Решение № 6877 от 13.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6877 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100503516 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 160/05.01.2023 г. по гр.д. № 63852/2021 г. на СРС, 32 състав, съдът е признал за установено по предявения от Р. Н. Н. и С. И. Н. срещу „Софийски имоти” ЕАД евентуален положителен установителен иск, че Р. Н. Н. и С. И. Н. са собственици на следния недвижим имот:

Поземлен имот с пл. № 1528 от кв. 8 по плана на гр. София, м. Люлин – център, с площ на имота по нотариален акт от 374 кв. м., при граници: УПИ XXVI-303, имот с пл. № 1524 и имот с пл. № 1527, който имот представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрен със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г., последно изменение от 31.01.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 373 кв. м., при съседи: имот с идентификатор ***, ***,

***, ***, ***, на основание придобивна давност чрез упражняване на непрекъснато добросъвестно владение в периода 2010 г. – 2015 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил „Софийски имоти” ЕАД да заплати на Р. Н. Н. и С. И. Н. сумата от 3204,13 лева – разноски за първоинстанционното производство.

С горецитираното решение СРС е отхвърлил главния положителен установителен иск, предявен от Р. Н. Н. и С. И. Н. срещу „Софийски имоти” ЕАД за признаване за установено, че Р. Н. Н. и С. И. Н. са собственици на гореописания недвижим имот въз основа на правна сделка – договор за замяна, сключен с „В. Б. 2” ООД, ЕИК ****, обективиран в Нотариален акт № 175, том IV, рег. № 17642, дело № 690/2008 г. на нотариус В.Г., вписана под рег. № 340 на НК, с район на действие – района на СРС.

1

Срещу частта от решението, с която е отхвърлен главният положителен установителен иск за собственост, е постъпила въззивна жалба от ищците Р. Н. Н. и С.

И. Н.. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че въззивниците са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана по гр.д. № 5685/2010 г. на СРС, в което е било установено, че „В.Б.*” ООД не е собственик на процесния имот. Твърди се, че въззивниците са придобили процесния имот чрез договор за замяна две години, преди да бъде образувано гр.д. № 5685/2010 г. на СРС. Във връзка с това се поддържа, че решението по гр.д. № 5685/2010 г. на СРС е непротивопоставимо на въззивниците.

Сочи се, че и до днес решението по гр.д. № 5685/2010 г. на СРС не е вписано в СВп.

Твърди се, че по делото не е установена идентичност между процесния имот и отчуждения от С.К.К. през 1986 г. Излагат се подробни съображения, че С.К.К. не е могъл да придобие имот въз основа на давностно владение, поради което и отчуждаването е извършено спрямо лице, което не е притежавало право на собственост. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част, в която е отхвърлен предявеният от Р. Н. Н. и С. И. Н. главен установителен иск за собственост. Претендират се разноски по делото.

В законоустановия срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по иска – „Софийски имоти” ЕАД. В отговора се поддържа, че жалбата е недопустима. Твърди се, че доколкото ищците са получили защита по евентуалния иск за собственост, те нямат правен интерес от обжалване на отхвърлителната част на първоинстанционното решение. При условията на евентуалност се поддържа, че жалбата на ищците е неоснователна. Излагат се подробни съображения, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спрямо „Софийски имоти” ЕАД не се установява ищците да са станали собственици на процесния имот въз основа на договор за замяна, сключен с „В.Б.*” ООД, доколкото „В.Б.*” ООД е придобило от наследниците на О.Д.П. имот, различен от притежавания от наследодателя преди колективизацията. Предвид изложеното се моли да се остави без разглеждане жалбата на ищците, а при условията на евентуалност – да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищците част.

Срещу частта от решението, с която е уважен евентуалният положителен установителен иск за собственост, е постъпила въззивна жалба от ответника „Софийски имоти” ЕАД. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че ищците не са доказали по безспорен начин, че в периода 2010 г. – 2015 г. са осъществявали фактическата власт върху процесния имот без противопоставяне от страна на „Софийски имоти” ЕАД. Поддържа се, че по делото не е доказано, че процесният имот е бил ограден откъм трамвайните линии, а напротив от показанията на свид. П. се установява, че достъпът до имота никога не е бил препятстван. Поддържа се, че от представените снимки и комбинирани скици е видно, че имотът не е имал ограда, като такава е била поставена от ищците с оглед настоящия процес. Твърди се, че и извършеното плащане на данъците от ищеца Р. Н. Н. също показва, че действието е извършено за целите на делото. Твърди се, че ищците са упражнявали владението по скрит начин, което не е позволило на всяко заинтересовано лице да разбере, че ищците държат имота като свой. Във връзка с това се поддържа, че по делото не е установен субективният елемент на владението. От друга страна, „Софийски имоти” ЕАД регулярно е разчиствало имота, извършвало е проверки, заплащало е данъците за имота. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част, с която е уважен предявеният от Р. Н. Н. и С. И. Н. евентуален установителен иск за собственост. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата на „Софийски имоти” 2

ЕАД от ищците – Р. Н. Н. и С. И. Н.. В отговора се заявява, че жалбата на „Софийски имоти” ЕАД е неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част. Твърди се, че от нотариалния акт по делото е видно, че ищците са установили владението си върху имота в деня на сключване на договора за замяна – 17.09.2008 г. Поддържа се, че от делата, водени с „В.Б.*” ООД се установява, че по време на тези производства е установено, че нито „Софийски имоти” ЕАД, нито „В.Б.*” ООД владее процесния имот. Твърди се, че от изслушаните свидетели се установява, че ищците са владели имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението да го своят. Твърди се, че „Софийски имоти” ЕАД са знаели за правата на ищците и с оглед по-рано воденото между страните административно производство по повод изменение на ПУП. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частта, в която е уважен предявеният евентуален иск за собственост.

Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на „Софийски имоти” ЕАД за липса на правен интерес у ищците Р. Н. Н. и С. И. Н. да обжалват отхвърлителната част на първоинстанционното решение. В случая е отхвърлен главният иск на ищците за установяване на право на собственост въз основа на договор за замяна. Тоест ищците несъмнено имат интерес да установят, че този договор е породил вещноправни последици в деня на сключването му и следователно с нотариалния акт от тази сделка ищците могат да се легитимират пред всяко трето лице като собственици.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, установи от фактическа страна следното:

По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак, съгласно което на 26.10.1996 г. е сключен граждански брак между Р. Н. Н. и С. И. Н..

По делото е представен Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 175, том IV, рег. № 17624, дело № 690/2008 г. на нотариус В.Г., вписан в Свп – гр. София с вх.рег. № 67810, акт № 14, том CLIXIII, дело № 46738. От същия е видно, че по време на брака си със С. И. Н. ищецът Р. Н. Н. е прехвърлил на 17.09.2008 г. на „В.Б.*” ООД имот с планоснимачен № 1523 от кв. 8 по плана на гр. София, местност „Люлин – център”, в замяна на което „В.Б.*” ООД е прехвърлило на Р. Н. Н. процесния поземлен имот с планоснимачен № 1528 от кв. 8 по плана на гр. София, местност „Люлин – център”.

В т. 5 от нотариалния акт е удостоверено, че владението върху заменяните имоти се счита предадено на заменителите в деня на подписване на договора за замяна.

Представена е приходна квитанция № 7212136941/19.10.2021 г., от която е видно, че на 19.10.2021 г. ищецът Р. Н. Н. е заплатил местните данъци и такси, дължими за периода 2011 г. – 2021 г. за имот с планоснимачен № 1528, находящ се в гр. София, район „Люлин”.

3

Представен е Протокол № 29/28.09.2001 г. на Столичния общински съвет, от т.

4.1 от който е видно, че капиталът на „Софийски имоти” ЕАД се увеличава с непарична вноска, включваща имотите, описани в Приложение № 2 към протокола.

Под позиция № 21 на Приложение № 2 е посочен терен, съставляващ парцел IV-СГО в кв. 8, местност „Люлин – център”. По делото са представени устройствен акт на „Софийски имоти” ЕАД, отразяващ извършеното изменение в капитала на дружеството, както и Решение № 42/10.12.2001 г. на СГС по фирмено дело № 16757/1995 г., удостоверяващо вписването на измененията в капитала на „Софийски имоти” ЕАД.

Представен е Акт № 2648 за частна общинска собственост, съставен на 28.12.1996 г. за празно незастроено място. Видно от акта бивш собственик на имота е С.К.К.. В акта е вписано, че имотът се намира в гр. София, „Люлин”, главен център, пл. № 300.

Представен е и Акт № 5629 за частна общинска собственост, съставен на 04.04.2002 г. за общинската част от парцел IV. В акта е отразено, че бивш собственик на имот с пл. № 300 е С.К.К.. Отразено е и че имотът се намира в гр. София, ж.к.

„Люлин – център”, кв. 8.

Представено е Решение № 248/20.05.2021 г. на Столичен общински съвет и приетия с него актуален устав на „Софийски имоти” ЕАД. От устройствения акт е видно, че сред апортираните в дружеството имоти, под позиция № 234, е терен, съставляващ парцел IV-СГО, кв. 8, местност „Люлин – център”.

Представени са документи, от които е видно, че през 1986 г. на С.К.К. са изплатени в брой 5700 лева за имот с пл. № 300, находящ се в местност „Люлин”, отчужден с цел изграждане на трамвайна линия съгласно представената по делото Заповед № РД-40-1982 от 28.08.1986 г.

Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 196, том XII, дело № 2133/1971 г. От същия е видно, че К. К.Л. е признат за собственик въз основа на давностно владение върху две ниви-градини. Първата от тях е с площ от 1000 кв. м., находяща се в землището на Обеля-София, кв. „Средно предградие”, бивша местност „Голяма Геравица”, при съседи: Н.С.П., С.В., Д.Д.К. и А.С..

Представен е протокол от 02.10.1975 г. от проведено о.с.з. по гр.д. № 1521/1975 г. на СРС, съгласно който протокол съдът е одобрил постигната спогодба между ищците К. К.Л. и П.Я.Л., от една страна, и ответника С.К.К., от друга. По силата на спогодбата С.К.К. е получил в изключителна собственост имот, представляващ дворно място с планоснимачен № 8 в кв. 38 по плана на ж.к. „Модерно предприятие”, цялото с площ от 1000 метра, при съседи: Никола /презиме и фамилия – не се четат/, Д.Д.К. и А.С..