Решение № 33 от 23.02.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Враца, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500007 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на К. Х. И., ЕГН **********, П. Ц. И., ЕГН **********, П. П. Ц., ЕГН **********, Ц. П. Ц., ЕГН **********, всички с адрес с. ***, чрез адв. Н. М. и П. Д., срещу решение № 260438 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. № 447/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск срещу ЗД „Бул Инс" АД гр. София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над:

- 5000,00 лева до 12000,00 лева, ведно със законната лихва, за П.И.;

- 3000,00 лева до 8000,00 лева, ведно със законната лихва, за К.И.;

- 3000,00 лева до 8000,00 лева, ведно със законната лихва, за П.Ц.;

- 3000,00 лева до 8000,00 лева, ведно със законната лихва, за Ц.Ц..

Жалбоподателите считат, че районният съд, анализирайки доказателствата по делото, правилно е заключил, че са налице предпоставките за дължимост на обезщетение по чл. 432 КЗ, но считат, че при определяне на неговия размер не са съобразени всички обстоятелства, съответстващи на тежестта на причинения противоправен резултат и степента на претърпени вреди, следствие на което не е определен справедлив размер на обезщетение 1 съгласно текста на чл. 52 ЗЗД. В подкрепа на това оплакване за порочност в жалбата се тълкува критерия "справедливост" и се посочват в конкретния случай какви обстоятелства следва да се вземат предвид при определяне на справедливо обезщетение, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други физически болки и страдания.

По-конкретно се твърди, че спрямо П.И. не са отчетени претърпените от него физически болки в областта на главата и по цялото тяло, с най-голяма интензивност в областта на поясния отдел на гръбначния стълб и в левия крак, който изтръпвал, следствие на които травми е извършена рентгенография, консултация с невролог, прием на предписани медикаменти и болкоуспокояващи при лечение в домашни условия. Твърди се, че настъпилото произшествие е дало отражение върху психическото състояние на П.И., който започнал да се чувства тревожен, изнервен, изолирал се, отказвал да ходи на работа, а в първите дни след случилото се и да разговаря и да приема храна, нарушена била способността му да спи спокойно, изпитвал страх при шофиране, спомняйки си за инцидента и съществуващата опасност за живота на него и неговото семейство, с оглед на което потърсил медицинска помощ, в резултат на която били предписани лекарства.

Релевира се, че при определяне размера на обезщетението за К.И. съдът не е отчел високата степен на болки, които тя изпитвала, в областта на главата и по цялото тяло, приема на обезболяващи и лечението в домашни условия. Като неотчетени се посочват даденото отражение от случилото се върху психическото състояние на К.И., а именно чувствала се потисната, напрегната, изпадала в пристъпи на тревожност при връщане на спомена за случилото се, останала в изолация след случилото се, редуцирала храненето си, не можела да спи спокойно, за което си състояние потърсила медицинска помощ, в резултат на която й били предписани лекарства.

Като неотчетени обстоятелства при съобразяване на критерия "справедливост" при определяне размера на обезщетението спрямо Ц.Ц. се посочват високата степен на изпитваните от лицето физически болки в областта на главата и цялото тяло, от които с найголяма интензивност в областта на дясното рамо, на което е извършена и рентгенография, приемани били болкоуспокояващи и лечение в домашни условия. Останали неотчетени обстоятелства влияещи върху размера на обезщетението според жалбоподателите са оказаното влияние от случилото се върху психическото състояние на Ц.Ц., а именно чувствал се тревожен и изнервен, бил неспокоен, нарушен му бил сънят, по време на сън от преживения стрес започнал да се изпуска по малка нужда, загубил интерес към всичко, отказвал семейни събирания, престанал да излиза с приятели, страхувал се да пътува в превозни средства, за което му състояние била потърсена медицинска помощ.

Твърди се във въззивната жалба, че не са взети предвид всички обстоятелства, настъпили от случилото се и относими към определяне размера на обезщетението и спрямо П.Ц., сред които високата степен на физическа болка в областта на главата и по цялото тяло, с най-голям интензитет в областта на раменната става и врата, по повод на което била 2 извършена рентгенография; отражението от случилото се върху психическото й състояние – П.Ц. станала неспокойна, напрегната, изпитвала страх и се будела нощем, чувствала се безинициативна, често плачела и говорела за случилото се, отказвала да общува с приятели; нямала желание да пътува с превозно средство; редуцирала храненето си, изолирала се вкъщи, не можела да спи нощем от изпитваното безпокойство, сънувала кошмари, за което й състояние била потърсена медицинска помощ, в резултат на която й били предписани лекарства.

Според жалбоподателите, несъобразяването на съда с всички тези обстоятелства, включително на временната неработоспособност, е довело до неправилно отчитане на тежестта на получените вреди, а от там и до несправедливо определяне на размера на обезщетението, който се следва на всеки един от тях.

Отделно се твърди, че районният съд не се е съобразил и с установения лимит на отговорността на застрахователите към момента на възникване на произшествието, определен на основание чл. 226 КЗ и очертаващ еквивалентния размер на обезщетение в такива случаи. Посочва се, че процесното ПТП е настъпило на 26.08.2020 г., към който момент е бил увеличен минималния праг на застрахователната сума по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", което предполага и по-голям размер на обезщетение. Твърди се, че районният съд не е съобразил размера на обезщетението с икономическата конюнктура в страната, съобразно инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените, израз на която е промяната в минималната работна заплата.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че районният съд не е определил и съответно присъдил правилно разноските, дължими на ответника, като не е взел предвид както направеното възражение за прекомерност, така и не е определил размерът им в съответствие с размера на отхвърлената част от иска.

При тези съображения се иска решението в атакуваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени до посочения във въззивната жалба размер. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски, като се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна.

Въззивната жалба е връчена на ЗД „Бул Инс" АД гр. София, от който в указания законен срок няма подаден писмен отговор по нея.

Въззивниците, редовно уведомени за откритото съдебно заседание по делото, не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител е постъпила писмена молба, в която не е възразено срещу хода на делото в тяхно отсъствие. Заявено е становище, че поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения и молят тя да бъде уважена.

Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителство на въззиваемия.

Въззиваемото дружество "ЗД Бул Инс" АД гр. София също редовно уведомено за 3 откритото съдебно заседание по делото не изпраща представител. От пълномощника му по делото е постъпила писмена молба, в която се позовава на справедливо определяне на обезщетението, цитирайки съдебна практика и обосновавайки, че претендирания размер на обезщетението е завишен и същият зависи от съвкупната преценка на множество критерий.

Иска се съдът да остави без уважение въззивната жалба. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивниците.

Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от К. Х. И., П. Ц. И., П. П. Ц. и Ц. П. Ц. срещу ЗД „Бул Инс" АД гр. София с искане последното да бъде осъдено да им заплати обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както следва:

20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на П. Ц. И., 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за К. Х. И., 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за П. П.

Ц. и 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за Ц. П. Ц.. В обстоятелствената част ищците са посочили, че на 26.08.2020 г., около 15 часа в гр. Враца, на кръстовището на бул.

„Мито Оризов“ и ул. „Баба Илийца“ е настъпило ПТП между л.а. марка „Форд“, с рег. № ВР *** СА, управляван от Т. И. Й., и л.а. марка „Фолксваген“, с рег. № ВР *** СА управляван от П. Ц. И., в който са пътували и останалите ищци К.И., П.Ц. и Ц.Ц.. Релевирали са доводи, че пътният инцидент е настъпил при следния механизъм: л.а. „Форд“ с рег. № ВР *** СА, управляван от Т. И. Й., се движел по ул. „Баба Илийца“ с посока на движение към бул.

„Мито Оризов“ и на кръстовището със същия булевард не спрял на знак «СТОП», не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се по път с предимство по бул. „Мито Оризов“ л.а. „Фолксваген“ с рег. № ВР *** СА, управляван от П. Ц. И.. Заявяват, че описаното пътно произшествие е било посетено на място от органите на МВР, като за инцидента е съставен Протокол за ПТП № 1763842/26.08.2020 г. Изложили са твърдения, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на л.а. „Форд“ с рег. № ВР *** СА, Т. И. Й. е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДП, за което нарушение бил издаден АУАН № 295413/26.08.2020 г. Твърди се, че на място е пристигнал екип на ЦСМП, но тъй като никой от водачите и пътниците не е получил фрактури, същите са освободени за домашно лечение. Посочили са, че следствие на пътнотранспортното произшествие са претърпели неимуществени вреди. Водачът П.И. изпитвал силни болки в областта на главата и по цялото тяло, но най-интензивни в областта на поясния отдел на гръбначния стълб и в левия крак, който е изтръпвал. Извършени му били рентгенографии на гръбначния стълб и бил насочен към невролог, както и му били предписани лекарства „Алфамил“ и „Милгама“. Приемал обезболяващи и провеждал лечение в домашни условия. Посочва се, че настъпилото произшествие дало отражение и на психиката на П.И. - чувствал се тревожен и изнервен, изолирал се вкъщи, отказвал да ходи на работа, като първите дни отказвал да разговаря с когото и да било, както и да приема храна, не спял спокойно, страхувал се да шофира, връщал се многократно към инцидента и 4 опасността, която е съществувала за неговия живот и здраве и за тези на неговите деца и съпруга. Потърсил медицинска помощ и му били изписани лекарства. В исковата молба се излагат твърдения, че след инцидента пътникът К.И. също изпитвала силни болки в областта на главата и по цялото тяло, за което приемала обезболяващи и се лекувала в домашни условия. Посочено е, че настъпилото произшествие дало отражение и върху нейната психика - чувствала се потисната и напрегната, определени ситуации реактивирали спомен за произшествието и предизвиквали пристъпи на тревожност, изолирала се в вкъщи, редуцирала храненето си и не е можела да спи от изпитваното безпокойство. Потърсила медицинска помощ и били изписани лекарства. Релевира се, че случилото се е повлияло на пътника Ц.Ц., който изпитвал силни болки в областта на главата и по цялото тяло, но найинтензивни в областта на дясно рамо, на което била извършена рентгенография, приемал също обезболяващи и се лекувал в домашни условия. Настъпилото произшествие дало отражение и върху неговата психика - чувствал се тревожен, изнервен и неспокоен, не спял спокойно, започнал да се изпуска по малка нужда, загубил интерес към всичко, отказвал всякакви семейни събирания, престанал да излиза с приятели и се страхувал да пътува в превозни средства. И той бил потърсил медицинска помощ. Излагат се доводи, че инцидентът се отразил и на пътника П.Ц., която изпитвала силни болки в областта на главата и по цялото тяло, но най-интензивни в областта на лява раменна става и във врата, извършена и била рентгенография на лява раменна става, приемала обезболяващи и била в режим на покой в домашни условия. Настъпилото произшествие се било отразило и върху нейната психика - била неспокойна, напрегната, изпитвала страх и се будила нощем, чувствала се безинициативна, често плачела и постоянно говорела за настъпилото произшествие, отказвала да разговаря с приятели и нямала желание да пътува с превозно средство, изолирала се вкъщи, като редуцирала храненето си и не можела да спи от изпитваното безпокойство, което предизвиквало кошмари в съня й. Изписани й били лекарства. Според ищците към датата на произшествието отговорността на водача на л.а.