Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9282 от 17.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52746/2021
Вид
Решение № 9282
Подписан
17.08.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9282 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20211110152746 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 от КЗ от „З.д.Б.И.“ АД против ЮЛ. ЯНК. Ш. за заплащане на сумата 675,06 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета №1903011546/2019“, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

Твърди се, че на 31.03.2019 г. в (адрес) настъпило ПТП, от което настъпили имуществени вреди за лек автомобил „К.С.“, с рег. № №, поради противоправно и виновно поведение на ответника при управлението на ППС велосипед. Към датата на ПТП между ищеца и собственика автомобила е сключен договор за застраховка „Автокаско“, по силата на който ищецът заплатил застрахователно обезщетение от 650,06 лв. за настъпилата щета и ликвидационни разноски от 25 лв. Пояснява, че ответникът управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което не е упражнил достатъчно контрол върху превозното средство.

Ответникът, чрез особен представител, оспорва иска по основание и размер. Счита, че с така ангажираните доказателства ищецът не установява наличие на валидна имуществена застраховка. Оспорва съответно механизъм на ПТП и че същото е настъпило по вина на водача на велосипеда, вкл. наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на участниците в ПТП. Под евентуалност навежда възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване с твърдение, че водачът на автомобила е преминал с превишена скорост и навлязъл в платното за движение на насрещно движещият се велосипедист. Счита искът като предявен в завишен размер, а платеното обезщетение не съответства на действително настъпилите увреждания по автомобила и тяхната възстановителна стойност.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че ищецът е заплатил за ремонт на автомобила сумата 650,06 лв. От представената застрахователна полица № Е18990022789/02.11.2018г., се установява писмено изразено съгласие между „З.д.Б.И.“ АД и МВР, дирекция „УССД“ ищецът да застрахова по списък лек автомобил за служебни нужди, със срок на покритие 01.01.201931.12.2019 г. Този частен диспозитивен документ без подпис не е лишен от доказателствена стойност и съдът цени по свое убеждение предвид всички доказателства по делото. Видно от свидетелство за регистрация част I от 29.03.2017 г. лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № №, е собственост на МВР, дирекция „УССД“, а като застрахован е подало уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ за настъпилото ПТП. Ответникът не оспорва, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в изпълнение на посочения договор. Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка и спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, според която страна по търговска сделка не може да се позовава на нищожността й, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала валидността на сделката. С оглед цялостното извънпроцесуално и процесуално поведение на застрахователя по имуществената застраховка следва да се приеме, че същият никога не е оспорвал, че между него и собственика на увредения автомобил е бил валидно сключен застрахователен договор, осигуряващ застрахователно покритие за настъпилия риск. Ето защо съдът приема за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно застрахователно правоотношение.

За изясняване на спора е допусната САТЕ, като съдът възприема при условията на чл. 202 от ГПК изводите на вещото лице по въпроса за стойността на щетите по средни пазарни цени, възлизащи в размер на сумата 437,56 лева, настъпили от реализираното ПТП с механизъм, описан в протокол за ПТП №1676895/31.03.2019 г., и размер на обичайните разноски за ликвидиране на щетата - сумата 15,00 лева. Вещото лице установява, че отразените в протокола увреждания и заявени от застрахователя се намират в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.

Разпитан св. К.Г., водач на лек автомобил „К.С.“, с рег. № №, установява, че произшествието е настъпило в гр. Пещера между управлявания от него служебен автомобил на полицейските власти и превозно средство-велосипед, управлявано от отв. Ю.Ш..

Автомобилът първоначално бил в движение в дясното платно на пътя, а велосипедът в ляво платно. След като възприел, че ответникът губи контрол над превозното си средство и преминава в насрещното платно срещу автомобила, свидетелят привел в покой управляваното от него МПС. Въпреки това е настъпил удар в задната част на автомобила.

Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни и добросъвестни, тъй като преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични.

Свидетелят е очевидец на произшествието и показанията му се явяват пряко доказателство за настъпилата фактическа обстановка. Те се подкрепят от писмените доказателства и заключение на СТЕ. Посочената от свидетеля зона на увреждане по лекия автомобил съответства на обективните находки, които съприкосновението между двете ППС може да остави върху тях, и механизъм на ПТП. Ето защо след анализ и оценка на събраните доказателства, прилагайки правилата формалната логика, житейските и опитни правила, съдът приема, че пътно-транспортното произшествие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на велосипеда, който в нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е упражнил непрекъснат контрол върху пътното превозно средство, което управлява. Съгласно пар.6, т.19 от ДР на ЗДвП, велосипедът е вид пътно превозно средство, поради което водачът му дължи спазване на правилата за движение. Освен това, ответникът е бил в нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, което обстоятелство страната извънсъдебно писмено е удостоверила, респ. признава и не оспорва, чрез съставения протокол за ПТП. При това положение за ищеца е възникнало спорното материално право за регресно вземане, тъй като по силата на договора за имуществена застраховка и на осн. чл. 411 от КЗ е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, като причинител на 2 вредата, с оглед на заплатеното застрахователно обезщетение.

Ответникът дължи действителната стойност на вредата, а не съобразно уговореното възнаграждение между увредения и изпълнителя по договор за изработка – за отремонтиране на увредения автомобил. Ответникът следва да заплати размера на причинените вреди адекватно според действителната им стойност, ведно с обичайните ликвидационни разноски. В случая това е стойността на ремонта по средни пазарни цени към момента на произшествието или искът за главница следва да се уважи в размер на сумата 452,56 лв. за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, а до пълния предявен размер – отхвърли. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените деловодни разноски за сумата 468,76 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на адвокат-особен представител на ответника, вещо лице и свидетел.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЮЛ. ЯНК. Ш., с ЕГН: ................., с адрес: (адрес), да заплати на „З.д.Б.И.“ АД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: (адрес), сумата 452,06 лева за главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при „З.д.Б.И.“ АД, назована „щета №1903011546/2019“, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане; като иска над уважения размер от 452,06 лева до пълния предявен размер от 675,06 лева – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЮЛ. ЯНК. Ш., с ЕГН: ................., с адрес: (адрес), да заплати на „З.д.Б.И.“ АД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 468,76 лева – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от ЮЛ. ЯНК. Ш. по банкова сметка на „З.д.Б.И.“ АД № IBAN: ........, BIC: ......, при „Б. ДСК“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3