Решение № 7999 от 19.12.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш ЕН

И Е гр. София, 19.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7474 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.И.И. против З. „Л.И.“ АД *** за заплащане на сумата 50 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, ведно със законната лихва от 01.05.2014г. до изплащането, и за сумата 3064лв., представляваща лихва за забава върху доброволно изплатено обезщетение от 10 000лв. за периода 01.05.2014г.-05.05.2017г.

Твърденията са за настъпило на

01.05.2014г. на второстепенен път № 81, при км.35+950м. в землището на гр.Годеч, обл.София пътно-транспортно произшествие между л.а.Ситроен Берлинго с ДК № *******, управляван от В.С.П., и л.а.Фолксваген Пасат с ДК № *******, управляван от П.П.С., в който ищцата била пътник. Произшествието било последица от виновното поведение на водача на първия автомобил, от което ищцата получила травматични увреждания-счупване на дясна раменна кост, довела до трайно затруднение в движението на десен горен крайник и счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник, мекотъканни наранявания изразяващи се в обширно кръвонасядане в горната част на гърба и по дясната ръка, петнисто кръвонасядане в ляво бедро с оток на левия крак. Постъпила в болнично заведение в деня на катастрофата, където било проведено медикаментозно и оперативно лечение-кръвна репозиция с метална остеосинтеза с плака на дясна раменна кост и лява ключица. На 09.05.2014г. била изписана и възстановяването продължило в домашни условия. И двете ръце били обездвижени, като към настоящия момент движенията в областта на двете раменни стави са останали ограничени и болезнени, с настъпила и хипотрофия на мускулатурата в тези области. Твърди от получените травматични увреждания да е претърпяла болки и страдания, изразяващи се не само такива във физическо отношение, но и личен дискомфорт поради нуждата от ползването на чужда помощ в самообслужването и осъществяване на ежедневни дейности, продължителността на лечението, невъзможността да се възстановят в пълен обем движенията и силата в двете ръце свързано с негативни емоционални изживявания-отчаяние, тревога, чувство на непълноценност и несигурност. За претърпените неимуществени вреди отправила извънсъдебна претенция до ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач, който определил и изплатил обезщетение от 10 000лв. на дата 05.05.2017г. Изразява несъгласие с така определения и платен размер, като счита, че е занижен спрямо действително претърпените неимуществени вреди, поради което предявява иск за осъждането му за сумата 50 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането 01.05.2014г. до окончателното изплащане. Навежда, че от деня на увреждането е възникнало правото на обезщетение за забава по чл.84, ал.3 ЗЗД в размер на законната лихва, която ответникът дължи съобразно чл.227, т.2 вр. чл.223, ал.2 КЗ /отм./.

В тази връзка претендира осъждането му за сумата 3064.45лв. законна лихва за забава по чл.84, ал.3 ЗЗД върху платената част от обезщетението за неимуществени вреди от 10 000лв. за периода 01.05.2014г.-05.05.2017г.

Ответникът изразява становище платеното обезщетение да е съответно на претърпените от ищцата неимуществени вреди и съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради което оспорва основателността на предявения осъдителен иск. Релевира възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдение ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДв.П.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Претенцията се основава на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Ситроен Берлинго с ДК № *******, сключен на

28.03.2014г., а произшествието настъпило на 01.05.2014г. Предвид това и съобразно §22 ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г. приложими към спорното материално правоотношение са разпоредбите на КЗ /отм./.

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за посочения лек автомобил, с който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не е предмет на спор настъпилото на 01.05.2014г. в землището на гр.Годеч пътно-транспортно произшествие между л.а.Ситроен Берлинго с ДК № *******, управляван от В.С.П., и л.а.Фолксваген Пасат с ДК № *******, управляван от П.П.С., в който ищцата била пътник.

С присъда постановена по НОХД № 388/2015г. по описа на РС-Костинброд В.С.П. бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на л.а.Ситроен Берлинго с ДК № *******, в ляво платно за движение с посока от гр.Монтана към гр.Костинброд, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДв.П, като поради неправилно боравене с органите за управление на МПС /кормилна и спирачна система/, в момента на навлизане в кривата на десен завой на пътя, навлязъл в лентата за насрещно движение и изгубил контрол на управлявания автомобил, в резултат на което последвал сблъсък с насрещно движещ се л.а.Фолксваген Пасат с ДК № *******, управляван отП.С., и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на А.И.И., пътуваща на задна дясна седалка, изразяващи се в многофрагментно раздробяващо счупване на дясна раменна кост в горната й трета, причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок около 5-6 месеца и счупване на лява ключица, причинило трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок около 1.5-2 месеца, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.129, ал.2, пр.4, вр. ал.1 НК. На основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба.

С решение от 08.07.2016г. по ВНОХД № 381/2016г. по описа на Софийски окръжен съд присъдата на първата инстанция е изменена, като В.П.признат за невиновен в извършване на престъплението в резултат на допуснати нарушения на чл.15, ал.1 ЗДв.П, чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П и чл.44, ал.1 ЗДв.П и го оправдал в тази част, както и изменил размера на наложената глоба по чл.78а НК. Присъдата е потвърдена в частта относно извършването на престъплението в резултат на допуснато нарушение на чл.20, ал.1 ЗДв.П, изразило се в неправилно боравене с органите за управление на автомобила.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Постановения в рамките на наказателното производство съдебен акт с приложение на чл.78а НК, с който подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание има същата задължителна сила за гражданския съд.

Предвид това съдът приема за установен извършения от застрахования при ответника водач фактически състав на чл.45 ЗЗД.

Ищцата предявила пред ответника извънсъдебна претенция с образувана щета № 0000-1000-03-16-7541, по която било определено и заплатено на 05.05.2017г. обезщетение от 10 000лв. за неимуществени вреди и 3382.36лв. обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба ищцата изразява несъгласие с определеното обезщетение за неимуществените вреди, поради което страните спорят относно неговия разме.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

Относно травматичните увреждания по делото са събрани писмени доказателства /медицински документи/ и заключение на СМЕ, от които се установява, че ищцата получила закрито многофрагментно счупване на дясната раменна кост в горно-следна част; счупване на лява ключица; обширни кръвонасядания на горната част на гърба, на дясна ръка и ляво бедро. Счупването на дясната раменна кост е било тежко по вид и трудно за лечение поради своята многофрагментност, и довело до трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Счупването на лявата ключица причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В деня на произшествието била хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София с извършено по спешност обездвижване на двете фрактури с гипсова лонгета и мека превръзка, а впоследствие на 05.05.2014г. извършена операция-открито наместване на счупената дясна раменна кост и лява ключица и стабилизиране на костните фрагменти с метални плаки и винтове. На 09.05.2014г. била изписана, след което продължила лечението си амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и прием на медикаменти. Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок около 2 седмици, счупената лява ключица зараснала за срок до 30 дни, но е последвала рехабилитация и оздравителен период продължил 3 месеца; многохрагментната фрактура на дясната раменна кост зараснала за срок от 4 месеца с последваща рехабилитация или общия оздравителен период е продължил 6 месеца. В тази връзка вещото лице сочи, че претърпените костни увреждания на двата горни крайника са причинили на ищцата болки и страдания за срок около 6 месеца, като най-интензивни са били в първите 2 месеца непосредствено след катастрофата и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на съседните на фрактурата стави. Извън тези периоди е търпяла периодично явяващи се болки свързани с обща преумора, както и при рязка промяна във времето /при студено и влажно време/, когато ищцата е била принудена да ползва обезболяващи и седативни средства. Наред с търпените болки в продължение на 2 месеца не е можела да си служи и с двете ръце, което налагало чужда помощ при обслужване в ежедневието. След втория месец е можела да си служи частично с лявата ръка, а с дясната чак след четвъртия месец. Според заключението към момента счупената лява ключица е зараснала и движенията й са възстановени напълно. Счупената дясна раменна кост също е зараснала, но движението в нея е останало в непълен обем и остава ограничено с 30 градуса и ротация от 15 градуса.

Поставените метални остеосинтези не са извадени, но тъй като това се осъществява само оперативно, изваждането им ще доведе до допълнителни болки и страдания и нова рехабилитация. Вещото лице сочи още, че е възможно ищцата да получава рядко единични болки в областта на получените фрактури, отзвучаващи при употреба на аналгетици.

Въз основа тези доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази възрастта на ищцата /61 г. към деня на произшествието/, механизма на ПТП, вида и характера на получените травматични увреждания-счупвания на двата горни крайника, както и кръвонасядания по тялото в долната част, от които е търпяла болки и страдания, особено интензивни в първите два месеца и впоследствие в периода на проведената рехабилитация, но и продължаващи в периода на възстановяване общо за 6 месеца, чиято продължителност е сравнително голяма. В този период е била в невъзможност да се обслужва сама и осъществява обичайни ежедневни дейности, наложило ползване на чужда помощ съпътствано с личен дискомфорт и отрицателни емоционално изживявания. Съдът отчита обстоятелството, че независимо от зарастването на счупванията и отшумяване свързаните с тях физически болки с рядка проява при определени климатични условия, към настоящия момент ищцата е с намален обем на движенията в дясната раменна става, което също оказва негативно влияние във възможността да води нормален живот. Допълнително следва да се посочи, че е налице и необходимост от извършване на втора оперативна интервенция за изваждане на поставените в дясната раменна става метални синтези, безспорно свързано с нови болки и страдания, които също подлежат на съобразяване. Предвид това съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 20 000лв. При отчитане извършеното от ответника доброволно плащане на сумата от 10 000лв. на ищцата се следва обезщетение още от 10 000лв.