Решение № 18009 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18009 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря И. К. като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20251110151938 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против П. Г. Н. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, представляван по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК от назначения особен представител адв. В. Г. В..

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 и чл.

153 от ЗЕ, за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на следните парични вземания, за които по ч.гр.д. № 30346/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 63-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно:

1. Сумата в размер на 1 912,55 евро (хиляда деветстотин и дванадесет евро и 55 цента), с левова равностойност 3 740,62 лева, представляваща дължима и незаплатена главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „З. П.“, АДРЕС (абонатен № 327791, инсталационен № 4000327296), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 22.05.2025 г., до окончателното изплащане;

2. Сумата в размер на 316,52 евро (триста и шестнадесет евро и 52 цента), с левова равностойност 619,06 лева, представляваща мораторна лихва (обезщетение за забава) върху главницата за топлинна енергия, начислена 1 за периода от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г.;

3. Сумата в размер на 17,23 евро (седемнадесет евро и 23 цента), с левова равностойност 33,69 лева, представляваща дължима и незаплатена главница за извършената услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“ за същия топлоснабден имот за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане;

4. Сумата в размер на 4,10 евро (четири евро и 10 цента), с левова равностойност 8,01 лева, представляваща мораторна лихва (обезщетение за забава) върху стойността на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г.

Ищецът претендира присъждане и на направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че ответникът П. Г. Н. е единствен законен наследник на Л. П. Н. (починала на 29.01.2021 г.), която приживе е придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 5 в бл. 100, вх. Б, ж.к. „З. П.“, гр. София. Поддържа се, че в качеството си на собственик на топлоснабдения имот ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, при действието на публично оповестените и одобрени от КЕВР Общи условия на дружеството. Сочи се, че сградата – етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа с въведена система за дялово разпределение, възложена на правоприемника на „МХ Елвеко“ ООД – „Далсия“ ООД. През процесния период сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски и са изготвени годишни изравнителни сметки за отчетните периоди 2022/2023 г. и 2023/2024 г., като поради липса на осигурен достъп за индивидуален отчет на уредите начисляването е извършено по реда на действащата Наредба за топлоснабдяването. Тъй като задълженията не са погасени в 45-дневния срок след издаването им, тоест на падежа, за ищеца са възникнали и акцесорните вземания за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определение на съда, постановено по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството, извършващо дяловото разпределение – „ДАЛСИЯ“ ООД (правоприемник на „Далсия Елвеко“ ООД и „МХ Елвеко“ ООД), ЕИК 041029500.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Навежда съображения, че ищецът не е представил годни доказателства, че ответникът е собственик или вещен ползвател на имота за процесния период; че Общите условия не са надлежно публикувани и не са влезли в сила; че липсва доказана реална доставка и реално потребление на топлинна енергия в имота; както и че представените извлечения от сметки представляват частни свидетелстващи документи, изхождащи от самия ищец, които нямат материална доказателствена сила. Поради акцесорния им характер оспорва и претенциите 2 за лихви и за услугата дялово разпределение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не заявява становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и иск по чл. 86 ЗЗД.

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 30346/2025 г. по описа на СРС. След указания на заповедния съд, е предявена искова молба, дала повод за образуване на настоящото производство.

При така дадената правна квалификация и съобразно чл. 154 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадането в забава на ответника.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС.

От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 1026 от 24.02.2026 г., издадено от Столична община – Район „К. П.“, справка от НБД „Население“ и писмо изх. № РОЛ14-2800-451/2806-3 от 16.04.2020 г. на кмета на Район „К. П.“, се установява по безспорен начин, че недвижим имот – 3 жилище, представляващо апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „З. П.“ (със старо наименование ж.к. „Х. М.“ съгласно удостоверение за идентичност изх. № 68-00-305/19.03.2015 г. на „ГИС – София“ ЕООД), АДРЕС, е придобит от Л. П. Н. по преписка № ДИ 03-368 от 10.12.1985 г. Същата е починала на 29.01.2021 г. (Акт за смърт № 0292/08.04.2021 г.) и е оставила за свой единствен законен наследник сина си – ответника П. Г. Н., ЕГН **********.

По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за извършен отказ от наследство от страна на ответника по реда на чл. 52 ЗН, нито за прехвърляне на вещните права върху имота в полза на трети лица преди или през процесния период.

Установява се от представените протокол от Общо събрание на етажната собственост от 20.06.2002 г. и договор № 489 от 14.10.2002 г., че в сградата – етажна собственост, в която попада топлоснабденият имот, по надлежния законов ред е въведена система за индивидуално дялово разпределение на топлинната енергия, възложена на търговеца „МХ Елвеко“ ООД, преобразувано впоследствие в „Далсия Елвеко“ ЕООД и понастоящем „Далсия“ ООД – трето лице – помагач по делото. Между ищеца и фирмата за дялово разпределение действа договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ от 09.06.2020 г.

В тази връзка е неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че не се доказва, че именно ответникът е собственик, както и твърдението, че не се е доказало реалното ползване на имота, респективно топлинната енергия. Неоснователно е и възражението, че ищецът следва да установи фактическото ползване на имота, респективно личното потребление на топлинна енергия от ответника. Съгласно чл. 153, ал.

1 ЗЕ качеството „клиент на топлинна енергия“ възниква по силата на закона за собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имоти в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция, и не е обусловено от фактическото обитаване на жилището или от лично потребление на топлинна енергия. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

За процесния топлоснабден имот при ищеца се води партида с абонатен № 327791, като за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ищецът е издавал месечни фактури по прогнозен разход, а след края на всеки от двата отоплителни сезона (2022/2023 г. и 2023/2024 г.) третото лице – помагач е изготвило окончателни индивидуални изравнителни сметки за използваната топлинна енергия.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил реалното доставяне на топлинна енергия, като същевременно изрично се е противопоставил на допускането на поисканата от ищеца СТЕ с довод, че относимите обстоятелства могат да бъдат установени от документите, намиращи се у третото лице помагач. Такива документи са представени по делото – индивидуални справки за използвана топлинна енергия за двата процесни 4 отчетни периода, както и два констативни протокола за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. От двата протокола е видно, че имотът е бил посетен на 10.06.2023 г. и на 16.06.2023 г., както и на 16.05.2024 г. и на 30.05.2024 г. и за апартамент № 5 не е осигурен достъп.

От индивидуалната справка, представена по делото, за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. се установява, че в имота са налице две отоплителни тела – радиатори с мощност 2114 W и 1812 W, за които поради неосигурен достъп разходът е определен служебно. Разпределена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при отопляем обем на имота 105 куб. м, както и за отопление на стълбището. За БГВ също е отразен неосигурен достъп за целия отчетен период и служебно е определено количество от 51,10 куб. м топла вода. Общият разход за абоната след изравняването възлиза на 13,90761 MWh.

Аналогични данни се съдържат и в справката за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. – за същите две отоплителни тела разходът е определен служебно поради неосигурен достъп, разпределена е енергия за сградна инсталация при отопляем обем 105 куб. м, а за БГВ служебно е определено количество от 50,96 куб. м. Общият разход за абоната след изравняването е 10,26766 MWh, при максимален специфичен разход 0,61086 Дел./W. И в двете справки процесният апартамент № 5 изрично е посочен сред имотите с неосигурен достъп, като това обстоятелство се подкрепя и от представените констативни протоколи.