Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2399 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12407/2022
Вид
Решение № 2399
Подписан
29.05.2023
В сила
28.10.2023
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2399 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330112407 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Б. Л. Ч. чрез адв. М.М. против „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568, със седалище гр. София, за признаване за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция от 26.05.2021г. по договор за кредит до заплата № *****/23.03.2021г. е нищожен поради: нарушение на чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД - нарушение на добрите нрави; нарушение на чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал.4 ЗПК – заобикаляне на закона; нарушение на чл. 143, ал.1, и ал.2, т.19 ЗПК - договорът е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, респ. договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от него.

Ответник „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД чрез адв. Г.М. оспорва предявения иск. Поддържа, че при сключването на договора не са нарушени императивните разпоредби на закона твърдени от ищеца.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира са установено следното.

Правна квалификация на иска - чл. 124 ГПК вр. с чл. 26, ал.1, предл.3, вр. с чл. 26, ал.1,предл. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.1, и ал.2, т.19 ЗПК;

1

С Определение № 578/16.01.2023г. е обявен за безспорен факта, че процесният договор за гаранция № ***/26.05.2021г. е сключен за обезпечение на заем по договор за кредит до заплата № *****/23.03.2021г.

Договорът за предоставяне на гаранция е недействителен поради противоречието му с добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен с юридическо лице-търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели.

С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него.

Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Нищожност поради противоречие с добрите нрави е налице и при съществена нееквивалентност на престациите, каквато съдът приема, че е налице в случая; Възнаграждението за ответника по договора за гаранция заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което потребителският заем се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 50 лева, а в полза на адв. М. М. разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 ЗА в размер на 400 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на Б. Л. Ч. с ЕГН ********** против „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция № № ***/26.05.2021г. е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, педл. трето ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави;

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568 да заплати на Б. Л. Ч. с ЕГН ********** сумата от 50 лева – разноски по делото за държана такса;

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗА „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568 да заплати на адвокат М. В. М. сумата от 400 лева – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3