Решение № 1122 от 29.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. С. 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110211377 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК: ..... със седалище и адрес на управление гр.С. Район „Л.“, бул.“Д.Б.“ №..., представлявано заедно от С.С. П. и К. Д.К., против наказателно постановление №Р-10-608/20.07.2021 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което е наложена на основание чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с чл.644, ал.1, т.2, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ.

Жалбоподателят твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно издадено. Излага следните съображения:

Оспорва твърдяното нарушение да е извършено при условията на повторност. Твърди се, че разпоредбата на чл.496 от КЗ влиза в сила на 01.01.2016 г., като относимо за повторността за нарушение на чл.496 от КЗ, по смисъла на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, е единствено нарушение на чл.496 от същия кодекс от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от 1 влизане в сила на НП по повод на това нарушение. Счита, че в НП, за което са наведени съждения за преходно налично нарушение от същия вид, се релевират твърдения за нарушение по смисъла на чл.271 от КЗ /отм./, като счита, че квалификацията на нарушението като повторно извършено и налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.496 от КЗ, представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона, което е недопустимо в административно-наказателното производство.

Твърди, че неправилно е наложена санкция за нарушение, извършено в условията на „повторност“ по реда на чл.644, ал.1 от КЗ, доколкото сочи, че разпоредбата на чл.644 от същия кодекс визира два състава на административно нарушение – общ по ал.1, т.2 и квалифициран по ал.2, който е по-тежкия състав и по който е наложена санкцията на дружеството, но в АУАН не се съдържа описание на фактите, довели до приложението на този квалифициран състав на нарушение и които обуславят съставомерност на деянието. Твърди, че повторността е елемент от обективна страна на квалифицирания състав, като горния пропуск съставлява нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр. с НПК. Твърди, че процесния АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на чл.496 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид, но с процесното НП се навеждат фактически твърдения за повторност и на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда на квалифицирания състав на чл.644, ал.2 от КЗ.

Навежда доводи, че предвид гореизложеното процесното НП не съответства на фактическата обстановка, описана в АУАН и на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не му е било предявено по установения в ЗАНН ред. Счита, че това е нарушило правото му защита, тъй като е било лишено от възможност да се запознае с фактическите твърдения на административния орган в хода на производството, съответно – да разбере за какво точно деяние ще бъде наказано и своевременно да направи своите възражения. Твърди, че НП противоречи и на принципа „reformation in peius“, доколкото с него е наложена санкция на дружеството за по-тежко деяние от първоначално установено, като освен това дружеството е поставено в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния, отличаващи се с по-голяма степен на обществена опасност от 2 административните нарушения.

Навежда доводи за допуснати и други процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Като такова сочи неправилно определената дата на извършване на нарушението, с което е нарушен давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Счита, че наложеното наказание не съответства на целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН, и по-конкретно на тежестта и характера на извършеното нарушение.

На самостоятелно основание счита, че извършеното административно нарушение се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наказващият орган не е следвало да налага наказание, доколкото от евентуалното деяние не са произтекли общественоопасни последици, а към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение.

Моли съда да отмени на посочените основания обжалваното НП.

Алтернативно се иска да бъде преквалифицирана наложената санкция от такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и да бъде наложена минималната законова санкция.

Жалбоподателят, надлежно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същество на делото.

Ответната страна по жалбата – КФН, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.Кирил Слабов, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП. Счита, че наложеното санкция над минималния размер е основателно, при вземане предвид на закъснението от четири месеца и произнасянето на застрахователя е едва след уведомяване от КФН, че започва проверка по случая. Навежда доводи, че е налице повторност и наложената санкция в по-висок размер е необходима, с оглед постигане целите на наказанието. Оспорва направеното в жалбата възражение, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа 3 и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Процесното НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 23.07.2021 г., а жалбата е подадена на 26.07.2021 г.

/видно от отразените дата върху известие за доставяне и товарителница/, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На основание постъпила в КФН жалба с вх.№.../...5.2021 г. от Р.А. В.а, в която се съдържало оплакване за липса на произнасяне на застрахователя по заведена претенция №..., на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица №BG/02/...., на дружеството-жалбоподател била извършена проверка от длъжностно лице в КФН. В хода на проверката по жалбата, с писмо изх.

№.../19.05.2021 г. по описа на КФН, били изискани от застрахователя писмени обяснения по случая, както и представяне на относимите към процесната претенция документи. С писмо вх.№.../27.05.2021 г., в КФН постъпил отговор от жалбаподателя, ведно с приложени към него документи.

След проверка и анализ на събраната документация, свидетелят В. Р.

Ш., заемащ длъжността „старши експерт“ в КФН, установил, че на 16.10.2020 г. пред ЗД „Б.С.“ АД е предявена претенция №...., вследствие на подаден документ - Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ от Р.А. В.а, по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени увреждания на лик автомобил „К.С., с рег.

№...., на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица №BG/02/...., с период на застрахователно събитие от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г. включително. Установил още, че на 16.10.2020 г. увреденото лице е представило доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер, пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, както и обстоятелството, 4 че 16.10.2020 г. е извършен оглед на увредения автомобил, за който е съставен документ – Опис на претенция, а на 20.01.2021 г. е извършен допълнителен оглед на увредения автомобил, за който е съставен документ – Опис на претенция.

Проверяващото длъжностно лице установило, че ЗД „Б.С.“ АД се е произнесло по процесната претенция на 20.05.2021 г., като е изплатило на Р.А. В.а застрахователно обезщетение в размер на 609,80 лева.

Въз основа на така направените констатации, старши експерт В.Р.

Шуменов, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта по реда на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съставил АУАН №Р-06-516/08.06.2021 г., против ЗД „Б.С.“ АД, затова, че за дружеството е възникнало задължение, считано от 16.10.2020 г., но не по-късно от 18.01.2021 г. включително /първи присъствен ден след 16.01.2021 г./, да се произнесе по претенция №2010030955 по един от двата законоустановени начина, обективирани в чл.496, ал.2 от КЗ. ЗД „Б.С.“ АД се е произнесло по претенцията извън законоустановения срок – на 20.05.2021 г.

Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ, като дата на извършване на нарушението 19.01.2021 г., мястото на извършване на нарушението – гр.София. Посочил като дата на установяване на нарушението на 27.05.2021 г., при извършената проверка на преписката по подадената жалба.

АУАН е връчен на датата на неговото съставяне – 08.06.2021 г. на упълномощен представител на дружеството, без направени възражения по направените констатации в него. Жалбоподателят не се е възползвал и не представил писмени възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на направените констатации в АУАН, заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал НП №Р-10-608/20.07.2021 г., с което на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с чл.644, ал.1, т.2, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, и чл.648, ал.1 от КЗ, наложил на ЗД „Б.С.“ АД имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ.

Наказващият орган изложил мотиви защо извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от 5

ЗАНН, като обосновал и законоустановения минимум. налагането на санкция в размер над

При определяне размера на имуществената санкция отчел, че установеното с АУАН нарушение е „повторно“ по смисъла на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №Р-10-290/09.06.2020 г., влязло в сила на 12.01.2021 г., с което застрахователното дружество е наказано за същото по вид нарушение.

За да наложи санкция в размер на 3000 лева, който е по-висок от минималния за нарушение, извършено при условията на „повторност“, наказващият орган отразил в НП, че взема предвид закъснението на дружеството за окончателното произнасяне по претенцията повече от четири месеца и размера на изплатеното обезщетение.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля В. Р. Ш., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възпроетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; нотариално заверено пълномощно с рег.№2272/03.02.2021 г.; разпечатка от деловодна система на КФН – вх.№.../...5.2021 г, ведно с жалба от Р.А. В.а, ведно с приложения; писмо от КФН с изх.№.../19.05.2021 г.; писмо до КФН с вх.№.../27.05.2021 г., ведно с приложения; НП №Р-10-290/09.06.2020 г; писмо до КФН с вх.№91-01363/26.01.2021 г., ведно с решение по НАХД №8254/2020 г. по описа на СРС и решение по КНАХД №10581/2020 г. по описа на АССГ; Заповед №З2/08.01.2021 г. на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Показанията на свидетеля Ш. са в подкрепа на направените констатации в съставения АУАН, а те от своя страна съответстват на данните от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.