Определение № 204 от 05.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. София, 05.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221100105232 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №30860/20.05.2022 г., подадена от Д. Х. М., в качеството му на синдик на „Е.Л.Л.“ Инк. /в несъстоятелност/ и кредиторите в тази несъстоятелност „Р.“ ЕООД, „О.С.П. 2“ ООД и „А.М.“ ЕАД и адв. З. Ж. Т..

Производството е прекратено с определение от 07.07.2023 г.

Определението е отменено с определение от 11.12.2023 г. по ч. т. д. № 1865/2023 г. на II т. о. на ВКС и е върнато на СГС с указания „тъй като ищците обосновават пасивната процесуална легитимация на ответника (БНБ) с издадените актове и извършените действия на неговите органи, притежаващи властническа компетентност, при преценка на това обстоятелство СГС трябва да даде точна квалификация на предявените активно кумулативно субективно и обективно съединени деликтни искове, вследствие на което да съобрази дали е предметно /материално/ компетентен съд да ги разгледа“.

Междувременно е постъпила молба с вх. № от 29.12.2023 г. на процесуалния представител на ищците адв. З. Т..

С определение от 11.12.2023 г. по ч. т. д. № 1865/2023 г. на II т. о. на ВКС е прието, че исковата молба е редовна.

Ищците са сезирали българския съд с активно кумулативно субективно и обективно съединени деликтни искове за заплащане на обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди от актове и действия/бездействия на органи на БНБ, с които било извършено съществено нарушение на правото на Европейския съюз – нарушение на чл. 6364 ДФЕС /забрана за налагане на ограничение върху движението на капитали и плащания между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни/ и чл. 107 ДФЕС /забрана за предоставяне на всякаква помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, с която би се нарушила или би била под заплаха конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки/.

Ищците основават предявените срещу БНБ като процесуален субституент на 1 държавата деликтни искове за заплащане на претендираното компенсаторно обезщетение за твърдените имуществени вреди на фактическото твърдение, че както вследствие на определени актове на Управителния съвет на БНБ /Решение № 104/15.08.2014 г. – доказателство № 16 и Решение № 73/20.06.2014 г. – доказателство № 17/, така и при бездействие на нейни служители /„неоказан достатъчен контрол върху управлението на кризата с ликвидността на „КТБ“ АД при използването на депозитите на вложителите на банката за събиране на задълженията към „КТБ“ АД/, които са в противоречие с нормативните правила на общностното право, уредени в чл. 63-64 ДФЕС и чл. 107 ДФЕС, е причинен твърденият вредоносен резултат. Уточнено е, че като собственик на „Е.П.Д.“АД (н), впоследствие заличено, и на осребряваното в несъстоятелността имущество, „Е.Л.Л., Инк“ е кредитор на несъстоятелността на „Е.П.Д.“АД, поради което с прекратяването на неговата несъстоятелността възниква задължение към несъстоятелността на „Е.Л.Л., Инк“ да предаде на неговия синдик задграничното имущество - на „Е.П.Д.“АД. Но изпълнението на това задължение се е оказало невъзможно, тъй като след 10.10.2014 г., на която дата е подадена молба от „Е.Л.Л., Инк“ по Глава 7 от Закона за несъстоятелността на САЩ за откриване на производство по несъстоятелност на този правен субект, са били извършени разпоредителни действия с посочените парични средства, съхранявани в банкови сметки в КТБ, в полза на длъжниците на „КТБ“ и „ПИБ“. Ищците поддържат, че от 20.06.2014 г. банковите сметки в „КТБ“ и дълговете от кредитния портфейл на „КТБ“ са под контрола на държавата чрез БНБ, поради което тези разпоредителни действия с процесните парични средства са осъществени под контрола на ответника - БНБ. Разпоредителните действия със задграничното имущество на Еър са били извършени по време на действието на обезпечителната мярка „служебно спиране“ по ЗН на САЩ, която се отключва автоматично с подаването на молбата за обявяване на дружеството Еър в несъстоятелност, има екстериториално действие и се прилага по отношение на имуществото на дружеството, където и да се намира то. В този смисъл, твърдят, че на основание чл. 20, чл. 34§1(2) и чл.

34(2) от Регламент 1346 задграничното имущество на несъстоятелния чуждестранен търговец, осребрявано в производството по несъстоятелност на българския несъстоятелен търговец, не може да бъде използвано за плащания, които изпреварват разпределението на това имущество и (1) намаляват квотата на разпределение към кредиторите от несъстоятелността; (2) намаляват остатъчната имуществена маса, дължима на несъстоятелността на чуждестранния търговец при прекратяване несъстоятелността на българския търговец; (3) увреждат интересите на кредиторите в главното производство по несъстоятелност. Въз основа на тези фактически твърдения ищците обосновават своето правно съждение, че длъжниците на „КТБ“ и „ПИБ“ се оказват бенефициери на неправомерна държавна помощ по смисъла на чл. 107§1 ДФЕС, която е източник на претендираната извъндоговорна отговорност на ответника.

С уточнителна молба с вх. № 15404/17.02.2023 г. ищците са изяснили изрично, че „участието на държавата в това съдебно производство се осъществява чрез нейния процесуален субституент в лицето на БНБ, което процесуално положение следва от и не засяга фактическия състав на предявената по делото извъндоговорна отговорност“.

2

Следователно, те са очертали в достатъчна степен както правопораждащите спорното материално право юридически факти – противоправното поведение на служителите на ответната Централна банка, чиито деяния /действия и бездействия/ са в противоречие на конкретно посочените правни норми от общностното право, така и вредоносния резултат, изразяващ се в причиняване на имуществени вреди в посочения паричен размер и причинно-следствената връзка между несъответствието между дължимото от общностното право и фактическо осъщественото поведение на служители при БНБ и настъпилите имуществени вреди /с подробно описание на твърдения вредоносен механизъм/.

Настоящият съдебен състав, следва да съобрази указанията на ВКС.

Предвид изложените по-горе фактически твърдения, то по производството са предявени искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.

Приложимият процесуален ред за разглеждане на предявения иск за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 4, § 3 ДЕС, е процесуалният ред на ЗОДОВ.

Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Прима се, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание. Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото /каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име/, но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението /в случая държавата/ да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение.

Предвид обстоятелството, че с исковете се претендира обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС от актове и действия/бездействия на органи на БНБ, то БНБ е процесуално легитимирано да участва в производството в качеството на процесуален субституент на Държавата.

Доколкото е предявен деликтен иск на основание ЗОДОВ, то на основание чл. 18, ал. 1 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане и когато вредоносното деяние е извършено в Република България или вредите или част от тях са настъпили в Република България, а освен това ответникът по делото е със седалище в Република България. Ето защо, съдът приема, че българските съдилища са международно компетентни по предявените в производството претенции. В тази насока следва да се посочи и, че предходното прекратително определение е преминало през тринстанционен контрол като контролно-отменителните инстанции /още повече и съобразно указания на ВКС, задължителни за настоящия съд/ не са намерили каквито 3 и да е основание да поставят под съмнение международната компетентност на спора.

ВКС е указал съдът да се произнесе относно предметно /материално/ компетентния съд по производството.

Съгласно разясненията, дадени в т . 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, когато претенцията за вреди от дейност на органи, които са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, компетентни да разгледат претенцията са административните съдилища.

Установен е ясен критерий, за реда по който следва да се разгледа искът по чл. 2в ЗОДОВ, а именно: когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност /незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата и общините/ или при правораздавателната дейност на административните съдилища, делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК /чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/, а във всички останали случаи /включително когато увреждащото нарушение е извършено при осъществяване на законодателната дейност на НС/, делото е подсъдно на съответния общ (граждански) съд и се разглежда по реда на ГПК /чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ/. В чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ е уреден и колизионната хипотеза, при която ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т. 1 и по т. 2 на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, т. е.

– поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците /юридически лица – държавни органи/ при или по повод изпълнение на негова административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища; в тези случаи, съгласно чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, делото също е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК – виж определение № 13 от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 12/2022 г., 5-членен с-в.

Съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ по реда, установен в АПК, се разглеждат исковете срещу държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Легална дефиниция на понятието държавен, съответно общински, орган липсва, но в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена дефиниция на „административен орган“, съгласно която такъв е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Преценката дали един орган е административен орган зависи от това дали принадлежи към системата на изпълнителната власт и дали е носител на административни правомощия, въз основа на законово овластяване. Административни са правомощията в сферата на изпълнителната власт. Органът е административен, когато 4 действа в това си качество, т. е. само при упражняване на административни правомощия.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д.

№ 2 от 2014 г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС , за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Така и незаконосъобразното действие е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, само когато се осъществява при или по повод административна дейност. Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение. Административната дейност се характеризира с властнически правомощия на държавни или общински органи или длъжностни лица, осъществявани в изпълнение на закона.