградска обл., за вземане в размер на 164,93лв., дължимо в обезщетение за забава на дължими по Договор за паричен заем №120238/ 13.IV.2017г. главница от 1528,59лв. и договорна лихва от 683,60лв. за времето от 16.V.2018г. до 24.II.2021г

ВРЪЩА делото на РРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3