Решение № 5831 от 27.06.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5831

Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXII Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

Членове:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ ГЕШЕВ като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА административно дело № 20247180700754 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по подадени касационни жалби от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст. юриск. Ч. и от адв. Т. Е., като пълномощник на Д. М. С., против Решение № 26 от 03.01.2024 г., постановено по административно дело № 412/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на Д. М. С., сумата от

61 760.00 (шестдесет и една хиляди седемстотин и шестдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периоди от 28.04.2014 г. до 10.06.2014 г. вкл., от 02.12014 г. до 14.08.2017 г. вкл., от 01.02.2018 г. до 02.03.2018 г. вкл., от 10..03.2018 г. до 28.02.2019 г. вкл. и от 06.03.2019 г. до 11.02.2020 г. вкл., както и неосигурена навременно медицинска помощ в периода от 22.07.2017 г. до 14.08.2017 г. в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата част. Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати разноски по делото в полза на Д. М. С. и адвокатско възнаграждение на адв. .

С касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН, в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. По отношение здравословното състояние на С. се сочи, че последният постъпва в Затвора – Пловдив с доказани хронични заболявания – бъбречно-каменна болест и диабет тип 2, неинсулинозависим тип, като няма данни от кога датират болките в бъбреците на ищеца, поради което не следва последвалите увреждания да се вменяват във вина на ГД „ИН“ – София. Сочи се, че в хода на производството не са установени незаконосъобразни актове, действия или бездействия от страна на администрацията на Затвора – Пловдив, които да бъдат вменени като отговорност на ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в осъдителната му част, респективно, да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално, да отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 6 900 лв. до присъдения размер от 61 760.00 лв.

В касационната жалба, подадена от адв. се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че присъденото обезщетение не е достатъчно, въпреки цялостното доказване на твърденията и, че искът е следвало да се уважи в пълен размер, с оглед тежкото здравословно състояние на лицето и претърпените от него болки и страдания. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло претенциите на Д. С. при съобразяване с критериите на ЕСПЧ.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват. Постъпила е молба от адв. К. от адвокатска кантора „Е.ви и партньори“ от 28.05.2024 г., с която се заявява, че оспорва касационната жалба на ГД „ИН“ и поддържа подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита двете жалби за неоснователни.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба, подадена от Д. М. С., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер на 130 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за причинени на С. неимуществени вреди, изразяващи се в особено емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, чувство за унижение и уронване на човешкото достойнство, за периода от 07.04.2014 г. до 11.02.2020 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" в Затвор – Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се изразявали в липса на достатъчно жилищна площ; липса на достатъчно естествена светлина; недостатъчно отопление през зимата; липса на вентилация в помещенията;липса на топла вода в килиите; ненавременно извършване на ремонти в сервизните помещения; лоши хигиенни условия в килиите (наличие на хлебарки, дървеници и гризачи); недостатъчно време за физическа активност; ограничени контакти с близки и роднини; предоставената храна е крайно недостатъчна като количество и с изключително незадоволително качество; недостатъчни медицински грижи.

Съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения. Приел е, че за част от всеки годишен период, а именно: - от 28.04.2014 г. до 10.06.2014 г. вкл., от 02.12014 г. до 14.08.2017 г. вкл., от 01.02.2018 г. до 02.03.2018 г. вкл., от 10.03.2018 г. до 28.02.2019 г. вкл. и от 06.03.2019 г. до 11.02.2020 г. вкл., – общо 1 680 дни, в различните спални помещения, в които е бил настанен Д. С. е разполагал с по-малко от 4 кв. м. жилищна площ, т. е. жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. За останалите периоди, в които С. е пребивавал в затвора Пловдив, в помещенията в които е бил настанен, ищецът е разполагал с площ повече от 4 кв. м. В мотивите си съдът се е позовал на чл.43 ал.2, ал.4 и ал. 5 от ЗИНЗС, на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС.

По отношение престоя в Затвора – Пловдив, каза се по-горе, първоинстанционният съд е приел, че претенцията е частично основателна по отношение на необходимата жилищна площ от 4 кв. м. за период от 1 680 дни общо.

Това е така, тъй като помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в периода от 07.04.2014 г. до 11.02.2020 г. в Затвор – Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, постелъчен инвентар, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, като в тази връзка съдът се е позовал на представените по делото писмени доказателства, представени от ответника (становище рег. № 2475/10.03.2020 г.; становище рег. № 2475/11.03.2020 г.; становище рег. № 2475/12.03.2020 г.) и неоспорени от ищеца. По отношение наличието на топла течаща вода, от събраните по делото доказателства (становище и графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група), съдът е приел, че в затвора Пловдив всеки работещ е имал достъп до баня всеки ден, след приключване на работния процес, както и, достъп до служебната пералня. Що се отнася до хигиенните условия, от представените по делото доказателства се установява, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, което обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд.

По отношение твърдяната липса на медицинско обслужване, като се е позовал на приложените по делото писмени доказателства – изключително голям обем медицинска документация от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Пловдив; частна клиника „Медикус Алфа“ СХБАЛ и МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Пловдив, включително и епикризи; приетите по делото 3 съдебно-медицински експертизи и разпита на свидетеля Т. Г. С., съдът е формирал извод, че намира нарушения на затворническата администрация, свързана с липса на оказвана адекватна и навременна медицинска помощ. В тази насока са изложени подробни мотиви, от които се установяват по категоричен начин неадекватни действия на затворническата администрация по отношение своевременно осигуряване на лекарска помощ, довела до трайното му увреждане със загуба на орган и тежки последици, влошили здравословното му състояние и през следващите години.

Първоинстанционният съд е приел за неоснователна исковата претенция и в частта за недостатъчно обезпаразитяване и наличие на насекоми, бълхи и хлебарки, предвид липсата на гласни и писмени доказателства за изпълнение на представените договори за дератизация и дезинсекция за част от годишните период в обхвата на исковата претенция, предвид представените от страна на затворническата администрация конкретни данни за извършвани периодични дезинфекция и дератизация през целия период на престой на С. в Затвора – Пловдив. Съдът е изложил и пространни мотиви, защо приема за неоснователни твърденията за лошите хигиенни условия в помещенията, за недостатъчната естествена светлина и липсата на достатъчно вентилация в килиите. Според съда, по делото не са събрани достатъчно доказателства да е било прекалено студено през зимния период, още повече, че отоплението в Затвора – Пловдив се осъществява чрез централно локално. Като неоснователни са приети и претенциите по отношение липсата на индивидуална и корекционна работа, с оглед категоричните доказателства, че за периода са провеждани дейности по осмисляне престоя, като същият е бил трудово ангажиран и не се е налагало конкретно провеждане на психологическо консултиране, поради установени кризисни състояния на ищеца в затвора, както и, че последният е устройван на работа в обособено производство по негово желание.

Така съдът е формирал извод, че предявеният иск е частично доказан по основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД "Изпълнение на наказанията" по отношение на пренаселеността в килиите и неосигурена навременна медицинска помощ на ищеца С. при пребиваването му в Затвора – Пловдив през периода от 22.07.2017 г. до 14.08.2017 г., което е довело до трайното му увреждане със загуба на орган и тежки последици влошили здравословното му състояние и през следващите няколко години. По отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 61 760.00 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 130 000 лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие със събраните по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на Д. С. се явява доказана по отношение на пренаселеността в килиите за част от исковия период, а именно: - от 28.04.2014 г. до 10.06.2014 г. вкл., от 02.12014 г. до 14.08.2017 г. вкл., от 01.02.2018 г. до 02.03.2018 г. вкл., от 10.03.2018 г. до 28.02.2019 г. вкл. и от 06.03.2019 г. до 11.02.2020 г. вкл., – общо 1 680 дни, в различните спални помещения, в които жизненото пространство на Д. С. е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., както и по отношение на ненавременно осигурена медицинска помощ през период от 22.07.2017 г. до 14.08.2017 г. В останалата й част, правилно съдът е приел исковата претенция за недоказана.