Решение № 761 от 27.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Бургас, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А.А - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20232120201926 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на „СТАРТ - 3 - 2017” ЕООД, ЕИК:

205019946, със седалище и адрес на управление: ********* представлявано от управителя Дж. А. Дж., против Наказателно постановление №696376-F694956/10.04.2023г., издадено от Д. П. Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството – жалбоподател, на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.

В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да отмени изцяло същото, като се излагат и аргументи в тази насока. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател нередовно призовано /неустановено на посочения в жалбата адрес/, представител не се явява.

За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт Ст., която моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.01.2023г. в 14:05 часа е била извършване проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – щанд за парфюми, находящ се в гр.Бургас, ул.

„Транспортна №23, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД , ЕИК: 205019946.

В хода на същата - в 14:05 часа за закупуване на 1бр. парфюм на стойност 20лв., заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е била издадена фискална 1 касова бележка от фискално устройство модел Perfect S01 с инд. № DY501741 и ФП № 36725677. Плащането е прието от продавач – консултант – С. В. Д. с ЕГН: **********.

От фискалното устройство е бил отпечатан Дневен финансов „Х“ отчет, с общ оборот от 0,00 лева, от който е видно, че горепосочената продажба не е била регистрирана чрез издаване на фискален касов бон.

АНО е приел, че „Старт 3-2017“ ЕООД едновременно с плащането не е предоставило на клиента фискална касова бележка от фискално устройство модел Perfect S01 с инд. № DY501741 и ФП № 36725677, съставляващо нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ. Възприемайки така описаната фактическа обстановка АНО е издал процесните АУАН и НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, видно от представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Административно – наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана за осъществено нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС . Съобразно цитираната правна норма всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 ЗДДС, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба 2 на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно чл.25, ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че за извършеното плащане от 20 лв. не е издадена фискална касова бележка от фискално устройство.

Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на св. А. А., който е участвал при проверката, са последователни и логични и се подкрепят от приложения по делото протокол за извършена проверка, поради което съдът ги кредитира с доверие. В проверявания обект е била извършена продажба, заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство.

От обективна страна деянието е осъществено чрез бездействие, тъй като не е изпълнено задължението да се издаде фискален бон за извършената продажба.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл.28 от ЗАНН би било необосновано.

На следващо място, следва да се има предвид, че наведените в процесната жалба възражения се явяват неоснователни. На първо място, след като адресат на задължението по чл.7, ал.2 във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти /да не допуска извършване на продажба на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД/, е именно „СТАРТ - 3 - 2017” ЕООД, при неизпълнение на това задължение, което неизпълнение нормативно е регламентирано като съставомерно изпълнително деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.185, ал.2 от

ЗДДС, субект на административнонаказателна отговорност в хипотезата на допускане извършване на нарушение на нормативен акт по чл.118 от ЗДДС, е именно санкционираният търговец.

Физическите лица - работници/служители на търговеца, не са адресати на задължението по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно дали и доколко неспазеното от задълженото лице изискване по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е резултат от поведение /действие или бездействие/ на негов работник/служител, е ирелевантно за определянето на търговеца като субект на административнонаказателна отговорност по чл.185, ал.1 от ЗДДС за допуснатото нарушение на посоченото нормативно 3 изискване.

Отделно от горното, БРС намира, че повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение се явява в достатъчна степен конкретизирани и правилно квалифицирано като нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ. Същото правилно е било и съотнесено към приложимата санкционна норма на чл.185, ал.1 ЗДДС, в която насока е константната практика на БАС. Нормата на чл.185, ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС , да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. В случая на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в абсолютно определения от законодателя минимален размер, поради което и не може да се обсъжда въпросът за намаляването й.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 08.IV.1985г. по н.д. № 98/84г., ОСНК, при потвърждаване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №696376-F694956/10.04.2023г., издадено от Д. П. Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството – жалбоподател „СТАРТ - 3 - 2017” ЕООД, ЕИК: 205019946, със седалище и адрес на управление: ********* представлявано от управителя Дж. А. Дж., на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.

ОСЪЖДА жалбоподателя „СТАРТ - 3 - 2017” ЕООД, ЕИК: 205019946, със седалище и адрес на управление: ********* представлявано от управителя Дж. А. Дж., да заплати в полза на ЦУ на НАП - гр. София, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5