Решение № 3441 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3441 гр. С, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.В.АЛ. при участието на секретаря Й.Г.Ц. като разгледа докладваното от В.В.АЛ. Гражданско дело № 20231110146348 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

27.02.2024 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Й.Ц., като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 46348/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Г. С., в която се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к.

„Н 1“ бл. ***, вх. Д, ет. 9, ап. 96, с аб. № -**********, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 822,55 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 98,69 лева за периода от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 43,05 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 9,32 лева – мораторна лихва върху 1 главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като исковете се оспорват. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Навежда доводи, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва претенцията за възнаграждението за услугата дялово разпределение при твърдения, че трето лице, а не ищецът било титуляр на това вземане и не били уговорени размер, падеж, ред и начин на заплащането му. Развива съображения за недължимост на претендираната мораторна лихва, тъй като не бил поставян в забава чрез публикуване на съответните фактури на интернет страницата на ищеца или по друг начин, но дори да е изпаднал в забава следвало да дължи мораторна лихва само върху вземанията по общите фактури. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средство, като не е изразило становище по предявените искове.

С Определение от 11.12.2023 г., съдът на основание чл. 247 ГПК е допусна поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК от 19.06.2023 г. по ч. гр. д. № 31358/2023 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав, като по отношение периода на главницата за топлинна енергия, вместо неправилно изписаното „м.05.2022 г. до м.04.2022 г.“, да се чете правилно: „м.05.2020 г. до м.04.2022 г.“.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му 2 с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представена е Заповед № РД-41-148/24.09.2003 г. по чл. 100 ЗТСУ (отм.) от която се установява, че на Григор Тодоров Стефанов и Г. Г. С. (Р) е определено обезщетение, а именно недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к. „Н 1“ бл. ***, вх. Д, ет. 9, ап. 96.

Приложено е Заявление-декларация от Г. Г. Р, като се установява, че последната е поискала от „Т.С.“ ЕАД да й бъде открита партида и доставяна топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. С, ж. к. „Н 1“ бл. ***, вх. Д, ет. 9, ап. 96.

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Г. Р за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява, че между ищеца и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия, като в случая с оглед подаденото заявлениедекларация само и единствено е легитимирана да отговаря по претенцията, предвид наличието на индивидуален договор – в този смисъл постановките на Тълкувателно 3 решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия е отчитана на базата на реален отчет за БГВ, като е посочено, че за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. не е извършвано дялово разпределение, поради факта, че всички уреди за отоплението на имота са затапени/демонтирани – досежно тези ИРРО. Експертът е посочил, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 881,36 лева.

От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени плащания, с който да са погасени дължими суми от страна на ответника.