Решение № 247 от 22.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110107074 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени искове по чл.127, ал.2 от ЗЗД от страна на ищеца Б. Й. Б., с ЕГН ********** от ***, чрез процесуалния представител адвокат А. Г. от АК - Варна, против ответницата М. М. Б., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът се намирал в брак с ответницата М. М. Б. в периода от 9.10.2001 г. до 25.2.2016 г. С Решение №***/2016 г. по гр. д. № *** г. на ВРС бракът им бил прекратен с развод. По време на брака били сключени два договора за кредит от ищеца, в качеството му на кредитополучател, ответницата, в качеството на съдлъжник и банка "***" АД. Договорите били: договор за жилищен кредит №***/2007 г. за сумата от 30000 евро и договор за ипотечен кредит №***/2007 г. за сумата от 16 000 евро. В чл.15, ал.1 от двата договора било уговорено, че ответницата, като съдлъжник, встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора. Кредитите били използвани за нуждите на семейството, като със сумите по двата кредита било закупено семейното жилище, представляващо съпружеска имуществена общност, с идентификатор ***, ведно с 23.41 кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***. Всички суми по двата кредита били погасявани единствено и само от ищеца по време на брака му и след прекратяването на брака на 25.2.2016 г. Поради това за ищеца възникнала претенция към съдлъжника – ответницата, която била солидарен длъжник по двата кредита за половината от платените от ищеца суми.

Ищецът заявява, че претенцията му е за общо 5119, 23 евро, включваща: 3338, 70 евро по 1 договора за жилищен кредит за 30 000 евро, представляваща 1/2 от сумата от 6677, 40 евро, заплатена от ищеца в периода 5.2.2020 г. – 5.3.2022 г., представляваща сбор от 25 вноски от по 256, 82 евро всяка една, извършени на дати: 5.2.2020 г., 5.3.2020 г., 6.4.2020 г., 5.5.2020 г., 5.6.2020 г., 5.7.2020 г., 5.8.2020 г., 5.9.2020 г., 5.10.2020 г., 5.11.2020 г., 5.12.2020 г,. 5.1.2021 г., 5.2.2021 г., 5.3.2021 г., 5.4.2021 г., 5.5.2021 г., 5.6.2021 г., 5.7.2021 г., 5.8.2021 г., 5.9.2021 г., 5.10.2021 г., 5.11.2021 г., 5.12.2021 г., 5.1.2022 г., 5.2.2022 г. и една вноска от 256, 90 евро, платена на 5.3.2022 г.; както и 1780, 53 евро по договора за ипотечен кредит за 16000 евро, представляваща 1/2 от сумата от 3561, 05 евро, заплатена от ищеца в периода 5.2.2020 г. 5.3.2022 г., представляваща сбор от 25 вноски от по 136, 96 евро всяка една, извършени на дати: 5.2.2020 г., 5.3.2020 г., 6.4.2020 г., 5.5.2020 г., 5.6.2020 г., 5.7.2020 г., 5.8.2020 г., 5.9.2020 г., 5.10.2020 г., 5.11.2020 г., 5.12.2020 г,. 5.1.2021 г., 5.2.2021 г., 5.3.2021 г., 5.4.2021 г., 5.5.2021 г., 5.6.2021 г., 5.7.2021 г., 5.8.2021 г., 5.9.2021 г., 5.10.2021 г., 5.11.2021 г., 5.12.2021 г., 5.1.2022 г., 5.2.2022 г. и една вноска от 137, 05 евро, платена на 5.3.2022 г.

Тъй като ответницата не платила дължимата от нея част от сумите по кредита, ответникът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и в РС – Варна било образувано ч. гр. д. №***/2025 г., по което била издадена заповед за изпълнение №***/2025 г. Ответницата възразила срещу заповедта за изпълнение, което предпоставило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящото искова молба.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:

-3338, 70 евро - заплатена от ищеца по договор за жилищен кредит ***/2007 г., сключен със "***" АД, по който ответницата е солидарен длъжник, ведно със законната лихва, считано от 4.2.2025 г. до окончателното и изплащане;

-1780, 53 евро - заплатена от ищеца по договор за ипотечен кредит ***/2007 г., сключен със “***” АД, по който ответницата е солидарен длъжник, ведно със законната лихва, считано от 4.2.2025 г. до окончаетелното и изплащане.

Ищецът моли също ответницата да бъде осъдена да му заплати направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В предоставения на ответницата срок за отговор на исковата молба такъв не е депозиран, не са посочени доказателства, не са направени искания. На проведеното открито съдебно ответницата, чрез назначения служебен представител адв. Т. И. от ВАК, излага възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност, като сочи, че погасителният давностен срок е три годни.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото удостоверение, изд. по гр.д. №*** г. на РС- Варна се установява, че ищецът и ответницата са имали сключен граждански брак през 2001 г., който с решение №***/2016 г. по посоченото дело, е прекратен. Решението е влязло в законна сила на 14.07.2016 г.

Представен е по делото в заверено копие договор за жилищен кредит №***, сключен 2 на ***/2007 г. между "***" АД; Б. Й. Б., в качеството на кредитополучател и М. М. Б., в качеството на съдлъжник. По силата на договора банката е предоставила на ищеца кредит в размер на 30 000 евро за придобиване собствеността и извършване на ремонт на недвижим имот, находящ се в сграда в груб строеж в гр. Варна, а ищецът се е задължил да върне сумата при условията на договора и съгласно изготвен погасителен план. В чл.15 от договора страните са уговорили, че съдлъжникът встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от настоящия договор.

По делото е представен в заверен препис и договор за ипотечен кредит № ***, сключен на същата дата ***/2007 г. между "***" АД; Б. Й. Б., в качеството на кредитополучател и М.

М. Б., в качеството на съдлъжник, като с този договор банката е предоставила на ищеца потребителски кредит в размер на 16 000 евро, която сума ищецът се е задължил да върне при условията на договора, а в чл.15 от същия договор е уговорено, че съдлъжникът встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от настоящия договор.

На 07.02.2007 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***/ 2007 г. страните по делото са закупили недвижим имот за сумата от 30 000 евро, като е вписано в акта, че сумата представлява банков кредит отпуснат на купувачите от "***" АД, гр. Варна, съгласно договор № ****/2007 г. На същата дата между "***" АД и страните по настоящото дело е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***/ 2007 г., с който договор за обезпечаване на вземанията на "***" АД, произтичащи от договор за кредит № * ***/2007 г., Б. Й. Б., и М. М. Б., са учредили в полза на банката ипотека върху закупения недвижим имот.

От представените по делото справки от разплащателна сметка на ищеца в „**“ АД се установява, че по горепосочените договори за жилищен и ипотечен кредит ищецът е заплащал суми в периода 05.01.2009 г.- 05.03.2022 г. ежемесечно в полза на **. Съгласно изпратено до ищеца писмо от „**“ АД двата кредита са разрешени на 12.02.2007 г. и закрити на 08.03.2022 г., а предоставената информация от разплащателната сметка е от дата 05.01.2009г, поради липса на дА. за по ранен период в архивната система на **. Така от представените справки се установява, че за периода 05.02.2020 г. до 05.03.2022 г. ищецът е заплатил по жилищния кредит сума от 6677, 40 евро, а по ипотечния кредит сума от 3561, 05 евро.

На 04.02.2025 г. ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в РС – Варна е било образувано ч.гр.д. №***/2025 г., по което е издадена заповед за изпълнение №*** г. за сумите: 3 338,70 евро (три хиляди триста тридесет и осем евро и 70 евроцентове), представляваща дължима сума, заплатена от заявителя по договор жилищен кредит, ведно със законна лихва за период от 04.02.2025 г. до изплащане на вземането; 1 780,53 евро (хиляда седемстотин и осемдесет евро и 53 евроцентове), представляваща дължима сума, заплатена от заявителя по договор за ипотечен кредит, ведно със законна лихва за период от 3

04.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200,25 лева (двеста лева и 25 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 300,00 лева (хиляда и триста лева). Заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата, която е подала възражение по чл.414 от ГПК, поради което и съдът е дал указания на ищеца, че може да предяви претенции за установяване на вземанията си.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от така посочените писмени доказателства – всички горепосочени писмени доказателства, както и от материалите по приложеното ч.гр.д. №***/2025 г.на ВРС. Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2, изр. 1-во от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. В случая е доказано с категоричност, че ищецът и ответницата са сключили договори за жилищен кредит и за ипотечен кредит със "***" АД, като двамата са поели задължение да върнат на банката кредитните суми солидарно. Безспорно е, че към момента на сключване на договорите страните по настоящото дело са имали сключен граждански брак, който е бил прекратен през 2016 г. Също така е категорично доказано, че в периода 5.2.2020 г. – 5.3.2022 г. ищецът е внасял ежемесечно погасителните вноски по кредитите, като по жилищният кредит е внесъл обща сума от 6677, 40 евро, а по ипотечния кредит е внесъл обща сума от 3561, 05 евро. Доколкото ответницата е задължена за заплащане на погасителните вноски солидарно с ищеца, а последният е изпълнил изцяло задълженията, то тя в съответствие с чл.127, ал.2 от ЗЗД дължи на ищеца половината от заплатената сума. Дължимите от нея суми са от 3338, 70 евро - заплатена от ищеца по договор за жилищен кредит ***/2007 г., сключен със "***" АД; и от 1780, 53 евро - заплатена от ищеца по договор за ипотечен кредит ***/2007 г., сключен със “***” АД.

Относно депозираното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца, с мотивите, че те са месечни периодични плащания и се погасяват с тригодишен давностен срок, съдът счита, че възражението е неоснователно. Главното задължение по договора за заем се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, съгласно чл.110 от ЗЗД. Трайно е установено в съдебната практика, че „при договора за заем е налице неделимо плащане и в случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части /аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД/, но това не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора“ – напр. Решение № 50253 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 393/2022 г. Извън това задължението на ответницата към ищеца се основава това, че те са солидарни длъжници и ищецът е изплатил изцяло задължението към кредитора, т.е. техните отношения не са за периодични плащания.

Предвид гореизложеното съдът счита, че исковата молба е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Съдът следва да признае за установено, че ответницата 4 дължи на ищеца исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение №*** г. по ч.гр.д.

№***/2025 г. на ВРС. Исковите суми следва да се присъдят, ведно със законната лихва,считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.02.2025 г. до окончателното плащане.