Решение № 674 от 04.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Бургас, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120201607 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Д“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя В.Д.К. против наказателно постановление №818639-F799209 от 17.03.2025г издадено от зам.директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5 ал.4 т.2 КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.4, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), на основание чл.355 ал.1 КСО, на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП. Навеждат се доводи за съществени нарушения на процесуалния закон като непосочване на дата и място на нарушението, като и неспазване на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН, както и непосочване на поименно за кои лица не е подадена декларация образец. 6 Не се претендират разноски.

Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представител не се явява в осз. Изпраща преупълномощен процесуален представител, който да 1 поддържа жалбата с изложените в нея оплаквания. Не се сочат нови доказателства.

В хода на открито съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимирано да обжалва лице, подадена е в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за съдебно обжалване по този ред акт, а разгледана по същество е и основателна.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Д” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Бургас и адрес на управление ул.“Кооператор“ №54 представлявано от управителя В.Д.К. е данъчно задължено лице, има качеството „осигурител” към м.май на 2024г.

На 26.08.2024г дружеството подало в ТД на НАП-гр.Бургас декларация образец №6 по смисъла на чл. 2 ал.2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), съдържаща данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд ”Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС) за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общия размер на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения, отнасящи се работещите по трудов договор в „Д“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя В.Д.К. за периода м.май 2024г. В декларацията като дата на начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения на работещите била посочена датата 31.05.2024г. Декларацията била изпратена по интернет с КЕП и е била надлежно приета под вх. № 02000243384415 от 26.08.2024г.

При обработването на данните служителите по приходите констатирали, че декларацията е подадена след изтичане на нормативно определения срок-25.06.2024г и са налице данни за извършено административно нарушение. До дружеството Била изпратена покана за явяване в ТД на НАП и съставяне на акт. При тези обстоятелства на 25.11.2024г А. Л. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП2 гр.Бургас, в присъствие на управителя на дружеството-жалбоподател, съставила срещу „Д” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** акт за установяване на административно нарушение № F799209 (лист 7 и 8 от делото), за това, че дружеството не е подало в срок декларация образец №6 за м.май 2024г., което е следвало да се извърши най-късно до 25.06.2024г., с изрично посочване, че срокът за подаване на такава декларация е последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими, и че въпросната декларация е подадена и приета на 26.08.2024г. Нарушението било квалифицирано по чл.5 ал.4 т. 2 от КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.4, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения (лист 9-15 от делото).

В тях управителят на дружеството излага съображения относно неспазването на срока за подаване на декларация образец 6, а именно влошените бизнес отношения с негов партньор и последиците от това.

Прилага и водена кореспонденция с лице, което е било счетоводител на фирмата, както и кореспонденция с наблюдаващия прокурор.

Като взел предвид акта, възраженията по него и приложените писмени доказателства, като и другите писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на 17.03.2025г (лист 5 и 6 от делото), при пълна идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението, с приложение на санкционната разпоредба на чл. 355 ал.1 от КСО, с която на дружеството било наложена наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

Описаната фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът извлече от събраните в производството писмени и гласни доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително събраните в съдебното производство.

При изложената фактология съдът прие, че описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение действително е било осъществено от дружеството-жалбоподател и за този факт не се спори.

Бидейки „осигурител” по отношение на работещите по трудов договор лица, дружеството-жалбоподател е следвало да подаде декларация образец № 6 за м. май 2024г. в сроковете, предвидени в чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.). Съгласно действащата към датата на изпълнение на това задължение редакция на разпоредбата на чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ, крайният срок за подаване на декларация образец №6 за 3 процесния период е датата 25.06.2024г., с оглед посочената в подадената от дружеството декларация дата на начисляване на заплатите-31.05.2024г.

Няма спор, че дружеството-жалбоподател е надлежно регистрирано в ТД на НАП-гр.Бургас като данъчен субект, включително като осигурител. В информационната система на НАП несъмнено се съдържат данни за подадените от субектите справки образец 1 и образец 6, както и за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за всеки регистриран осигурител, включително за жалбоподателя „Д“ ЕООД с ЕИК ***. Ето защо не може да има спор, че с подаването на декларация образец №1 за м.МАЙ 2024г., нарушителят „Д“ ЕООД с ЕИК *** е бил известен на органите на приходната администрация, а с оглед последния възможен срок за законосъобразно подаване на декларация образец №6-25.06.2024г, за приходната администрация е било едновременно обективно възможно, и правно задължително да контролира нейното своевременно подаване, респективно да санкционира неподаването й в срока. Срокът по чл.34 ал.1 изречение второ предл. 1 от ЗАНН за установяване на нарушението и нарушителя е започнал да тече от деня, следващ изтичането на последния ден от срока за подаване на декларацията, т.е. от 25.06.2024г и към 26.08.2024г (дата на подаване на декларация образец 6 с КЕП в ТД на НАП от дружеството) не е бил изтекъл срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН. Актът е бил съставен на 25.11 2024г , след изтичането на срока по ч.34 ал.1 -3 месечен от откриване на нарушителя. По несъмнен начин се доказа извършеното от дружеството нарушение на чл.5 ал.4 т.2 от КСО вр. чл.2 ал.2 ,чл.4 ал.3 т.1 от Наредба №Н-18/29.12.2005 г на МФ. Нарушението е извършено в условията на безвиновна отговорност характерна за нарушителите ЮЛ.

Въпреки това БРС намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като не са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.

Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. Вярно е и че значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи осигурителната/данъчната дисциплина на задължените лица е завишена и за съставомерността на деянието е без значение дали са настъпили вреди последици или не. В конкретния случай обаче, съдът не може да не отчете, че не са възникнали никакви вредни последици за фиска. До съставяне на АУАН се е стигнало не поради активността на АНО, а поради това, че добросъвестно и след като е констатирал пропуска си жалбоподателят е изпратил подписана с КЕП декларация образец 6. Видно от представените доказателства жалбоподателят е коректен платец, като досега винаги срочно и качествено е изпълнявал задълженията си, както и е платил дължимите осигурителни вноски и то 4 преди съставяне на АУАН и издаване на НП, а самата декларация е била подадена един месец след крайния срок. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. На база на тези факти, съдът счита, че административното наказание в този конкретен случай се явява неоправдано и самоцелно, като същото не би способствало за постигане на законово определените цели.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.

63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, процесуалният представител на жалбоподателя не е направил искане за присъждане на съдебни разноски и съдът не слездва да се прознася.

Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №818639-F799209 от 17.03.2025г издадено от зам.директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5 ал.4 т.2 КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.4, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), на основание чл.355 ал.1 КСО, на „Д“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя В.Д.К. е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6