Определение № 6379 от 15.07.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6379

Бургас, 15.07.2026 г.

Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20267040700845 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 39, ал.1 от Закона за защита личните данни /ЗЗЛД/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на Ж. Т. И. от [населено място], к - с „З.“, [адрес], против мълчалив отказ на „Агенция за събиране на вземания“ /„АСВ“/ ЕАД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], бул. „Д - р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от З. С. Б., да предостави копие от сключения договор за потребителски кредит № 2887950 от 18.12.2023 г., съдържащ личните и данни, ведно с всички съпътстващи договора документи /погасителен план и приложения към договора/ по заявление от 20.03.2026 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за отпаднал правен интерес, тъй като ответникът му е предоставил на 28.04.2026 г. поисканата със заявление от 20.03.2026 г. информация. Претендира разноски.

Ответникът - „Агенция за събиране на вземания“/„АСВ“/ ЕАД, редовно уведомен, не се представлява. Писмено е изразил становище за недопустимост на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Жалбата е недопустима за разглеждане по същество, при следните съображения:

На 20.03.2026 г. жалбоподателят Ж. Т. И. е изпратила чрез пълномощник по електронна поща молба с правно основание чл. 37б ЗЗЛД до „Агенция зя събиране на вземания“ /„АСВ“/ ЕАД в качеството му на администратор на лични данни, с приложено към молбата пълномощно. Посочила, че иска да и бъде предоставено копие от договора за кредит № 2887950, сключен между нея и „Кредисимо” ЕАД, вземането по който е прехвърлено на „АСВ“ ЕАД по силата на договор за цесия, ведно с всички съпътстващи договора документи /погасителен план и всички приложения към договора/. Същите са носители на личните и данни, които се обработват на основание възникналите облигационни отношения, в съответствие с Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламенти на Съвета/ Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/, и с цел проверка законността на обработване на данните /л. 42, гръб, от делото/.

На 23.03.2026 г. „АСВ“ ЕАД е изпратило по електронен път до пълномощника на Ж. И. съобщение на основание чл. 12, ал. 3, 4 и 5 ОРЗД да представи оригинал на представеното вече пълномощно, подписано с КЕП или сканирано копие на нотариално заверено пълномощно /л. 42 от делото/.

На 31.03.2026 г., в отговор на съобщението от 23.03.2026 г., пълномощникът на И. сочи, че съгласно трайно установената практика на ВАС, не е необходимо пълномощното да бъде нотариално заверено /л. 42 от делото/.

На 31.03.2026 г. последвал отговор от „АСВ“ ЕАД отново с искане за представяне на пълномощно, подписано с КЕП или сканирано копие на нотариално заверено пълномощно, в противен случай ще приложи последиците на чл. 12, ал. 6 ОРЗД /л. 41, гръб, от делото/.

На 11.04.2026 г. в отговор до пълномощника на И., „АСВ“ ЕАД сочи, че ще приеме представеното пълномощно, поради положен електронен подпис; апелира за ново пълномощно, ако не в оригинал или заверено, то отново заверено с КЕП, от което да е видно, че пълномощникът има правомощия да упражнява права по реда на ОРЗД, „снабдяване с копие от договор“ не е сред правата по ОРЗД. Изразява готовност да изготви отговора в срок, но поради сериозна натовареност на представителите на дружеството, струпването на значителен брой почивни дни и планирани отпуски, срокът за отговор следва да се удължи до края на месец април /л. 41 от делото/.

На 15.04.2026 г. жалбоподателят е сезирал Административен съд Бургас с искане да отмени отказ на „АСВ“ ЕАД да и предостави поисканата със заявление от 20.03.2026 г. информация, за което е образувано настоящото дело.

На 28.04.2026 г. „АСВ“ ЕАД е предоставило на Ж. И. на посочения в заявлението по чл. 37б ЗЗЛД електронен адрес поисканата информация /л. 41 от делото/.

На 15.06.2026 г. жалбоподателят е подал молба, с която уточнява, че оспорва мълчалив отказ на „АСВ“ ЕАД да му предостави поисканата информация в законоустановения срок, независимо от разменената между страните кореспонденция; представената от администратора на лични данни информация го удовлетворява, поради което за него не е налице правен интерес от поддържане на жалбата, тъй като искането му е уважено; доколкото обаче информацията му е предоставена след изтичане на предвидения срок и след като е сезирал с жалба Административен съд Бургас, иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски /л. 79 от делото/.

На 26.06.2026 г. ответникът заявява, че отговорът не е изпратен след изтичане на законоустановения срок; не е формиран мълчалив отказ; срокът за отговор на администратора е изтекъл на 30.04.2026 г.; същият е предоставил поисканата информация на 28.04.2026 г., след уведомяване на жалбоподателя за удължаване на срока; счита, че липсва правен интерес от депозиране на жалба преди 30.04.2026 г., поради което не са налице предпоставки за присъждане на разноски на жалбоподателя /л. 83 от делото/.

В случая, няма спор, че на 18.12.2023 г. между „Кредисимо“ЕАД - администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 Регламент /ЕС/ 2016/679, вземането по който е прехвърлено на „АСВ“ ЕАД по силата на договор за цесия, и Ж. Т. И. - субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството по смисъла на чл. 4, § 2 Регламент 2016/679, е сключен договор за потребителски кредит № 2887950.

Няма спор, че И. има право на достъп до обработваните от администратора нейни лични данни, съгласно чл. 15 Регламент /ЕС/ 2016/679.

За „АСВ“ ЕАД като администратор на лични данни съществува нормативно установеното задължение да се произнесе по подаденото от субекта на обработваните данни искане, като с оглед разпоредбата на чл. 12 § 3 Регламент 2016/679, информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл. 15 - 22, е следвало да предостави без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането.

Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според чл. 4, § 1 Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано / „субект на данни“/; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по - специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

В чл. 15 Регламент 2016/679, е предвидено право на достъп на субекта на данните, като в § 1 е прието, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните.

Според чл. 15, § 3 Регламент 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съобразно чл. 12, § 3 Регламент /ЕС/ 2016/679 администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

Съгласно чл. 8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им.

В конкретния случай, отправеното от жалбоподателя на 20.03.2026 г. по електронен път искане до администратора на лични данни - „АСВ“ ЕАД, несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване правата чл. 15 Регламент 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, § 3 Регламент 2016/679.

Разпоредбата на чл. 37в, ал. 2 ЗЗЛД сочи, че при подаването на заявление от упълномощено лице към него се прилага и пълномощното. Заявлението е подадено по електронен път, съобразно чл. 37б, ал. 2 ЗЗЛД, към което е приложено пълномощно. Според последното Ж. И. е предоставила на упълномощения от нея адвокат да я представлява пред ответника като получи копия от цитирания по - горе договор за потребителски кредит, ведно с всички относими към него документи.

В нарушение на чл. 12, § 2 Регламент /ЕС/ 2016/679 ответникът е изискал от жалбоподателя пълномощното да бъде нотариално заверено или да се представи в оригинал в офиса на ответника. Разпоредбите на регламента не предвиждат изисване за нотариална форма на пълномощното при упражняване правото на субекта на данни чрез представител. В действащото българско законодателствосъщо не е предвидено изискване за нотариална заверка на пълномощно за подаване на искания за упражняване на права по Регламент /ЕС/ 2016/679. По силата на общите правилана гражданското право писменото пълномощно е достатъчно, освен ако законът изрично поставя по - строги изисквания, каквито в случая не са предвидени.

Представителна власт на адвоката по отношение на подаденото заявление до администратора на лични данни е в съответствие със съдържанието на представеното по делото изрично пълномощно и на нормите на националния закон относно формата за действителност на пълномощни, учредяващи представителна власт на адвокат. Позоваването на чл. 12 от ОРЗД е некоректно, защото липсата на забрана да се изисква специална форма за упълномощаване не означава, че администраторът има право сам да определя допълнителни утежняващи изисквания към субектите на данни за упражняване на правата му. В случая обхватът на представителната власт на адвокат Р. включва и упражняване на права на Ж. И. в качеството и на субект на лични данни съгласно Регламент /ЕС/ 2016/679 и представителната му власт е учредена в съответствие с изискването за форма, предвидена в специалния Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 12, § 1 Регламент /ЕС/ 2016/679 администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15 - 22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца, като информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. В заявлението изрично е указано информацията да бъде предоставена по електронен път, за което е представен и адрес на електронна поща, както и пълномощно на лицето, което е подало искането и на което да се предостави информацията. Вместо да отговори на искането, администраторът на лични данни е поставил неоснователно допълнителни изисквания към субекта на данни за доказателства относно представителната власт на пълномощника на И..

Несподелими са доводите на ответника, че не е формиран мълчалив отказ по подаденото от Ж. И. заявление на 20.03.2026 г., тъй като жалбоподателят бил уведомен на 11.04.2026 г. за удължаване срока за отговор до края на м. април и жалбата му, подадена на 15.04.2026 г. е преждевременна.