Решение № 852 от 27.02.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 852

Хасково, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20257260701749 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. М. С., чрез адв. Г. Г. от АК-Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1388874/26.10.2025 г., издадена от А. Д. Д. - младши полицейски инспектор към Районно управление (РУ) – Харманли при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково.

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му от некомпетентен орган, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не били налице фактическите и правните основания органът да издаде заповедта, а определеният с нея срок бил неясен, което било равнозначно на липсата му.

Предвид изложеното се иска да се отмени ЗППАМ № GPAM-1388874/26.10.2025 г., издадена от А. Д. Д. на длъжност младши полицейски инспектор към РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – младши полицейски инспектор към РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково (А. Д. Д.), не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № GPAM-1388874/26.10.2025 г., издадена от А. Д. Д. на длъжност младши полицейски инспектор към РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, е наложена на П. М. С. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (СУМПС) № ********* - до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3454659 за това, че в [населено място] на кръстовището, образувано от [улица]и [улица], в близост до дом 72, в посока на движение към [улица], е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Отбелязано е и че на 26.10.2025 г. в 17,48 ч. му е била извършена проверка с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с фабричен номер ARВА 0070, като уредът е отчел 0,53 промила на хиляда алкохол в кръвта, измерена в издишвания от него въздух. На водача е бил издаден талон за изследване с номер 277653, като той е изразил желание да бъде изследван с доказателствен анализатор и да даде кръв за химическо изследване. Посочено е още, че така виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства още: АУАН Серия GА № 3454659/26.10.2025 г., издаден от същото длъжностно лице за гореописаното нарушение по ЗДвП на П. М. С.; талон за изследване № 277653; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, от който е видно, че той се е явил в ЦМСП – Харманли и е дал проби от за изследване наличието на алкохол; справка за нарушител.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № GPAM-1388874/26.10.2025 г., същата е връчена срещу подпис на адресата ѝ на 26.10.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена направо в съда на 04.11.2025 г.

От приетия Протокол за химическа експертиза № 114/28.10.2025 г. от С. Г. С. – експерт-химик в специализирана химическа лаборатория в „СНТЛ“ при ОДМВР – Хасково, се установява, че в изпратените за изследване проби кръв от П. М. С. се доказва концентрация на етилов алкохол 0,32%о.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково. Видно от представените писмо рег. № 272р-237/06.01.2026 г., Заповед № 272з-359/06.02.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково и Акт за встъпване в длъжност от 07.02.2023 г., А. Д. Д. е бил назначен на длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Харманли при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 12). Следователно, в случая не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване на нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният административен акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка бланкетно възражение на жалбоподателя не може да бъде споделено. В случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. Тук е уместно да се отбележи, че смисълът и ефектът на налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е да се преустанови извършено нарушение по ЗДвП с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемане на СУМПС и изключва възможността за изчакване на резултата от изследването на дадените биологични проби за наличие на алкохол. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, която предвижда, че в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН. В този ред на мисли, не е налице и твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ, обаче не е в съответствие с материалния закон.

Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. При анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. В края на същата изрично е посочено и че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е детайлно разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата).

Съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, каквато безспорно е и настоящата хипотеза.

Следователно, действащата нормативна уредба признава по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство. Ето защо при конкуренция на резултатите от проведените различни методи на измерване на интоксикация, решаващо значение за това дали лицето е употребило алкохол или не, е изследването на пробата от кръвта му, какъвто и е конкретният случай. Както се посочи по-горе, според приетия и неоспорен Протокол за химическа експертиза № 114/28.10.2025 г. от експерт-химик в специализирана химическа лаборатория в „СНТЛ“ при ОДМВР – Хасково, в изпратените за изследване проби кръв от П. М. С. е констатирана концентрация на етилов алкохол 0,32%о. При това положение следва да се приеме, че в случая не се установява по надлежния ред на 26.10.2025 г. в [населено място] той да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Или иначе казано, административният орган не доказа по делото обстоятелството, съставляващо фактическо основание за прилагане на процесната ПАМ, макар това да е в негова тежест съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, поради което следва и че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя.

Ето защо обжалваният административен акт се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на П. М. С. е основателна, респ. оспорената от него заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК единствено на същия се дължат такива в общ размер на 1 010,00 лв., от които 10,00 лв. за внесена държавна такса и 1 000,00 лв. за платено възнаграждение на един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 31.10.2025 г. В съответствие с чл. 4 и чл. 11 - 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде присъдена след превалутирането ѝ в евро, като в случая тя възлиза на 516,40 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1388874/26.10.2025 г., издадена от А. Д. Д. на длъжност младши полицейски инспектор към Районно управление – Харманли при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково.