Определение № 930 от 01.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500798 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от Е. Т. А., ЕГН – ********** срещу Определение № 3 245 от 10.03.2025 г., пост. по гр.д. № 3 503/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на А. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството по делото, образувано по депозираната от нея ИМ с вх. № 21 597/24.02.2025 г. по описа на РС - Пловдив.

Поддържат се оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Частната жалбата е допустима, следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Е. Т. А. срещу „ Аксес Файнанс „ АД, ЕИК 2071403 обективно съединени искове при условие на евентуалност както следва:

Главен иск – за прогласяване за недействителен Договор за кредит „ Бяла карта „ от 04.11.2023 г. – поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК;

Първи евентуален иск – за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 20 от казания договор;

Втори евентуален иск - за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 21 ал. 4 от казания договор;

Трети евентуален иск – за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 21 ал. 5 от казания договор.

С Разпореждане № 5 859/25.02.20225 г. ИМ е оставена без движение за внасяне на ДТ в размер на 68 лева.

На 05.03.2025 г. от ищцата А. е подадена Молба вх. № 25 472/05.03.2025 г. с искане за освобождаване от държавна такса. Прилага Декларация за семейно и имотно състояние.

Моли при произнасянето да се има предвид, че е страна и по други граждански дела – общо 10 на брой, с предмет прогласяване за недействителни / нищожни на други договори за кредит изцяло и /или отделни клаузи от тях, по които дела също е опредЕ. държавна такса 1 за внасяне от нея. Сочи номерата на тези дела и размера на ДТ, които дължи по тях – общо в размер на сумата 1 044 лева.

За да остави без уважение искането по чл. 83 ал. 2 от ГПК, районният съд е изложил мотиви, че преценката за освобождаване на страната от внасяне на такси и разноски се извършва – съгласно разп. на чл. 83, ал. 2 от ГПК, с оглед доходите на ищеца и на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение относно това разполага ли лицето с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да даде възможност на лицата с затруднено материално положение да защитят личните си и имуществени в съдебното производство. В конкретния случай страната е удостоверила притежаваното от нея имущество чрез неговото деклариране под страх от наказателна отговорност за престъпление по смисъла на чл. 313 НК. Районният съд посочва, че от представената от молителката декларация е видно, че тя получава доходи по трудово правоотношение в размер на 1300 лв. месечно, същата е в работоспособна възраст, позволяваща да работи активно и да реализира доходи. Омъжена е и нейният съпруг също реализира доходи в размер на 667 лв. месечно, а поради заболяването на последния е изтъкнато, че са нужни разходи от 125 лв. месечно. На следващо място е записано, че семейството притежава собствено жилище и вила. Няма твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние на ищцата, изискващо допълнителни средства за лечение или намаляващо, или препятстващо възможността да полага труд. Допълнително, в представената от ищцата декларация не е посочено за нея да съществува задължение да издържа и полага грижи за деца или други членове на домакинството . Районният съд е наложил извод, че липсата на средства да бъдат заплатени дължимите държавни такси и разноски по делото по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК предполага едно трайно състояние, дължащо се на тежко здравословно състояние, или на възраст, при която лицето вече не може да работи и да реализира доходи, или на необходимост от предоставяне финансова подкрепа на лица от домакинството.

Обстоятелството, че ищцата води множество съдебни производства с неуточнен предмет, за което следва да заплати държавни такси, не разколебава горния извод. Посочва, че упражняването на правото на иск е в субективната преценка на страната, включително и по отношение на икономическите последици от същото. По горните съображения районният съд е формирал окончателен извод, че липсват предпоставките за освобождаването от заплащане на държавна такса за образуване на делото.

С частната жалба на Е. Т. А. са направени възражения, че никъде не е определено, че за да бъде страната освободена от внасяне на такси и разноски по чл.83 ал.2 от ГПК трябва липсата на средства да се дължи на трайно състояние, дължащо се на тежко здравословно състояние, напреднала възраст и необходимост от предоставяне на финансова подкрепа на лица от домакинството. Освен това, множеството заведени от нея дела в защита на правата й като потребител по други договори и дължимите се от нея ДТ за тези дела не са без значение за основателността на искането й по чл. 83 ал. 2 от ГПК – както неправилно приел районния съд. Излага доводи, че подпомага издръжката на съпруга си / с оглед декларираните негов доход като инвалид и нуждата му от лекарства /, като работи на две места, за да реализира декларирания свой месечен доход от 1 300 лв., който е недостатъчен за издръжката на семейството й.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна. Действително, от декларацията по чл. 83 ал. 2 от ГПК се е установило, че ищцата е в трудоспособна възраст, няма данни да не е в добро здравословно състояние, както и няма грижи по закон към низходящи. Независимо от това, материалните възможности са минимални, тъй като тя получава заплата в нисък размер, а съпругът - инвалидна пенсия от 667 лв., от които 125 лв. трябва да заплаща за медикаменти. Ищцата притежава апартамент в с.П., общ.С., и вила 2 с площ от 82 кв.м., в М.С., с.П., но същите се намират в район, където трудно биха могли да бъдат предоставени за ползване по наемно правоотношение. Семейството не притежава автомобил, нито парични влогове.

С оглед така установеното съдът намира, че ищцата се намира в силно затруднено материално положение, предвид и кредитната й задлъжнялост и дължимите от нея ДТ по заведените 10 бр. дела с казания по горе предмет. Поради което следва да се приеме, че тя не разполага с материална възможност да заплати държавна такса по конкретното дело, въпреки че същата е в размер на 68 лв., близък до минималния.

Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да бъде отменено и вместо това ще се постанови друго, с което ще се уважи молбата за освобождаване на ищцата от заплащане на държавната такса по делото в размер на 68 лева.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя изцяло Определение № 3 245 от 10.03.2025 г., пост. по гр.д. № 3 503/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Е. Т. А., ЕГН ********** по чл. 83 ал. 2 от ГПК - за освобождаване от внасяне на ДТ за производството по делото, образувано по депозираната от нея ИМ с вх. № 21 597/24.02.2025 г. по описа на РС Пловдив.

Освобождава Е. Т. А., ЕГН- ********** от задължение за внасяне на държавна такса за производството по гр.д. № 3 503/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3