Акт от 29.10.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе,29.10.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд -

Русе, ІV-ти състав, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело № 598 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е след постановяване на

Решение № 12927 от 20.10.2020 г. по адм.д. № 1833/2020 г. по описа на ВАС, VІ отд., с което е отменено Решение № 74 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 464/2019 г. по описа на АдмС – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Първоначалното дело е по жалба на В.М.Я. *** срещу Решение № 2153-17-49/28.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал.

2 от КСО на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне и отпускане на исканата пенсия, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и заплатен депозит за вещо лице.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

С оглед повторността на настоящото съдебно производство, съдът е приложил в цялост адм.д. № 464/2019 г. по описа на АдмС – Русе и формира фактическите си изводи въз основа както на събраните в посоченото дело доказателства, включително представената от административния орган преписка, така и на допълнително събраните доказателства в настоящото производство.

Административното производство пред пенсионния орган е стартирало въз основа на подадено от жалбоподателя заявление вх. № 2113-17-1233/20.07.2018 г. (л. 9-11 от преписката, приложена към адм.д.№ 464/2019 г.), с което същият е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд. За доказване на положения от Я. труд със заявлението била представена трудова книжка № 234/16.05.1983 г. За изясняване на категорията на положения от жалбоподателя труд, допълнително в хода на административното производство е изискана информация от осигурителите „А1 България“ ЕАД (А1) и Ериксон Телекомюникейшънс България“ ЕООД (Ериксон), от който по преписката са постъпили издадени удостоверения обр. УП-3 № 6859/27.08.2018 г. от А1 (л. 21 от преписката към адм.д. № 464/2019 г.) и № 18000890/15.08.2018 г. от Ериксон (л. 27 от същата преписката).

Представени са още трудов договор № 767/07.10.1999 г. (л. 22-23 от преписката), с който жалбоподателят е назначен на длъжност „Инженер по поддържане на базовите станции и съединителни линии“ в Мобилтел, както и длъжностна характеристика за тази длъжност от 01.02.2010 г. (л. 24-26 от преписката), а също така и длъжностна характеристика и служебна бележка от Ериксон, в която са дадени разяснения относно основните функции и условията на труд за заеманата от жалбоподателя длъжност „Старши инженер BSS Регион Северна България“ (л. 29-32 от преписката).

От цитираните документи се установява, че в периода 07.10.1999 г. – 05.05.2017 г. Я. е работил като старши инженер в А1 (до 02.04.2012 г.) и в Ериксон (след 02.04.2012 г.) – общо 17 години, 6 месеца и 28 дни. Този стаж е зачетен от пенсионния орган като труд от трета категория, видно от изготвения опис на осигурителния стаж на жалбоподателя – ред 9 и 10 (л. 12-13 от преписката). Вписване за трета категория на процесния труд е налице в издаденото от А1 удостоверение обр. УП-3.

Въз основа на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя, отразен в съставения опис, ръководителят по пенсионно осигуряване издал Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018 г. (л. 7-8 от преписката), с което било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Я., поради това, че жалбоподателят не притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100.

В мотивите на разпореждането се посочва, че в хода на административното производство не са открити достатъчно доказателства за зачитане на положения от Я. труд на длъжност „старши инженер“ от втора категория. Прието е, че разпоредбата на чл. 2, т. 33 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) обхваща труда на работници по монтаж и поддръжка на антенно-мачтова телекомуникационна техника с височина над 30 метра, докато жалбоподателят е работил като служител на длъжност старши инженер като заеманата от Я. длъжност макар да включвала и изпълнение на функции по поддръжка на мрежата за достъп в специфични условия на работа, обхващала и много други дейности, които са изпълнявани на работно място без вредни влияния.

Разпореждането за отказ е връчено на жалбоподателя на 09.11.2018 г., който с жалба от 28.11.2018 г. (л. 41-42 от преписката) го оспорил пред директора на ТП на НОИ – Русе. Във връзка с подадената жалба е изискано извършването на проверка в осигурителните А1 и Ериксон относно условията на труд при които е положен процесният стаж на жалбоподателя. Резултатите от проверките са отразени в констативен протокол № КП-5-21-00577055/11.06.2019 г. за А1 (л. 38-39 от преписката) и № КП-5-21-00569457/22.05.2019 г. за Ериксон (л. 40 от преписката). В констативния протокол за осигурителя А1 са изброени сключените с жалбоподателя трудов договор и допълнителни споразумения към него, включително тези за промяна наименованието на длъжността, цитирано е съдържанието на представената по преписката длъжностна характеристика за длъжността „старши инженер BBS Северна България“ (л. 24-26 от преписката), както и на представена при проверката контролна карта за оценка в отдел „Мрежа за достъп и пренос“, сектор „BBS“, длъжност „старши инженер“, в която обаче се посочват стойности („2“) по различни показатели, включително „отдалечени, труднодостъпни и на надморска височина обекти“ и „работа на височина“, без да е налице разшифровка за значението на посочената стойност на показателите.

За осигурителя Ериксон отново е описана хронологията на трудовото правоотношение с жалбоподателя. И в двата протокола за извършените проверки е посочено, че осигурителите не представят графици за работата на Я., а Ериксон не представя и документация относно параметрите на базовите станции и телекомуникационната мрежа, където Я. е полагал труд, тъй като същата е собственост на А1.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-49/28.06.2019 г., директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата на В.Я. и потвърдил отказа на ръководителя по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Я.. В мотивите на решението подробно са повторени констатациите, съдържащи се в горецитираните констативни протоколи от проверките на двамата осигурители, като изрично се набляга на обстоятелството, че в събраните данни липсва изрично посочване, че извършваната от Я. работа е на височина над 30 метра, както и липсва информация за времето (продължителността), в което жалбоподателят евентуално е работил при условия, съответстващи на изискванията на чл. 2, т. 33 от НКТП. Като допълнителен аргумент на отказа се сочи и обстоятелството, че и при двамата осигурители за жалбоподателя са внасяни осигурителни вноски, съответстващи на трета категория труд.

Решението на директора на ТП на НОИ –

Русе е връчено на В.Я. на 09.07.2019 г. (л. 6 от преписката), след което на 16.07.2019 г. същият е депозирал чрез административния орган своята жалба до настоящия съд. Възраженията на жалбоподателя са, че всъщност административния орган въпреки процесуалната си активност не е установил релевантните за спора факти, а се е позовал на твърдения на работодателите, че процесният труд на жалбоподателя е от трета категория – обстоятелство, което е в интерес на осигурителите.

В настоящото производство се оспорва решението на директора на ТП на НОИ – Русе с доводи, касаещи единствено положения стаж като старши инженер в А1 и Ериксон, за който жалбоподателят твърди, че попада в обхвата на чл. 2, т. 33 от НКТП и следва да бъде зачетен като ІІ категория.

В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на жалбата, са разпитани двама свидетели – Н.З.П. и Н.Т.Н., работили също като инженери в Мобилтел (сега А1) и Ериксон. И двамата свидетели посочват, че работата на инженера по поддръжка на базови станции и съединителни линии се състои в извършване на ремонт и профилактика на съоръжения за пренос на електронни съобщения, монтирани на мачти, някои от които се намират на телевизионни кули, високи сгради и пр. За целта инженерите е следвало да премита курс по катерене, осигурен от работодателя. Според показанията на св. Н. мачтите, на които са работили с жалбоподателя са с височина до 70 метра, а в района, за който са отговаряли са се намирали 250 станции, чиято профилактика се е извършвала по график. При извършване на профилактика или ремонт от Ериксон се е изисквало служителите да направят снимка от нивото на антената, т.е. от съответната височина, на която е монтирано съоръжението. Свидетелите заявяват, че са работили въз основа на електронно създаден график като конкретните задачи, включително в случаи на аварии също са възлагани по електронен път и отчитането на свършената работа е ставало по същия начин. Само за част от времето, в което са работили като инженери по поддръжка на базови станции и съединителни линии са разполагали с офис, след което са преминали „на варианта склад за резервни части“.

Същите свидетели са разпитани и в хода на настоящото дело (виж протокол от с.з. от 29.04.2021 г. – л. 26-27 от делото). И пред настоящия съд свидетелите установяват същите обстоятелства, като св. П. посочва, че дейността на служителите, заемащи длъжност като на жалбоподателя, включва поддръжка на базови станции на мобилния оператор, чиято бройка в периода от 1999 г. до 2001 г. е нараснала многократно – от 13 първоначално до над 200 към момента. Свидетелят посочва, че станциите са на различна височина от такива по- 15 метра, до такива на височина 40-50 метра и дори на 70-80 метра, когато са поставени на телевизионни кули. Освен отстраняване на възникнали аварии, работата на свидетеля и жалбоподателя включва и извършване както на профилактика, така и на поддъръжка на процесните съоръжения, която се извършва веднъж годишно или на две години в зависимост от важността на станцията. С развитие на телекомуникационната техника все повече съоръжения се разполагат на височина над 30 метра според свидетеля.

В хода на първоначалното делото е изискана информация от осигурителите А1 и Ериксон, като трето, неучастващо в производството, лице, дали жалбоподателят е извършвал дейности на височина над 30 метра – на покриви, мачти и желязо-решетъчни конструкции на антенно-мачтова телекомуникационна техника, като се посочи и мястото и времето на извършване на такава работа. В отговор от А1 (л. 8 от адм.д.№ 464/2019 г.) посочват, че жалбоподателят не е бил техен служител, а служител на Ериксон, като се допълва, че А1 разполага с оборудване, разположена на височина 30 и повече метра, чието обслужване е възложено на Ериксон. От своя страна Ериксон в своя отговор (л. 15 от адм.д.№ 464/2019 г.) посочва, че като старши инженер BSS регион Северна България Я. е трябвало да участва активно в поддръжката на елементите от мрежата за достъп и съответните обекти в района си като преимуществено е полагал труд в помещенията на дружеството и в помещенията на базовите станции и преноса, а само по изключение в отделни случаи се е налагало да полага труд и на покриви, мачти и желязо-решетъчни конструкции като било възможно в единични случаи те да са били на височина над 30 метра. Именно с такъв аргумент – за изключителност и нерегулярност на случаите, дружеството е квалифицирало труда на жалбоподателя като такъв от трета категория. Допълнително от двамата осигурители е изискана и информация къде в регион Северна България са монтирани телекомуникационни съоръжения и мрежи и оборудване с височина 30 и повече метра, както и по какъв начин се е извършвало отстраняване на повреди, подмяна на дистанционни радиоблокове и оптични кабели. Отново е изискано представяне на работни графици за работата на жалбоподателя за периода до 2012 г. В отговор от Ериксон посочват, че поддържаните от дружеството съоръжения са собственост на А1, с което до 2019 година е съществувал договор за поддръжка, поради което Ериксон не може да предостави информация за местоположението на съоръженията. Отсраняването на повредите е ставало по заявка от А1 чрез изпращане на екип за извършване на необходимите дейности. Изрично е посочено, че за периода до м.03.2012 г. жалбоподателят не е бил служител на Ериксон, поради което не могат да бъдат предоставени графици. От страна на А1 е получен отговор (л. 37-41 от адм.д.№ 464/2019 г.), според който за периода 07.10.1999 г. – 02.04.2012 г. жалбоподателят е работил в А1 с ненормирано работно време и не е полагал труд по график. Посочено е, че отстраняването на повреди по телекомуникационните съоръжения (независимо от височината, на която се намират – 15, 25 или 35 метра) се извършва от екип от поне двама души, екипирани с лични предпазни средства, включващи колани, куки, предпазни ленти, каски, работно облекло, специални обувки, т.е пълно оборудване за работа на височина. За да извършват такава работа служителите са преминали през курсове за работа на височина и инструктажи за безопасност и здраве при работа. Към отговора от А1 е приложена и справка за наличните мрежи и съоръжения на А1, находящи се в Северна България. От съдържанието на справката (л. 38-41 от адм.д.№ 464/2019 г.) е видно, че дружеството е посочило обекта (наименованието му), разрешението за ползване и местонахождението му. От справката и придружителното писмо не става ясно дали дружеството е описало всички притежавани съоръжения в посочения район или само тези с височина 30 и над 30 метра. Ако са описани всички съоръжения, какъвто извод може да се направи от израза „информация за наличните мрежи и съоръжения на А1 България, находящи се в Северна България“, то липсва посочване кои от тях са с височина 30 и повече метра.

Разпечатката съдържа 30 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4974784a-be43-41be-b931-b8a787a169ba