Решение № 1600 от 11.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16192/2023
- Вид
- Решение № 1600
- Подписан
- 11.04.2024
- В сила
- 07.05.2024
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1600 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330116192 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищцата М. П. Г. твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит за сумата 1300 лв. Това станало на ***. Твърди, че е получила сумата по кредита, след което е правила погасителни вноски по същия, като впоследствие на 21.10.2022 г. договорът е бил рефинансиран с нов договор за потребителски кредит.
Поддържа се, че с решение по гр.д. №16907/2022 г. на Пловдивския районен съд договорът бил признат за недействителен. Предвид това тя не дължала плащания за лихви и неустойки по договора, каквито били заплатени от нея. Поддържа, че за времето от 07.04.2022г. до 21.10.2022 г. е заплатила на дружеството ответник 955 лв., които се явяват, предвид недействителността на договора, дадени без основание и се претендира тяхното връщане.
Ответникът „Сити Кеш“ ООД признава иска. Прави възражение за недължимост на разноски за производството, поради подробни съображения изложени в писмения отговор.
В проведеното съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, като страната може да се разпорежда с него.
1
По разноските:
Неоснователно е възражението на ответника да не се присъждат на ищеца деловодни разноски, предвид заявеното признание. За да се освободи ответникът от отговорност за разноски в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК следва освен да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая съдът намира, че не е налице втората предпоставка. Нищожността на договора за кредит е била прогласена с решение от решение по гр. д. №16907/2022г. на ПРС, което е влязло в законна сила на 07.04.2023г., съобразно вписването в ЕИСС. Настоящото дело е образувано на 06.11.2023г., след като дружеството ответник, на което е било известно, че е получило по договора суми без основание, предвид неговата нищожност, е имало достатъчно време да заплати сумата предмет на иска доброволно. Същото е разполагало с личните данни, както на ищцата, така и на упълномощения от нея адвокат. Следователно до образуване на настоящото производство се е стигнало не в резултат на злоупотреба с право от страна на ищцата, в какъвто смисъл са изложените още с писмения отговор твърдения, а поради липсата на доброволно изпълнение.
Неоснователни са и останалите доводи свързани с наличие на злоупотреба с право, предвид това, че при направената от съда служебна проверка в деловодната система, се оказва, че цитираните от ответника други дела висящи пред ПРС са относно други правоотношения, при това с други кредитори.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Това обстоятелство е надлежно отбелязано в договора за правна защита и съдействие / лист 12/. Законът не изисква представяне на доказателства относно наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, поради което и доводите на ответника в тази насока са неоснователни.
В допълнение следва да се отбележи, че е видно, от представеното от самия ответник удостоверение за осигурителен доход, че Г. получава възнаграждение в размер на 900 лв., тоест под минималната работна заплата / лист 36/.
Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв, следва ответникът да заплати на адв. М. възнаграждение. Неговият размер съдът намира, че следва, съобразно материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания да се определи на 300 лв. Такъв размер се явява справедлив и обоснован, както предвид положените от адвоката усилия и отделеното време, така и с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №115Е, ет.5 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на М. П. Г. ЕГН ********** с адрес *** сумата 955лв. /деветстотин петдесет и пет лева/ платена без основание от ищцата по нищожен договор за кредит № ***, ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.11.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на М. П. Г. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №115Е, ет.5 да заплати на адвокат Г. Л.
М. ЕИК *** с адрес ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв.
/триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3